Умения за направление на конфликти ситуации в организациите и справяне с професионален стрес


Категория на документа: Психология


ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
"ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР"

Курсова работа

на тема:
Умения за направление на конфликти ситуации в организациите и справяне с професионален стрес

Изготвил:
Мария Добромирова Димчева
БА - МБМ II
Фак.Номер: 21011007

Думата "конфликт" води етимологията си от латинския термин "conflictus", който означава сблъсък. Той е едно от най-значимите социално психически явления, които възникват в процеса на съвместната дейност между индивидите в дадена група или организация. В конкуренцията между хората в група или между различни групи се противопоставят гледни точки за решаване на задачи, на проблеми и постигане на цели.

Представата за това, че може да се живее без конфликти и без да бъдат обсъждани е свързана с неумението да се разграничават от начините за тяхното разрешаване. Наличието на конфликтна ситуация не означава, че има конфликт или че ще настъпи такъв, защото хората може да не я осъзнават като таква. Той се разглежда като интерактивно състояние, проявявано в несъвместимост, несъгласие или различие в или между индивидите и включва комуникация за несъвместими цели. Често конфликтът се разглежда и приема като нежелателно явление, защото се свързва с агресията, заплахата, спора, враждебността, но не трябва да се разглежда само като негативна и деструктивна сила. Понякога обаче може да е с положителен характер, особено когато е овладян и умно контролиран. Такива видове конфликти се наричат конструктивни и могат да подобрят работата на организацията. Деструктивните, от друга страна, трябва да бъдат овладяни, поради негативните последици.

Има различни видове конфликти, но най-често срещани са вътрешноличностни, междуличностни, междугрупови и конфликт между личността и групата. Първия вид се появява , когато един човек е изправен пред набора от несъвместими цели. Това става, когато някой е в ролеви конфликт: целите свързани с една от ролите му, противоречат на целите на другите му роли. В такива случаи двете роли представляват двете конфликтуващи страни. Например собственик на бизнес, който наема сина си, ще се изправи пред сериозен вътрешен конфликт, когато взаимодейства с него, като със служител. Неговите роли като баща и като началник могат да влязат в конфликт. Междуличностните конфликти са основани на следното - има двама опоненти, които са осъзнали, че имат противоположни желания към обект, който може да задоволи потребност, но само на един от тях. Конфликтната ситуаци може да съществува твърде дълго време, но се превръща в конфликт, когато единият от двамата опоненти предприеме практически стъпки за овладяване на обекта. Междугруповите конфликти настъпват най - често в резултат от съперничество между отделни групи в организацията, от различията в позициите по отношение постигането на общата цел, етична недостатъчност, нелоялната конкуренция , лоши комуникации и др. Конфликтът между личността и групата показва как неформалните групи изграждат свои норми на поведение и общуване и всеки член на такава група следва да ги спазва. Нарушаването на приетите норми се разглежда като негативно явление и предизвиква възникване на конфликт между личността и групата. Неговото проявление е доста разнообразно. Също така други причини могат да бъдат борба за лидерство; различна социално-психологическа структура на групата; различия между цели и интереси; сблъсък на формални и неформални отношения. и др.

Съществуват различни начини за справяне в конфликтни ситуации. Изборът на стратегия за справяне спрямо ситуацията е от същественно значение. Един от тези стратегии е избягването на конфликта. Избягват се такива ситуации, такива хора. Но в една нормална обстановка, независимо от условията, винаги има вероятност за попадане в така ситуация. Според мен по - успешна стратегия би била обсъждането на създалата се конфликтна ситуация с опонента. Обикновено се обсъждат и идентифицират източниците на конфликта, при което се набляга върху осъществяването на общите интереси на страните в конфликтната ситуация.По този начин, чрез разговорите колегите се опознават, разбират къде е проблема между тях и в крайна сметка може да се окаже, че искат да постигнат едно и също, но по различен начин. Преговорът също е стратегия за решаване на конфликтите. По този начин страните се опитват да постигнат решение, приемливо за всички. Решение може да се намери и чрез посредничество. Посредникът трябва да е уважавана от двете страни личност. Различните начини за решаване на конфликтите сами по себе си са успешни за различните ситуации , но основното в тях е обсъждането на конфликта и достигане до корените му.

