Възрастова психология


Категория на документа: Психология


Възрастова психология

Въведение:

Детство, юношество, младост, зрелост, старост- своеобразни епохи в човешкия живот, всяка от които неумолимо заменя предишната. Последователността на възрастовите етапи се характеризира с необратимост, с определена продължителност и неизбежна смяна на периодите. В тази особеност се изразява една от закономерностите, фиксирани в генетичната програма на човека. А именно- закономерностите на развитието на човека са един от съществените генетични белези. Какво е възрастта в живота на човека? Отговорът не е еднозначен, защото възрастта, времето е многомерно понятие, има различни качествени характеристики, което в зависимост от съдържанието и качествената специфика има различни критерии за оценка. Най-отдиференцирани са естествените биологични феномени на възрастта. От тази гледна точка нарастването на възрастта е постоянен упадък- от раждането до смъртта, което се дължи на остаряването на тъканите и спадане на нивото на интелигентност. За сензорната острота тези процеси започват още при раждането. Затова на пръв поглед времето е само естествен биологичен феномен, очертаващ метричните граници на човешкото съществуване. От тази гледна точка промяната във възрастта следва тази крива:

Въпросът е "Може ли тази крива да се пренесе и върху човешкото развитие?". До скоро в психологията на развитието универсалните закономерности са извеждани на базата на наблюдения в детството и частично в юношеството. Тези закономерности са силно повлияни от когнитивната психология и от блестящите открития на Жан Пиаже. В рамките на този подход развитието се отнася до качествени промени в когнитивния организъм. За да наречем тези промени развитие в стадиалната концепция за когнитивно развитие са фиксирани следните критерии:

-Промените трябва да бъдат последователни, еднопосочни, универсални, необратими и ориентирани към крайни цели. По тези белези се разграничават и отделните стадии. Това, към което когнитивното развитие се стреми са формалните логически операции. Сп. Жан Пиаже тази цел се достига около 14-тата година. Пренасянето на тези критерии върху психичното развитие прави зрелостта лишена от развитие, защото трудно се откриват промени отговарящи на тези критерии. Повечето теории разглеждат зрелостта като плато, а старостта като упадък, което се подкрепя от очевидни факти.Теориите за старостта, разработени от геронтопсихолозите не отричат тези митове за възрастта. Основното възражение е, че тези изследвания се провеждат в клинични( хоспитализиращи) условия.

До средата на 20 век зрелостта е най-слабо изучения период. Не са съществували систематични теории даващи отговор на въпроса за същността на психичното развитие в тази част на живота. Не е съществувало интегрирано познание, имало е малко емпирични изследвания. Бартлет обяснява това положение с две твърдения:

а) здравият разум и научната мъдрост приемат, че развитието приключва с детството.;

б) в по-ранни исторически времена зрелостта е била най-малко открояващата се част от живота и повечето социални практики са били насочени към инициацията на детето в обществото на възрастните.

Целта на курса е да представи теории от началото на 70-те години, които са свързани с обособяването в психологията на развитието на нова дисциплина - психология на развитието през целия жизнен обхват. Основното в life-span-подхода е допускането, че позитивните, уникални развитийни промени могат да се извършват по време на всички епохи от жизнения път. Целта ни е да спрем съществуващите предразсъдъци, стереотипи и митове за упадъка, който настъпва с възрастта, защото едно важно качество на теориите за развитието е генеративността на нови идеи, които да преодоляват закостенелите разбирания.

ИСТОРИЧЕСКИ И КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ ЗА ПСИХОЛОГИЯТА НА РАЗВИТИЕТО
1. Основни идеи на подхода към целия жизнен обхват; принос към общата теория на развитието; интерпретация на определени жизнени промени през зрелостта и старостта.
2. Детерминанти на развитийната промяна през жизнения път.
3. Многомерен характер на понятието "възраст": хронологична, биологична, психична, функционална, социална.

1983 г. Кун и Мигън издават сборник за развитието на психологията на развитието, твърдейки, че тя се намира в преходен период- нарастват изследванията и психологията на целия жизнен път се оформя като самостоятелна дисциплина. Утвърждаването на life-span подхода дължи много на Пол Белтс инициатор на конференцията в Западна Вирджиния и на първото многотомно издание на трудове върху " психология на life-span". Тази наука печели признание с доказателството, че развитийни промени се извършват във всеки етап от живота. Осн. интерес е интеграцията на различни аспекти на псих. развитие и предлагането на концептуална рамка за целостта на онтогенетичните промени и екзистенциалната им същност. Акцентът е поставен върху индивидуализацията на жизнения път, върху избора, върху личностното присъствие на човека в организацията и протичането на неговия живот. Персонолозите- хуманитаристи наред с останалите мотивации отделят мотивацията за личностно израстване. Всеки човек има свой личностен проект, своя псих. кариера.От силата на тази мотивация зависи не само протичането на живота, но тя може да отлага и биологичните спадове. Това са така наречените псих. потенциали. "Жизнен път": между жизнено важните събития трябва да съществува причинно-следствена връзка, създавана от самата личност. Жизненият път може да се определи като история на индивидуалното развитие. Всяко живо същество се развива, но само човека има история направлявана от самия него.

