Вторична социализация в модерното училище: нормализационен ефект


Категория на документа: Психология


П У " П а и с и й Х и л е н д а р с к и "
П е д а г о г и ч е с к и ф а к у л т е т
К а т е д р а " П е д а г о г и к а и у п р а в л е н и е н а о б р а з о в а н и е т о "

К у р с о в а р а б о т а

на тема

В т о р и ч н а с о ц и а л и з а ц и я в
м о д е р н о т о у ч и л и щ е :
н о р м а л и з а ц и о н е н е ф е к т

Измерения на социализацията

Социализацията е неизменна част от битието ни. Тя започва с нашето раждане и приключва със смъртта ни. Този процес ни съпътства през целия ни съзнателен живот. Ние го ръководим, избирайки как да построим своя мироглед, водени от нагласите си, идеите си и желанията си, повлияни както от семейната среда, така и от обществените течения. Социализацията е била, е и ще бъде част от нас винаги. Още в праисторическо време, въпреки че първобитните хора все още не са имали развити речеви способности, те са комуникирали помежду си чрез мимики, жестове, действия, рисунки и звуци, които са издавали, за да изразят своите емоции. Живеели са в общества от няколко души и имали вожд. Тези традиции се запазили и през годините. Разликите от тогава и днес са еволюцията на човешкото поведение, тъй като с времето се е появил и развил човешкият говорим език, писмеността, обществата от племена са се разраснали до общества с по- големи размири, които са обособявали села, а по- късно и градове.

Но "социализация" не се отнася само до хората. Общества с йерархия се наблюдават и при животните, които живеят на групи. Имат си водач на стадо, водач на глутница, царица- майка при насекомите, които са най- високо в йерархията, на следващите стъпала се нареждат по- нисшите, отстояват своите територии така, както ни, хората отстояваме личното си пространство в частен аспект и територия на страната в мащабен. Социализират се дори домашните любимци, които отглеждаме вкъщи. Привикват на нашето поведение към тях и съответно те самите изграждат свое собствено, за да се пригодят към нашия начин на живот. Обичат да им се обръща внимание и да показват благодарността си, а може би и обичта си към нас.

Що е социализация?

"СОЦИАЛИЗАЦИЯ - (лат. socio - правя общ, съединявам, свързвам) - необходим за съществуването на всяко общество възпроизводствен процес на превръщане на биологичните индивиди в социални същества посредством овладяването на социалния опит, на знания и умения за дейности, необходими за съществуването на индивида в конкретното общество." (Енциопедичен речник по социология към БАН, 1996 )

Социализацията като процес има много и различни определения според авторите-социолози, които пишат и говорят за нея. Освен в собствената си област, социологията намира приложение и в други обществени сфери- икономика, политика, маркетинг, образование, в които понятието "социализация" намира приложение.

Терминът започва да се използва през 90-те години на XIX в. от социолозите Емил Дюркем и Франклин Гидингс. Според Дюркем социализацията е "въздействието на възрастните върху детето с цел да се развият неговите физически, интелектуални и морални способности"[1]. Толкът Парсънз, американски социолог, определя социализацията като "процес, чрез който социалните роли, ценности и норми изграждат структурата на личността"[1]. В сферата на социалната антропология под "социализация" се разбира "процесът на адаптация и интеграция на индивида към определена култура чрез усвояването на нормите, ценностите, моделите на поведение, обичаите и т.н., характерни за тази култура"[1]. Социалната психология обяснява явлението като "процес на овладяване от индивида на значимите за социалната група ценности и роли и неговата адаптация към групата"[1]. И не на последно място самата наука социология определя съдържанието на процеса социализация като "процеси на усвояване от индивида на знания, умения и ценности, социални норми и роли, приети в обществото и необходими за неговото ефективно функциониране"[1].

Има няколко тези за това, до колко години продължава социализацията на човек. Те са формирани въз основа на разбиранията на различните автори за същността на процеса. Едно от твърденията е, че продължителността на процеса е около 18-20 години. Второто от твърденията е, че социализацията завършва на 30-годишна възраст, когато човек вече е завършил своето обучение, има осигурена работа и се поставя в групата на възрастните. Тези две твърдения не могат да ме убедят, че човешката социализация приключва някога. Няма часовник, който отброява времето, което остава на човек, за да се развие своите социални умения, да развие своята социална компетентност или социални връзки и контакти. Третата теза, тази, че човек се социализира през целия си съзнателен живот, е тази, която изглежда и най- правдоподобна. Целият ни живот протича в срещи и раздели с различни по характер хора, които променят поведението ни, възгледите ни, мирогледите ни, научават ни на неща, които не знаем и как да се справяме в ситуации, в които не сме попадали. Срещали сме ги в училище и в университета и ще продължаваме да ги срещаме на работното място, сред приятелските ни кръгове, дори и в пенсионерските клубове. Те са били и винаги ще бъдат около нас.