Всички тези конфликтни ситуации, независимо от постигнатия краен резултат, могат до доведат до различни психически и физически напрежения. Реакцията на организма спрямо тези напрежения днес се нарича стрес. Стресът не е болест, а защитна реакция на организма, отговор на неблагоприятни въздействия, които предизвикват физически и /или психичен дискомфорт.

Човек през по-голямат а част от времето си е зает с професионална дейност и подложен на въздействието на факторите на работната среда. Тези фактори водят до състояние, наречено професионален стрес. Дали този вид стрес е опасен за индивида? Голяма част от опасността зависи от самите нас. Трудовите задачи, до колко те ни до натоварват, до колко имаме компетентност даги извършим,понякога имаме конфликт на роли, вижданията, разбиранията на човек; не доброто използване на компетентността; физическите условия на труд, могат да са източник на стрес; междуличностните отношения, организацията на работа, стила на управление на мениджъра, организационната промяна; източник на стрес може да е съвременната високо-технологична информационна епоха, ако човек не може да се справи с тях. Според мен най- стресирани са работохолиците. Те се зариват с работа, понеже са много амбициозни, непрекъснато гонят високи цели, не могат да се радват на успеха,а това води до прекалено натоварване и в някакъв момент организма рухва, защото не може да издържи.

Управлението на професионалния стрес включва подпомагането на психичното здраве и предотвратяването на психичните проблеми на работното място, което е от критично значение за човешкия потенциал и постигането на целите на организацията. Разнообразието от стратегии и техники създадени за справяне с професионалния стрес, могат да се категоризират в два общи подхода:
1. Индивидуални стратегии - могат да се използват от отделните служители, за да се опитат да намалят или елиминират личния стрес. Индивидуалните стратегии включват: физически упражнения, медитация и релаксация . Основната обосновка е подобряване на здравето, за да бъде тялото по-издържливо на свързаните със стреса болести. Не рядко се препоръчват смяна на стресиращата работа, отпуск, допълнителни почивни дни. На работното си място човек не бива да поема всичката работа на света; да възлага задачи на подчинените си и да обсъжда задачите, които го затрудняват, с някой, който може да му помогне.

2. Организационни стратегии - включват техники и програми, които организациите прилагат, за да се опитат да намалят нивото на стреса за групи от работници или за организацията като цяло. Подобряване на съответствието ,,човек - среда", както и подобряването на комуникациите са добър начин за справяне със стреса, екипната работа и подкрепата от колегите.Отстраняване на опасните и рисковани условия на труд може да подобри мнгоо качеството на работа и да намали нивата на стрес.

Отделно , за да премахне факторите, които могат да доведат до стрес, един ръководител може да направи следното:
- Да осигури възможност на персонала да предлага идеи, най-вече по отношение на планирането и организацията на извършваната от тях работа;
- Да въведе ясни цели и задачи, добра комуникация и непосредствено участие на работниците, особено в периодите на промяна;
- Да създава атмосфера, в която хората да чувстват, че могат да разговарят с ръководителя за всички проблеми, които имат;
- Да не поощрява персонала да работи извънредно;
- Да поддържа и насърчава персонала дори когато нещата вървят зле;
- Да насърчава здравословния баланс между работата и частния живот;
- Да потърси възможност за гъвкав график (гъвкаво работно време, работа от дома)

Според мен конфликтите и стресът на работното място са неибежни. Те съпътстват и най- елементарната работа и най- добрия служител Като заначало трябва да се признае, че стресът и конфликтите съществуват и разрешаването им започва от нас. Различни стратегии и комбинации от тях спомагат за по-лесното и по- качественото им преодоляване, натрупания опит също е фактор.За намаляването на нивата им просто необходимо служители и мениджъри да се "съюзят" срещу тях да бъдат овладяни и тяхното развитие може да бъде насочено в положителна посока. Те могат да се окажат необходими, за да бъде повишена ефективността на организацията, ако компетентността е водещ фактор при управлението на този сложен процес .
Използвана литература:
1. Симеонов, С. "Какво е стрес?", 2009г.
2. Иванов, П. "Приложна социална психология", 2007г.
3. Материали от Интернет





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Умения за направление на конфликти ситуации в организациите и справяне с професионален стрес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.