Теория на Е. Маслоу за йерархизация на потребностите. Потребност от самоосъществяване.


Категория на документа: Психология


 Теория на Е. Маслоу за йерархизация на потребностите. Потребност от самоосъществяване.

1. Биография
Роден на 1 април 1908 г. в Бруклин, Ню Йорк САЩ. Е. Маслоу има нешастно детство заради родителите си еврейски имигранти от Русия без образование (баща алкохолик, майка неадекватна и наказваща малкия Ейб, към нея и всичко което тя олицетворява, той изпитва омраза, не отива на погребението и). Израства с комплекс за малоценност, свързан с външността му (огромен нос, малко лице и хилаво тяло). Прототип на Адлеровата теория. Опитва да компенсира грозноватата си външност като развива атлетични умения, но не успява да постигне високи резултати в спорта. Обръща се към книгите. Записва се в университета Корнел. Пъвият му курс по психология, му е преподаван от Титчнър, когото не успява да хареса, заради ужасната и безкръвна психология преподвана от него, която няма нищо общо с хората.
Прехвърля се в университета в Уисконсин и защитава докторска степен там. Една година след това се връща в Ню Йорк и работи с Е. Торндайк в уни "Колумбия". По това време е ентусиазиран Уотсънов бихевиорист.
По време и след Вт. Св. Война осъзнава, че бихевиоризмът е ограничен и нерелевантен на непреходните човешки въпроси. Чете психоанализа, гещалтпсихология, влиза в контакт с европейски психолози като Адлер, Хорни, Кофка и Вертхаймер.
Получава щатно място за доцент в Бруклин Колидж. Тук прави и първите си опити да хуманизира психологията, но е заклеймен от отордоксалните бихевиористи и е изключен/изолиран от псих.среди.
Премества се в Брандайс, където десет години е директор на психологическия институт там. В този времеви отрязък разработва и усъвършенства теорията си, която става популярна едва през 60-те години. 1967 г. е избран за президент на АПА. Умира през 1970 в Калифорния от инфаркт.
2. Теория и основни идеи
Докато като ентусиазиран бихевиорист в началото на своята кариера изследва поведението на примати, стига до заключението, че някои потребности имат преимущество пред други. Да вземем потребностите от храна и вода. Когто сме гладни се стремим да заситим глада си. Човек обаче може да издържи седмици наред без харана, но не и без вода. Т.е. потребността от вода в този случай е първостепенна.
От тази идея за първостепенната роля на някои потребности кристализира прочутата му йерархизация на потребностите, в която той включва пет по-широки физиологични и психологични концепта пирамида на потребностите).

5. Потребност от самоосъществяване/
себеактуализация
4. Протебност от признание и оценка
3. Потребност от принадлежност и любов
2. Потребност от сигурност / безопастност
1. Физиологични потребности от въздух, вода, храна, секс

1. Група потребности са ясни. Тя обхваща потребността от въздух, вода, белтъчини, сол, въглехидрати, белтъци, витамини и т.н., които осигуряват енергийния и ph-баланса в организма. Маслоу издига любопитната теза, която впоследствие е научно верифицирана, че нашите физиологични потребности са индивидуални. При липса на определени хранителни вещества, например, витамин С, ние се насочваме към точно определени харани, които могат да ни набвят това вещество и които в миналото, дори във вътреутробното развитие са се грижили за това. Например едни предпочитат портокали, други ябълки и това зависи, дали в миналото тази храна е изиграла роля като транспортно средство за набавянето на съответното вещество. Освен споменатите потребности, ние имаме потребност да се движим, да си почиваме, да изхвърляме вещества от организма, да избягваме болката и да правим секс.
2. Потребност от сигурност и закрила. Когато първата група потребности са удовлетворени, се задействат потребностите от второто йерархично ниво. Започваме да търсим по-сигурно обкръжение, стабилност и подкрепа/закрила. Развиваме потребността от структурираност (на нещата и ситуациите), ред, а също и потребност от граници или определеност. По друг начин казано, вече не се тревожим за глада и жаждата, защото са ззадоволени, а се конфронтираме със своите страхове и опасения. На прагматичен език казано, за средно статистическия предствител на западаната култура, това означава, че търсим да живеем в по-сигурен квартал, търсим си сигурна работа, разкриваме спестовни влогове, за да осигурим старините си, сключваме застраховки живот, имущество и т.н.
3. Потребността от любов и принадлежност - появява се след като са задоволени първите две йерархични нива. Усещаме необходимост от приятели, от създаване на връзка/и, от деца, изобщо от близки и хармонични отношения с другите хора в термините социалното/общностното чувство на Адлер. Дефицитът в удовлетворяването на тази група означава самота и повече социални страхове.
4. Потребност от признание и оценка - появява се след като са удовлетворени първите три нива. Маслоу дефинира две форми на потребността от признание, които нарича нисша и висша. Нисшата форма се асоциира с потребността да бъдем уважавани от другите, потребността ни от статус, слава, почит, добра репутация, достойнство, дори доминантност. Висшата форма на тази група потребности означава потребнст от себеоценка и себепризнание, което включва усещането за увереност в себе си и самочуваствие, компетентност, постижения, професионализъм, независимост и свобода. Дефицитите в удовлетворяването на тази група потребности би означавало за Маслоу, ниска самооценка и комплекси за малоценност и признава, че Адлер е имал сериозно право, когато е изтъква именно комплексите за малоценностст като основни виновници за нашите психични проблеми.
Споменатите дотук 4 йерархични нива, Маслоу нарича Д-потребности (дефицитарни потребности), което означава, че ако една от тях липсва/не е удовлетворена, ние чувстваме липсата и, т.е. тя е един вид дефицит за нас и ние се стремим да я задоволим. Смисълът на тази йерахизация е, че всяка потребност трябва да се задоволи, преди следващата да може да ни мотивира. Ако имаме всичко, описано дотук, не изпитваме потребности, следователно те спират да ни мотивират.
М. разглежда всички тези потребности като жизнено важни. Според него те са генетично заложени у нас, подобно на инстинктите, затова ги нарича още и инстинктоидни потребности.
Когато преживяваме стрес или заплащващи живота ни ситуации, нашите потребности могат да регресират на по-ниско ниво. Ако страхотната ни кариера се провали, е възможно да започнем да търсим повече внимание и признание, за да компенсираме загубеното. Ако току що сме преживели развод, е твърде възможно да се върнем на по-ниското йерархично ниво на потребности - в случая любовта и привързаността да излезе отново на преден план.
На равнище общество таза йерархизация на потребностите се проявява по сходен начин, както на равнище индивид. Ако обществото е нестабилно, хората търсят някой водач/спасител, който да сложи всичко в ред. Започнат ли да падат първите бомби, хората търсят скривалище, защита. Опразнени ли са магазините за хранителни стоки, поведението им се мотивира от още по-първични и фундаментални потребности.
Ако човек в своято развитие се е конфронтирал със значителни трудности - например преживял е времена на изключителна несигурност (война), или е трябвало да гладува дълго време, или е загубил член на семейството след смърт, развод, или е бил насилван и малтретиран - според Маслоу, може да се фиксира върху фрустрираната/дефицитната потребност до края на живота си. Това е и неговото определение за невроза.