Преходът от първична към вторична социализация

За да се направи успешна връзка между първичната и вторичната социализация, първо трябва да се изясни какво представляват те.

Според Бъргър и Лукман човек "се ражда предразположен към социалността и става член на обществото". От момента на своето раждане социализацията на индивидът започва в семейството. Този период е известен като първична социализация. Той подготвя детето за бъдещите му първи срещи с обективната реалност на обществото, където постепенно ще започне да изгражда и своята вторична социализация. Първичната социализация се изразява в "схващане на света като значима и социална реалност" (Бъргър, Лукман, 1996), както и да разберат функцията на семейството (значимите други). През ранния период на социализация, който обхваща първите седем години на детето, се развива неговата личност и се адаптира към социалната среда. В развитието на личността от най- голяма е ролята на майката и бащата и тяхното присъствие в живота на детето. Според И. Иванов на първо място родителите удовлетворяват елементарните нужди и потребности и го защитават от външна агресия. Освен това създават условия за стабилност на неговото развитието, както и създават в него чувсто за индивидуалност. С налични тези условия, детето расте в среда, в която е обградено от любов и власт.

Друга основна цел на семейството е да положи основите на социализацията на своето дете. То е първата социална среда, в която попада и в която се осъществява адаптирането му към семейната средата, така и на семейството към него. Проявяват се отношения като емпатия, солидарност и други. Родителското тяло се идеализира и се превръща в модел за подражание и пример на децата, който се проявява чрез имитация под формата на игра. Усвоява се родният, майчин, език, с който то се научава да комуникира с околните. Друг важен фактор, който влияе върху развитието на детето са свързани с материалните условия и класовата принадлежност, които семейството осигурява на детето си. В семейството си детето за пръв път се сблъсква и със системата на властта. В процеса на растеж то се сблъсква с думи като ред, дисциплина, разбира какво е забрана, поправят го, когато сгреши или направи нещо неправилно според разбиранията за грешно и правилно на родителите.

Изграждайки тези навици в семейството си, детето е готово да се срещне и със света, за да продължи пътя на своята социализация, преминавайки във вторичната. Бергер и Лукман я определят като "интернализиране на институционални или основаващи се на институции "подсветове" ". Това е периодът, в който се придобива "ролево-специфично знание, като ролите са пряко или не пряко вкоренени в разделението на труда". Изгражда се т. нар. "ролево-специфичен речник", който намира приложение в различните "подсветове". За едно дете това са училищната среда, приятелските групи, средата, в която живее, средствата за масова комуникация, а в по- късните етапи от неговото израстване и развитие ще бъдат и университетът и работното място. Попадайки в различни ситуации в "подсветовете" индивидът използва заучените от първичната социализация хабитуси. Те му помагат да реши проблема, който е възникнал въз основа на предишен опит. Ако индивидът не е попадал в подобна ситуация до сега, той изгражда поведение, с което се надява да реши казуса и съответно да го причисли към своите хабитуси.

Вторичната социализация в училище

Първата значима разлика, която открива детето, когато започне свето обучение в училище е разликата между светът на семейната среда и този на училището като институция. Училището е институция, която има две функции- да социализира и да селектира. Социалните функции се свързват с колективизма, формиране на идеи, форми на поведение, изграждане на ценности. Селективните функции от своя страна се асоциират с различните знания, техники и компетенции, които се придобиват. Те зависят от възрастта на учениците, пола, социалната принадлежност. А учителите се приемат като "институционални функционери", които им предават специфични знания.

Според И. Иванов училището, като институция има свои собствени механизми, чрез които да спомогне и улесни социализацията на децата. Някои от тях са:
* Изискванията на преподавателите и поощряването на учениците за добре свършената работа в клас, домашна работа, проект, проучване
* Натиск за постижения- изискванията на системата за успех и оценка
* Равенство пред училищните правилници и регламентации за всички - това включва разпределение на труда и функциите във взаимодействието учител-ученик и йерархията на властта и компетентността, свързващи се с изпити
За да бъде благоприятно социализирането на учениците в училище, то трябва да поддържа нагласата им положителна, както към институцията, така и към педагогическия и възпитателен колектив. Учебният процес трябва да бъде добре организиран, да заинтригува децата, да поддържа любопитството им и да ги подтиква към мислене, анализ, оценка на крайния резултат от тяхната работа.
Освен проблем на модерното училище е социална разлика. Тя може да бъде класова, етническа, разлика в езика, ценностите, обноските и културните ценности. За да се смекчи обстановката до определена степен, се въвеждат униформите в училище, които до голяма степен уеднаквяват поне на външен вид децата и се изравняват в този аспект. Освен това се приема и символно представяне на учебното заведение.

Нормализационен ефект в модерното училище




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вторична социализация в модерното училище: нормализационен ефект 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.