Възприятие


Категория на документа: Психология


 Възприятието е съвкупност от сензоперцептивни процеси, чрез които се преживяват ситуации във вид на конфигурации от непосредствени цялости, задаващи на субекта предметното и процесно битие на обкръжаващия свят. Възприятието служи като прототип на останалите познавателни процеси и привично те се интегрират около една изходна пецептивна даденост, поне в голямата маса на всекидневния опит.

Ако не се замисляме много, предположението, че светът на нашите възприятия е идентичен с физическия свят, който ни заобикаля, изглежда напълно разумно. Ако нашата представа за реалността се основава единствено на сетивната информация, светът около нас би изглеждал твърде объркан, защото информацията, която получаваме от сетивата си невинаги отговаря на действителността. Понякога ,,очевидното" се оказва погрешно. Илюзия, известна като спиралата на Фрейзър, се състои от концентрични окръжности, образувани от сегменти, които са нарисувани под наклон към центъра на окръжността. Подобни илюзии, показват, че физическият и възприеманият свят не са едно и също нещо.

Понятието усещане се отнася до непосредствените преживявания, предизвикани от прости, изолирани стимули; възприятието включва организация и интерпретация с цел осмислянето им. Например когато слушаме как един човек пее, ние усещаме силата и височината на звука, докато способността ни да чуваме последователността от звуци като песен е акт на възприятието. На следващото, по-високо равнище, ако разбираме и разпознаваме думите на песента, нашето възприятие прераства в един по-сложен процес на интерпретация, който включва паметта и мисленето и който наричаме познавателен процес. Нашите сетива са само средство за познаване на света, а не прозорци, през които светът прониква в нас. Те са приспособления на мозъка, които реагират на различни форми на енергия. Нещата в заобикалящия ни свят се определят като отдалечени дразнители, докато различните форми на физическа енергия, които въздействат върху сетивата се наричат близко разположени дразнители. Нашето възприятие на далечните обекти се получава чрез близко разположените дразнители, които сетивата регистрират. Усещанията се тематизират в полето на възприятие тогава, когато за субекта стане важно да опознае фината текстура на перцептивно преживяваната ситуация. Осъзнаването на усещанията и отчленяването им от перцептивните цялости се извършва когато у субекта възникне необходимост:

-да сравни две и повече свойства;

-да открие нови различителни белези за опознаване;

-да установи уникалността на даден предмет;

-да се намерят причинителите на ситуационна блокировка;

-да се усили естетическото впечатление от една приятна цялост;

-да се регулират прецизно действия с възприеман предмет;

Ако такава или друга необходимост не бъде преживяна от субекта, той си остава с първоначалните възприятия за цялости, поддържащи у него чувството за реалност и за значимост на преживяваното на привично равнище. Така в нормалното всекидневие сензорната тъкан на възприятието просто символизира обектност, реалистичност и смисленост на преживяваните перцептивни цялости. Като че ли за хората е по-трудно да опознаят и отчленяват сензорни качества и техните нюанси, отколкото да остават на равнище на привични цялости. В онтогенетичен план се говори за ,, синкретичност" на детското възприятие в ранното и предучилищното детство. Практически перцептивна синкреза не се преодолява у много хора дори в зряла възраст по отношение на един широк кръг от всекидневни ситуации. Част от сензорния опит си остава неинтегриран в сруктури на възприятието. Нормално не образуват възприятие вкусовите, интероцептивните, вестибуларните, кожните и обонятелни усещания. Проприоцепцията се включва в перцептивните действия на зрението, слуха и активния допир. Така част от сензорната сфера остава да функционира самостоятелно цял живот. Някакъв тип специален опит (най-често свързан с професията) може да породи самостоятелни възприятия от кинестезията и вестибуларната сетивност, да речем, у акробати, летци и др, да породи вкусово-обонятелни цялости у дегустатори и т.н. Във всекидневието на обикновения човек са му достатъчни цялостите, които му предоставят трите перцептивни системи - зрение, слух и активен допир. При това трите системи се взаимодопълват и взаимопроверяват, индивидът чува това, което вижда, опипва чутото и видяното и пр. Съществуват чисти и комплексни възприятия. В конкретни случаи се говори за аудио-визуално възприятие, за зрително-осезателно възприятие, или по-рядко за слухово-осезателно възприятие. Нещо повече, индивидът има потребност да чува видяното, да опипва чутото,да види това, което докосва. Той изпитва дискомфорт, ако бъде лишен от възможност да преживее възприятията си интермодално, например телевизорът без звук създава дискомфорт. Интермодалността усилва чувството за реалност на външния свят. Процесуалните особености на възприятието се свеждат до два типа проблеми: какви перцептивни актове се реализират и какви са фазите на перцепцията.

