Възприятие


Категория на документа: Психология


Много отдавна хората са си задавали въпроса какво би преживял един сляп човек, ако внезапно възвърне зрението си. Ще може ли да възприема зрително обекти, които до този момент е познавал само чрез опипване, или ще му е необходимо да натрупа определен зрителен опит, за да се научи да възприема света и чрез очите си? Изследванията върху случаи, при които зрението на слепи хора е било възстановено чрез хирургическа намеса, показват, че голяма част от тях в началото виждат твърде лошо. На такива хора са им необходими много месеци, за да се научат да различават с помощта на зрението си обекти, които разпознават безпогрешно при опипване. Дори след като се научат да виждат прости форми, самото зрително възприятие продължава да бъде проблем за много от тях. Привидно несъществени изменения в големината или цвета на един обект могат да направят невъзможно разпознаването му. От друга страна се оказва, че те почти не изпитват затруднения да се научат да различават цветовете. След като всеки цвят бъде свързан с определено име, пациентите обикновено могат да го разпознаят правилно при следващо представяне.

Върху възприятието на човек играе важна роля заобикалящата го среда. Според антропологичните наблюдения върху хора в различна среда подсказват, че опитът може да има много силно влияние при формиране на възприятието. Антропологът Колин Търнбъл ни представя преживяванията на един пигмей, наречен Кенге, който прекарва целия си живот в тропическите гори. Когато той напуска гората, за да предприеме пътуване в откритите равнини, липсва у него възприятие за дълбочина на големи разстояния. От това наблюдение изследователят достига до прозрението, че неговото възприятие за дълбочина се основава отчасти на миналия опит.

Психолозите са изследвали ролята на миналия опит при възприятието, като са контролирали характера на зрителната стимулация в периода на ранното развитие на опитни животни. Например при регистрация на активността на отделни клетки в мозъка на новородени котенца се откриват същият тип детектори на признаци, както и при възрастни животни. Този резултат показва, че невронните структури, които осигуряват възприятието, са налице още при раждането. Най-ранният перцептивен опит има много голямо значение за развитието на възприятието. Невронните структури, които са генетично предопределени, могат да бъдат модифицирани от взаимодействието на организма с околния свят. Перцептивната система може да се приспособява и тази приспособимост ясно проличава при опити с хора, носили за определено време очила със специални лещи, които променят съотношенията при възприятието за пространство.

Изследванията върху възприятието се ръководят от няколко различни теоретични перспективи: еволюционна, биопсихологична и познавателна. Според еволюционната перспектива поведението ни се влияе от съвместното действие на нашите гени и на характеристиките на обкръжението, в което е трябвало да оцеляват прародителите ни. Когато психолозите разглеждат как физиологическите фактори в мозъка и нервната система влияят върху поведението и мисловните процеси, те възприемат биопсихологичната перспектива. Познавателната перспектива разглежда човека като активен механизъм за преработка на информация, който организира и съхранява в своята памет данни за заобикалящата го среда, за да ги използва по-късно.

Константността на яркостта се изразява в запазването на яркостта на видимите обекти независимо от промените в осветеността. Например белият автомобил, който виждаме на лунна светлина ще определим като ,,светъл", а парчето въглен, което гледаме в слънчев ден-като ,,тъмно", независимо от това, че и двата обекта при тези условия отразяват едно и също количество светлина. Възприятието на обектите е много по-постоянно, отколкото бихме могли да очакваме, ако разчитахме само на информацията, получена от близко разположения дразнител.

Константността на цвета се изразява в способността ни да виждаме цвета на обектите един и същ дори при много различаващи се условия на осветеност. Днес знаем, че специализирани групи от клетки в зрителната кора на мозъка извършват този анализ и осигуряват константността на цветовете. Разглеждането на различните константности ни дава възможност да разберем по-добре възприятието. Предназначението на възприятието е да ни даде познания, за да можем да предприемем необходимите действия. Независимо от това ние сме в затруднено положение, когато трябва да опознаваме отдалечените дразнители, защото близко разположените дразнители се променят непрекъснато. Константността на възприятието дава възможност да се придаде смисъл на сетивната стимулация и да се възприема един стабилен външен свят. Благодарение на константността на възприятието ние можем да вярваме на тази информация.

Наблюдение и наблюдателност

В твърде много всекидневни ситуации възприятието изпълнява своите псиологични функции между другото, ,,в работен порядък,, . Но дори и когато е ,,повърхностно,, , възприятието поразително добре обслужва потребностите на субекта. В крайна сметка възприятието е толкова детайлно и информативно, колкото е нужно на субекта да решава своите жизнени задачи. В някои случаи, обаче, у субекта възниква намерение да максимализира познавателната ефективност на възприятието си. Тогава то прераства в самостоятелна познавателна дейност. Често се твърди, че съществува личностно качество ,,наблюдателност,, . Подразбира се, че това качество се проявява у индивида във всякакви ситуации, а всъщност не е така. Наблюдателност изобщо няма, тя се проявява в определен тип ситуации. Ако един човек е наблюдателен по отношение на определени спортни състезания, не следва, че той ефективно би забелязвал важни особености в класната стая, или в пътно-транспортна обстановка. В такъв смисъл наблюдателността е винаги специализирана за някакви типове събития и съдържания. Често индивидите са наблюдателни за неща, свързани с тяхната професия. В редица случаи възприятието е основа на професионалната компетентност. Широкото участие на наблюденито в увеличаващ се брой професии и същевременно ,,затварянето" на неговата ефикасност в професията прави уместно твърдението, че наблюдателността не е способност или обобщено личностно качество, а умение.

По-точно съществуват разнообразни видове наблюдателност, т.е. разни видове перцептивни умения. Това значи, че наблюдателността се научава в резултат на дълъг мотивиран опит и е ограничена до един или няколко класа ситуации.

Наблюдението изисква да се предполагат няколко неща и да се следи, за кое от тях се разкриват потвърждения. Този, който нищо не предполага, нищо и не забелязва. Богатството и гъвкавостта на предположителната активност са функция на ефективен опит на индивида. Ето защо наблюдението включва също мисловна, паметова, сензорна и дори въобразителна активност по повод на възприемането.

Съдържание

Използвана литература:

1.Обща психология- Борис Минчев

2.Психология-Джон Сиймън и Дъглас Кенрик





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възприятие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.