Типология на престъпниците


Категория на документа: Психология


ТИПОЛОГИЯ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

Типологията е групиране на извършителите на престъпления по определени признаци. Типологията има важната задача да систематизира критерии за анализ на криминалното поведение и причините, от субективен и обективен характер, за неговото възникване. Чрез извеждането на обобщаващи критерии се обособяват групи от извършители, което помага за диференцирането на редица елементи от начина на извършване на престъплението.

Типологизирането като метод за систематизация на извършители на престъпления не е приет еднозначно в криминологията. Дали има необходимост от типология на пресътпниците или няма такава е все още дискусионен въпрос, на който няма еднозначен онговор. На този въпрос изследователите отговарят в зависимост от личния си опит в разследването на престъпления и разбирането си за криминалното поведение.

По принцип всяка типология ограничава анализа в рамките, определени от конкретни критерии. От друга страна, типологията е систематизиране на водещи, основни характеристики на изучаваното явление - в случая, извършителите на различни видове престъпления. В крайна сметка, типологията е научен опит, на базата на емпирични занни, да се обогати познанието за демографските, социалните и психологичните характеристики и особености на извършителите на престъпления.

В този контекст като значима се очертава теорията чертите и нейната прогностична валидност. Установено е, че личностните черти са слаби предиктори на специфични действия /r=0.30/. Чертите на личността са предиктори на обобщено, а не на конкретно поведение и позволяват да се постигне адекватно първоначално приближаване до описание на обичайния поведенчески репортоар на човека.

Ако поведението в различни ситуации, усреднено статистически, запазва постоянство, то това следва да се обясни с действието на обобщени тенденции в причинността, често обозначавани като "склонности". За да се обясни произхода на тези "склонности", в психологията все по-често се използва изучаването на когнитивно-мотивационните променливи.

Най-общо опитите да се систематизират причините за криминалното поведение оформят три основни подхода на изучаване и анализ на този социален феномен - биологичен, социологичен и психологичен.

Биологичен подход

Идеята за причинно-следствена връзка между физическите особености на човека и неговите поведенчески прояви не е нова. Още в античността са правени опити за систематизиране на физически черти, които да типологизират индивидуалността на хората. Този подход е разбираем и лесно изпълним на практика, защото физическите храктеристики са видими и лесно могат да бъдат наблюдавани и класифицирани според определени поведенчески критерии.

През ІІ в. Пр.н.е. известният като баща на съвременната медицина Гален говори ча четири типа темперамент, съответстващи на определени физически констититуции и определящи характера и поведението на човека - сангвиничен, холеричен, флегматичен и меланхоличен. През 1853 г. немския изследовател Карус описал също три основни физически конструкции на човека - флегматик, атлет и астеник. Немския психиатър Е. Кречмер разработил типология, според която външността на човека може да се съотнесе към четири типа - пикничен, атлетичен, астеничен и диспластичен.

Изследователят Ернст Хутех от Харвардския университет са опитал да приложи типологизацията на Кречмер в криминологията. Неговията ученик Уилиям Шелдън продължил тези изследвания и установил връзка между физическата конституция и престъпното поведение. Базирайки своята концепция върху типологията на Кречмер, Шелдън обособил три основни групи хора : 1/ ендоморфни /невисоки, пълни, екстраверти/; 2/ мезоморфни /с нормално и пропорционално телосложение, активни подвижни и агресивни/ и 3/ ектоморфни /високи и слаби, сдържани, тревожни, скрити, интроверти/.

Австрийският лекар Фр. Гал разработва теория, според която съществува зависимост между психичните особености и способности на човека и формата на неговия череп. Това свое учение Гал нарича френология и придобива широка популярност за времето си. По-късно френологията като теория и метод за познание начовека и неговото поведение е изцяло научно опровергана.

Ч. Ломброзо е италиански криминолог, който става световно известен с концепцията си за връзката между менталното и физическото у престъпника. В книгата си "Човекът престъпник" той обосновава тезата, че криминалното поведение е обусловено от вродени импулси и въвежда понятието "престъпник по рождение". Ломброзо провежда редица емпирични изследвания в опита си да докаже, че родените престъпници имат имат физически белези от атавистичен или наследствен вид. Според него, размера на челюстта, формата на носа или челото, големината на ушите и очните дъги, лицевата асиметрия и др. могат да се използват като критерии за разпознаване на престъпниците. Така той с експериментални резултати се опитва да обоснове връзка между физическите черти и криминалната психопатология или вродената склонност към социопатия и престъпно поведение.

Подходът на Ломброзо е продължение на подхода на Гал, който търси връзка между психичните особености на човека и формата на черепа му. Теорията на ломброзо е научно оспорвана, но негова е заслугата да насочи изследователския интерес към изследване на обективни причини и познаваеми признаци на престъпното поведение.

Външният вид на човека наистина играе важна роля в междуличностните отношения, влияе върху самооценката и вътрешната балансираност на "Аз" образа. Не са малко случаите, когато травматичните преживявания, предизвикани от нова, че човек се чувства недостатъчно харесван или обезценяван заради външния си вид, са обуславяли агресивни и автоагресивни действия. Физическите недостатъци наистина влияят върху социализацията и адаптацията на индивида.

В този контекст трябва да се посочи становището на изследователите за ефекта на "първото впечатление". Първото впечатление в голяма степен формира цялостна и дългосрочна оценка за човека. През тази първоначална субективна оценка се пречупват всички негови действия, изказвания, резултати, възможностти ит.н. Именно възприемането и оценяването на външния вид е водещо при формирането на първото впечатление.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Типология на престъпниците 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.