Вина. Форми на вината.


Категория на документа: Психология



Д О К Л А Д

На тема:

Психологическа характеристика на вината като основен елемент от психическата страна на деянието, с което се осъществява правонарушението. Определение на понятието за вина. Предпоставки на вината. Частична и пълна невменяемост. Интелектуална и волева страна на вината. Форми на вината.

Изготвил: Вера Димитрова Велева
Специалност: Право
Поток: 603
Група: 6019

Последният елемент на психическата страна на деянието, с което се осъществява правонарушението е вината. Психическата страна на деянието на човека от своя страна има сложна структура, която обхваща няколко елемента: мотиви, цел и решение. Освен това част от деянията на човека с обществено значение имат положителен обществен характер, а другата част от деянията с обществено значение имат отрицателен обществен характер. Естествено и едните, и другите деяния от тези две основни групи, на които най-общо те се разделят, имат както физическа, така и психическа страна.

В психическата страна на тези две основни групи деяния наблюдаваме съществени разлики. Тези разлики се определят от обективния факт, че едните деяния имат положителен обществен характер, а другите имат отрицателен обществен характер.

На тази обективна основа в психическата страна на деянията с отрицателен обществен характер се формира и специфично психологическо отношение на извършителя към своето противообществено деяние и неговите отрицателни обществени последици.

Този именно елемент от психическата страна на деянието с отрицателен обществен характер наричаме вина. Тя е елемент единствено на психическата страна на деянията с отрицателен обществен характер. В качеството си на елемент от психическата страна на деянието, тя се намира в най-непосредствена връзка и обусловеност с другите елементи от неговата психическа страна.

Друг характер има психическото отношение на извършителя към деянието си и неговите последици при деянията с положителен обществен характер. Този различен характер се определя от това, че в случая се касае не до противообществени деяния, а до деяния с положителен обществен характер. Поради това при тези деяния психическото отношение към деянието и неговите последици не се обособява в самостоятелен елемент от психическата страна на тези деяния, а се проявява в мотивите, целта и решението. Затова за вина говорим единствено при деянията с отрицателен обществен характер. Единствено противообществените деяния са виновни деяния.

Вината е сложно явление. В нейната структура наблюдаваме две страни - интелектуална и волева.

Интелектуалната страна се изразява в съзнаването или несъзнаването, съчетано с възможността и необходимостта от съзнаване от страна на извършителя на свойството и значението на деянието си и неговите отрицателни обществени последици. Съзнаването включва не само осъзнаването на необходимата причинна връзка между деянието и последиците му, но и осъзнаването на противообществения характер на деянието и неговите последици.

Волевата страна на вината се изразява в характера на отношението на извършителя на деянието към неговите последици. Това отношение може да има различен характер. В едни случай извършителят на деянието, с което се осъществява правонарушението, иска или допуска неговите противообществени последици. В други случаи той не предвижда настъпването на противообществените последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди или като е предвиждал настъпването на тези последици, е мислил да ги предотврати. Във волевия момент на вината най-ясно се вижда степента на противообществените възгледи и подбуди на извършителя на деянието, с което се осъществява правонарушението. Това от своя страна има голямо значение при определяне вида и тежестта на санкциите при различния характер на отношение на лицата към противообществения резултат на деянието си.

Интелектуалната и волева страна ни дават вината като цялостно структурно образувание. Ето защо липсата на едната страна на вината в едни или други случаи означава липса на вината като цяло. Това от своя страна означава, че тогава няма да е налице и деянието, с което да се осъществява определено правонарушение, каквито са случаите например на т. нар. "грешка" и "случайно деяние".

Вината като признак на деянието, с което се осъществява правонарушението, има своя същност и съдържание. Нейната същност, както видяхме, се изразява в това, че тя е психическо отклонение на дееца към противообществения характер на деянието си и неговите отрицателни обществени последици. В нейното съдържание се включват интелектуалната и волевата й страна, всяка със своето специфично съдържание. Но освен това вината като признак на деянието, с което се осъществява правонарушението, има и свои форми на проявление. Вината винаги се проявява в една от следните си форми: умисъл, който е два вида - пряк и евентуален, и непредпазливост, която също е два вида - небрежност и самонадеяност.

Вината се проявява във формата на пряк умисъл тогава, когато извършителят на деянието, с което се осъществява правонарушението, е осъзнавал противообществения характер на деянието си, предвиждал е неговите отрицателни обществени последици и е искал настъпването на тези последици.

Формата на евентуален умисъл вината приема тогава, когато извършителят на деянието, с което се осъществява правонарушението, е съзнавал противообщественият характер на деянието си, предвиждал е неговите отрицателни обществени последици и е искал настъпването на тези последици.

Небрежността е тази форма на проявление на вината, при която извършителят на деянието, с което се осъществява правонарушението, не е предвиждал настъпването на отрицателните обществени последици от него, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Във формата на самонадеяност вината се проявява тогава, когато извършителят на деянието, с което се осъществява правонарушението, е предвиждал настъпването на отрицателните обществени последици от него, но е мислел да ги предотврати или се е надявал, че те няма да настъпят.

Сложното разнообразие от форми на проявление на вината при деянията, с които се осъществяват правонарушенията, има своята обективна обусловеност.

Тя се определя от сложността на обществените отношения и други явления, които изискват и получават правно институционализиране - от разнообразието в тяхната същност и от разнообразието в тяхното съдържание.

В крайна сметка всичко това се отразява върху психическото отношение на извършителите на деянията, с които се осъществяват правонарушенията, по такъв начин, че определя различните му възможни форми на проявление , т.е. определя разнообразието във формите на проявление на вината. Тя, като признак на деянието, с което се осъществява правонарушението, не може да отговори на сложните обществени отношения и други явления, с които е свързана, не може да отговори на сложния начин на тяхното институционализиране, с което също е свързана, ако се проявява в една единствена форма.

Характерно за разнообразието от форми на проявление на вината е особеното отношение помежду им. Така всъщност първата форма на вината - умисълът от своя страна има две форми на проявление - пряк умисъл и евентуален умисъл. Втората форма на проявление на вината - непредпазливостта, също от своя страна се проявява в две форми - небрежност и самонадеяност.

Характерно за признака виновност на деянието, с което се осъществява правонарушението е, че той е свързан изключително с един от елементите на психическата страна на тези деяния, които наричаме вина. Противообщественият характер на деянията, с които се осъществяват правонарушенията, определя и формирането в тяхната психическа страна на вината като самостоятелен елемент.

Виновността като признак на деянията, с които се осъществяват правонарушенията, се отнася към психическата страна на тези деяния и в този смисъл е техен субективен признак.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вина. Форми на вината. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.