Перцептивните актове се разглеждат като реални и виртуални. Смята се, че на ранните етапи на перцептогенезата се извършват разгърнати перцептивни действия, изразяващи се в някаква биомеханична активност (движения на тялото), специфична за всеки вид възприятие: движение на очните ябълки за зрението, движения на главата и на артикулаторния апарат за слуха, опипващи движения на дланта при активния допир и пр. Допълнително тези типове се разделят на разновидности и се описват обстоятелствата, при които се появяват. Допуска се, че по насочеността си това са познавателни действия, но едва ли е така за всички видове перцептивни действия, защото те би трябвало да реализират и други функции освен познавателната (мотивационна, поддържане на чувство за реалност, на активация). Смята се, че в ранните етапи на онтогенезата и при възприемане на принципно нови предмети перцептивните действия се извършват много разгърнато, колебливо, многократно и постепенно водят до формирането на перцептивни схеми. Всяка перцептивна схема съдържа в себе си знания за възприемания предмет или ситуация и маршрути на вниманието, които да идентифицират ключовите белези. Перцептивната схема генерира предположения, които се проверяват чрез маршрут на вниманието, активират се и опознавателни действия, но редуцирани, съкратени спрямо възприемането на съвсем нов предмет. Обратна връзка от извършените действия се отправя към схемата. Така възприятието се превръща в узнаване, разпознаване (т.е. в съвместен модус на възприятие и памет).

През XVII век философът Томас Хобс разглежда възприятието и на базата на него е написал:,,Не съществува понятие в човешкия разум, което в началото да не е било изцяло или от части зададено чрез сетивните органи." По-късно философи като Джон Лок и епископ Джордж Бъркли разглеждат сетивата като единствен източник на познание.

Джордж Бъркли разглежда възприятието като процес на интерпретация на сетивната информация въз основа на познанията, натрупани чрез миналия опит. Този процес на интерпретация невинаги се осъзнава. В средата на XIX век Херман фон Хелмхолц нарича този процес несъзнавано умозаключение. За обектите, които се възприемат като отдалечени, несъзнателно се заключава, че са по-големи, от колкото следва от ретиналния им размер. Психологът Джеймс Гибсън предлага друг подход към възприятието. Той трърди, че по-голямата част от информацията, която ни е необходима за точното възприятие се съдържа в самите дразнители и е непосредствено достъпна за нашите сетива.

Възприемане на форма

Възприятието на форма е нещо повече от откриването на контури и граници. Ние винаги комбинираме информацията от нашите сетива с това, което вече знаем. В естествени условия тези процеси протичат толкова бързо и без усилие, че само подобни трикове за дезорганизация и обедняване на сетивната стимулация могат да ги забавят до такава степен, че да се убедим в тяхното съществуване.

Перцептивна организация

Терминът перцептивна организация се отнася до начина, по който групираме някои елементи в изображението, за да получим съдържателна конфигурация или форма. Една от първите задачи на перцептивната организация е да раздели елементите в стимула на фигура и фон. Под фигура ще разбираме смислена форма, която се възприема върху неутрален фон.

В началото на XX век немските психолози-Макс Вертаймер, Курт Кофка и Волфганг Кьолер проявяват интерес към възприятието на форма. Те приемат схващането, че възприятието на форма е свързано с определени, организиращи свойства на мозъка. Нашето възприятие за форма ще се влияе от начина, по който мозъкът ни организира тази стимулация. Гещалт-психолозите твърдят, че оранизацията на възприятието на обектите става въз основа на вродени перцептивни процеси, а не на миналия опит. Те разглеждат тези основополагащи перцептивни процеси като закони за организацията.

Понятието илюзия се определя като възприятие, което не съответства на физическата действителност. Илюзиите, свързани с възприятието на форма, възникват, когато комбинираме елементи на стимула, за да създадем обект, който е смислен, но не се съдържа в стимула. Ние възприемаме добре дефинирана форма там, където обективно тя не съществува. Илюзията възниква, когато комбинираме отделните елементи в едно смислено цяло. При възприятието на форма нашият мозък създава конфигурация, която обединява различните части във възможно най-простото за възприемане цяло. Илюзиите, свързани с обективни контури, показват, че мозъкът може да допълни част от това цяло, за да се получи една завършена конфигурация.

