Възприятие


Категория на документа: Психология


 Възприятие

Възприятието се отнася както до фактическото получаване на сетивна информация за света на хората, нещата и събитията, така и до психологическите процеси, чрез които това се осъществява. Възприятието е процес, изучван от когнитивната психология, чрез който хората тълкуват и организират усещанията си за смислен опит от света. Усещанията, от които произлизат възприятията, се отнасят до внезпни и относително непреработени резултати на стимулиране на сетивни рецептори, намиращи се в очите, ушите, носа, езика и кожата. Подадената на сетивните рецептори информация се поема и обработва чрез възприятието, което съвместно с усещането изграждат един непрекъснат процес, при който сензорната стимулация се преобразува в организиран опит.

Съществуват няколко теории за възприятието, но поради невъзможността за директното или публично наблюдение на просцеса, достоверността им може да се провери само косвено.

В исторически план систематичната теория за възприятието е била област на философията.Философският интерес на възприятието се свързва с въпросите за източниците и валидността на човешкото знание. В теорията на познанието въпросът е дали реалният, физически свят съществува независимо от човешкия опит и ако е така, как неговите качества може да се научат и как да се определи истината и точността на този опит. Друг вълнуващ въпрос е дали има вродени идеи или целия опит произхожда от контакта с физическия свят, медииран от сетивните органи.

Класическа теория

Част от идеите на класическата теория се свързват с възгледите, че всички наши мисли и преживявания се състоят от краен брой сетивни идеи. Тези възгледи са системно изследвани от редица британски философи, като Хопс и Лок, Бъркли, Джеймс Мил и Джон Стюрт Мил.

Научното изследване на възприятието започва с възникването на психофизиологията и опитите на Йоханес Мюлер през 1838г. да раздели сетивните преживявания на модалности като зрение, осезание и мирис. След анализ се оказва, че видимо единният свят, който възприемаме, се състои от отделни канали на преживяванията, всеки от които зависи от действието на специфична и идентифицируема част от сетивната нервна система, която следователно отразява само непряко действителното състояние на физическия свят.

Друг представител на класическата теория е Херман фон Хелмхолц, който рзделя самите модaлности на елементарни усещания, всяко от които отразява действието, настъпващо обикновено в резултат нa стимулирането на определени рецепторни нервни клетки от конкретна физическа енергия, на която рецепторите са специализирани да реагират.

Въпреки че изследванията на усещанията продължават между няколко конкурентни теории, все още няма достатъчно добра представа за важните свойства на нещата и събитията - форма, осветеност, рзстояние, движение, мелодика, качество на гласа и др. Според клсическата теория всички тези характеристики на света, които ние виждаме и чуваме, не са усещания, а сложни заучени възприятия. Това поражда изследването на възприятието, което най- добре е илюстрирано при зрително възприятие на пространството.
Възприятие за пространство

Възприятието на третото измерение представлява особен проблем за философите, физиолозите и психолозите, защото трите измерения не могат да бъдат точно определени от двумерния поток светлина, попадаща в окото. В двумерния поток обаче са представени храктерни модели нa нормалнaта среда, които обикновено се асоциират с различни представи за близост или отдалеченост и представляват насоки за третото измерение. Според една старa и устойчива теория възприятието за дълбочина се основава именно на тези признаци, но тъй като тяхното изплозване не е свързано със съзнателно формиране на заключения, те се наричат насоки за дълбочина.

Повечето белези, достъпни за неподвижното око, като линейна перспектива, въздушна перспектива, закриване на далечен обект от по-близкостоящ, нарастваща замъгленост и др. сa били известни още на Леонрдо да Винчи. В ранните версии на клсическата теория се приема, че възприятието за дълбочина се постига чрез заучената асоциация на такива зрителни насоки със спомени за предишни обтягания на мускулите и осезaтелни усещания. Откритието на Торндайк, че някои животни могат да реагират подходящо на зрителни насоки за дълбочина без предварителен зрителен опит, поражда необходимостта освен основните усещания за цвят и оттенък, да се идентифицира и друг вроден зрителен механизъм за реагиране на дълбочина.Това обяснява потребността от фундаментална ревизия на тази теория.