3. Себеактуализация/самоосъществяване

Това последно йеаррхично ниво на потребностите според Маслоу ни мотивира да се развиваме. За разлика от предишните 4 равнища, които той нарича Д-потребности, това ниво той нарича Б-потребности или потребности на съществуването, на осъществяването от англ. being needs. Тези потребности той нарича събирателно самоосъществяване или себеактуализация.

Според Маслоу всеки човек притежава вродена тенденция към себеактуализация. Това е най-висшата потребност, характеризираща човека и е свързана с активното използване на всички наши качества и способности, развитието и осъществяването на собствения ни потенциал. За да станем самоактуализиращи се, трябва първо да сме задоволили потребностите от по-ниските, фундаментални равнища във вродената йерархия.

Маслоу прави изследвания, за да идентифицира характеристиките на хора, които задоволяват потребността от себеактуализация. Според него тези хора са истински психочно здрави и не страдат от неврози. Те са почти винаги на средна възраст или по-възрастни. Сред себеактуализиралите се, които Маслоу изучава чрез анализиране на биографии и други писмени документи, са Алберт Айнщайн, Ейбрахам Линкълн, Томас Джеферсън, Махатма Ганди, писателката и социална активистка Елинор Рузвелт, Бенедикт Спиноза. По негови пресмятания, процентът на тези хора от цялата съвкупна популация е около 1.

Самоосъществилите се хора, според неговите изследания, показват следните общи черти:
1. Обективно възприемане на реалността - центрираност въху реалността, което включва способност за разграничение на реалното и автентичното от псевдореалното и фалшивото.
2. Проблемна центрираност - способност за намиране изход от проблемите и трудностите в живота; за генериране на решения на проблемите, вместо вайкане и разочарование.
3. Приемане на себе си и на другите, такива каквито са.
4. Спонтанност и естественост на поведението - без робуване на тривиалности, изява на себе си такъв, какъвто си, без фалш и лицемерие.
5. Зачитане и респект по отношение на другите - уважение към различията и многобразието, което Маслоу нарича демократични ценности.
6. Потребност от автономия, уединение и независимост от културата и средата, и техните рамки.
7. Във връзка с 6 е и тяхната съпротива срещу конформизма
8. Доброжелателност, симпатия към другите и хуманизъм (обич към човечеството.
9. Креативност, откривателски дух и оригиналност.
10. Сензитивност към простите неща в природата и всекидневието - способност да ги оценяваш и да им се наслаждаваш.
11. Върховни или мистични преживявания - усещане за безбрежни хоризонти, разкриващи се пред взора, чувството, че си едновременно по-силен и по-безпомощен, откогато и да било преди, изпитване на огромен екстаз, почуда и страхопочитание, загуба на чувство за време и място; усещането, че след такова преживяване си преобразен и укрепнал дори в ежедневието си.
12. Висока степен на това, което Адлер нарича "общностно чувство"/социален интерес.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теория на Е. Маслоу за йерархизация на потребностите. Потребност от самоосъществяване. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.