Разпознаване на образи

Една от най-впечатляващите способности на възприятието е процеса на разпознаване на образи. Под разпознаване на образи разбираме смислената интерпретация на формите. Благодарение на него можем да идентифицираме в такива стимули като думите, написани на тази страница, сградата, в която живеем, и лицата на роднините и приятелите си. Разпознаването на образи е една от най-универсалните способности. Например можем да разпознаваме числа и думи, изписани с най-различни почерци или печатни шрифтове, разпознаваме определена мелодия, независимо от това дали я изпълнява голям оркестър или я тананика някой приятел.

Според схващанията на конекционистите буквите се описват от зрителни признаци, но знанието за това кой признак с коя буква се свързва се съдържа в една невронна мрежа от връзи. Този подход се нарича конекционизъм или подход на свързването, защото в основата му лежи идеята, че признаците и буквите са свързани помежду си така, както са свързани невроните в мозъка. Конекционисткия подход предлага силна връзка между модела за начина, по който разумът организира и интегрира информацията, и начина, по който мозъкът преработва невронната информация. Хора, които страдат от определен тип увреждания на мозъка, който се нарича зрителна агнозия, могат да виждат обектите като съставени от отделни части, но се затрудняват при обединяването им в едно цяло. При зрителна агнозия за обекти човек може да не е в състояние да назове даден обект, който му е добре известен, да покаже как се използва и дори да си спомни дали го е виждал по-рано. При агнозия за цветове човек може да не е в състояние да различава отделни цветове или да назовава цветове, свързани с конкретни обекти.

Процесът на разпознаване на образи включва два различни вида преработка: от долу на горе и от горе на долу. Когато идентифицираме един стимул, като първо разпознаваме отделните му части, ние използваме преработка от долу на горе, или възходяща преработка. Когато формулираме предварителна или най-очаквана интерпретация на стимула, която се основава на неговото обкръжение и след това проверяваме отделните му признаци, за да видим дали интерпретацията ни е правилна, ние използваме преработка от горе на долу, или низходяща преработка. Контекстът, в който се появява даден стимул, влияе върху разпознаването му и създава една умствена нагласа за начина, по който трябва да възприемем стимула. Подходящите нагласи ни подготвят за това, което следва, като ни подсказват възможности, които са съвместими със стимулния контекст, докато неподходящите нагласи ни отклоняват в неправилна посока. Възходящият, и низходящият процес на преработка са необходими, за да се придаде смисъл на онова, което възприемаме.

Основни процеси при четенето

Ранните изследвания показват, че четенето включва последователност от фиксации на погледа. Когато четем, очите ни не извършват плавни и непрекъснати движения, а поредици от фиксации, спирания на погледа, последвани от движения, които преместват погледа към следваща част от текста. Основната част от движенията на очите се извършва отляво надясно, но понякога поглеждаме и назад, към думи, които вече сме видели. Движенията на очите между две фиксации се наричат сакади, а сакадите в обратната на четенето посока се наричат регресивни движения. Психолозите Патриция Карпентър и Марсел Джъст използват фиксациите и сакадите, за да изучат процеса на четене. Според тях човек първо фиксира определена дума, което дава възможност на детекторите на признаци да извлекат нейните физически характеристики. След това извлечените признаци се съпоставят със съдържанието на представителството на думите в нашия лексикон, а той съдържа не само представителството на думата, чийто образ трябва да се разпознае, но и нейния смисъл. След прочитането на всяка дума смисълът и се съхранява временно в "работната" памет, докато се определи смисълът на изречението. Накрая, когато стигнем до края на изречението, извлечената от него информация се обобщава в цялостна мисъл. Тъй като това обобщаване изисква време, фиксацията в края на изречението е относително по-дълготрайна, особено когато смисълът му не е ясен. Чак когато разберем смисъла на първото изречение, очите ни се преместват в началото на следващото и всички описани процеси започват отново. Знанието на читателя за думите влияе върху начина, по който се интерпретират физическите признаци от текста. Низходящата преработка на информацията може да взаимодейства с възходящата, за да подскаже определена интерпретация на признаците. Когато общият контекст е известен, той ни помага по-лесно да разберем материала и да го запомним. Четенето е по-ефективно, когато знаем как е организиран материалът, защото ни е известно какво очакваме. Така повърхностният преглед улеснява протичането на низходяща преработка на информацията.

Психолозите си задават въпроса дали действията ни биха могли да бъдат повлияни от събития, които не възприемаме съзнателно или до колко можем да бъдем повлияни от сетивна информация, без да осъзнаваме тази информация. Това е въпрос, който засяга така нареченото подпрагово възприятие-възприятието на обекти или събития, останали под прага на осъзнаването. Нееднократно се установява, че записи с ,,подпрагови послания" са напълно неефикасни. Все пак при строго контролирани лабораторни условия изследователите установяват и известно влияние на подпраговите процеси върху поведението.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възприятие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.