Трудности за класическата теория представляват и обясненията на трите групи явления -константност, илюзии и организационни явления.
Константност и илюзии

Класическо обяснение за константността е, че ние сме се научили да отчитаме признаците за дълбочина, като оценяваме размера на обектите, признците за осветеността- като преценяваме тяхната светлост и т.н.

Нашите възприятия обикновено съответстват в по-голяма степен на постоянните свойства на обектите, отколкото на моментното сетивно дразнене, което тези свойства предизвикват. Например възприятието ни за големина на един обект остава сравнително постоянно, докaто големината на неговия образ върху ретината се увеличава с приближването ни към предмета. От друга страна, при геометричните илюзии, възприятието за големината на някакъв обект се променя драстично след прибавянето на няколко наклонени линии към него, при положение, че обектът и неговият образ не са се променили в действителност. Илюзиите за големина, форма, цвят и др. са широко разпространени и много устойчиви явления.
Оргнизационни явления

Основават се на различието между фигура и фон.Фигурата е част от пространството или група от контури с различима форма. Факторите, които определят фигурата и фона са от съществено значение за това, какъв обект ще се възприеме.Тези фактори се изучават в рамките на най-известната системна теория, противопоставяща се на класическата- гещалттеорията.

Гещалттеория

Представители на тази теория са Вертхаймер, Кьолер и Кофка. Според тях конфигурацията на стимулиращата енергия, а не самата енергия, е най-важното качество на стимула, на което нервната система реагира. Между стимула и реакцията стоят "закони за организацията" , като "зaкона за добрата непрекъснатост" . Според него ние възприемаме организацията фигура - фон, която прекъсва най-малък брой плaвно преливащи се линии.

На базата на своите демонстрации гещалтистите предлагат радикално различаващо се разбиране за нервнaта система, което днес е напълно изоставено. Опитите да се докаже принципа, че наблюдателят възприема най-простата организация, която може да се приспособи към определен модел на дразнение, не се увенчават с успех и затварят страницата на гещалттеорията.
Ревизии на класическата теoрия

През последните години все повече подкрепа получава старото мнение, че и константността и илюзиите са аспекти на един процес, а именно, че възприемаме тези обекти и събития, които е най- обичайно да са причина за сензорната стимулация, която получаваме. Това изисква от наблюдаващия да прави перцептивни изводи за света, които понякога може и да не са правилни. Процесите на правене на тези умозаключения са напълно несъзнателни, затова теорията на Хелмолц често е наричана "безсъзнателно умозаключение, основано на незабелязани усещания" . Фактът, че теорията се изгражда върху незабележими неща, я прави трудно доказуема.

Много от видимите свойства на физическия свят зависят от пряката реакция на някакъв специфичен сензорен механизъм.
Пряко възприятие

Светлината, която попада в окото се нарича оптичен поток за разлика от образа върху ретината, който се формира в самото око. В резултат на паралакса на движението обектите на различни разстояния в света се изместват в различна степен в оптичния поток при всяко движение на наблюдателя. В една от нй-радикалните теории за прякото възприятие Гибсън твърди, че оптичният поток на движещ се наблюдател в нормална среда съдържа достатъчно информция, която да конкретизира за нервната система свойствата на мястото на действие и на събитията във физическия свят, а нашите възприятия за тези свойства са директна реакция на тази информация. Някои аспекти на дразнението, които отразяват големината, формата на обекта и др., остават неизменни дори когато разстоянието и наклонът, следователно и образът на обекта върху ретината се променят.

За проверка и обновяване на клсическата теория се използват три изследователски линии:
* Възприятие при новороденото и перцептивно развитие;
* Адаптация към видоизменена входна сензорна информция;
* Търсене на сложни сензорни канали.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възприятие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.