В руската литература тези идеи се разработват във филос. концепция на С.Л. Рубинщайн. Човекът се разглежда като субект на своя живот. Личността е изнесена преди развитието. Тя е включена в този процес и взависимост от личностното израстване има различни картини на протичане на живота. Личността е предиктор.

Тези особености определят и границите на ПнРпрезЦЖП. Две взаимно допълващи се цели преследва тази наука.: а)описания, обяснения, модификация, оптимизация на интраиндивидуалната промяна и стабилност от раждането до смъртта; б) описание, обяснение на интраиндивидуалните различия и сходствата и интраиндивидуалната промяна. В а) акцентът е върху идиографичния подход, а в б) върху номотетичния. Но и в тези рамки се предполагат различни варианти в разгръщането на възр. особености. Възрастността не е хомогенна група. Има различни патерни на зрелостта и на стареенето.

Статусът на тази наука се определя от:

-теор. дискусии за същността на човека и новите моменти в концепцията на развитието

-ревизия на понятийния апарат и въвеждане на нови конструкти

-утвърждаване на междудисциплинарния подход и обмен

нова насока на приложните изследвания

Една от осн. идеи на life span подхода - голямата пластичност- се утвърждава като осн. акцент на емпиричното изследване, намирането и използването на процедури за модификация и интервенция в жизнения път. Осн. цел е пълноценното използване на човешките потенциали, на псих. потенциали на всеки възрастов период. Осн. проблем е - как си взаимодействат мотивация, преживявания, смислообразуване и биол. развитием; как влияе смисло- и целеобразуването върху соц. постижения и отлагането на биол. спад, удоволствието от живота и субективното чувство за щастие. Психологията на жизн. път е обща перспектива, общи идеи, а не твърди дефиниции. ( Всичко това е формулирано от Пол Белтс)

ОСНОВНИ ИДЕИ НА LIFE-SPAN ПОДХОДА И ТЕХНИЯ ПРИНОС КЪМ ОБЩАТА ТЕОРИЯ НА РАЗВИТИЕТО И ПРИРОДАТА НА РАЗВИТИЙНИТЕ ПРОМЕНИ ПРЕЗ ЗРЕЛОСТТА И СТАРЕЕНЕТО
Пол и Маргарет Белтс

Що е развитие от гледна точка на l-s подхода? Този подход оспорва свеждането на развитието до закономерностите на когнитивното развитие и теорията на Жан Пиаже. Тези закономерности са свързани с положителната корелация между способността за учене и нарастването на възрастта до юношеството и отрицателна корелация в периода на зрелостта и старостта. Но тези закономерности не можем да наречем развитие. Те са промяна, защото засягат само един аспект от псих. функциониране. РАЗВИТИЕ- осн. форма на промяна, която по своята същност е организирана и адаптивна.

Чрез адаптивността интерпретациите на промените придобиват разл. значение. Дали негативната корелационна връзка не е адаптивна за възрастните? -Да. Осн. задача на юношеството е усвояването на информация от различни области, но при възрастният има други цели и задачи. Затова се развиват други способности - за разбиране на информация, за изграждане на отношение, за предаване на информация на младите поколения - "Генеративност" (Ериксон). Ако сравним особеностите на когнитивните процеси във възрастността и в младостта без да отчетем различните задачи на възрастите, можем да стигнем до погрешния извод за негативна промяна. Но ако това се вземе предвид тогава можем да приемем, че е налице адаптивен развитиен растеж. Следователно развитието не е ограничено в една определена част от живота, то е процес продължаваш през целия жизнен път. Развитието не може да се приравни със степенно израстване и само положителна промяна. То се характеризира с едновременната проява на придобивки и загуби.

Втора основна идея е, че потенциалът на развитието се разпростира върху цялата продължителност на живота. Ревизира се възгледа, че жизнената крива достига плато в зрелостта и спад в старостта. Нито един възрастов период не може да се разглежда като най- важен в поредицата от промени. Всеки има своето значение от гледна точка на целостта на живота. Не във всяка фаза на развитието действат и двата типа процеси - непрекъснати( кумулативни) и прекъснати( иновативни).

Ханс Томе критикува Флейвъл, че пренася критериите за когнитивните промени върху процеса на развитие и неговото стесняване до изменения с голям размер, качествени, неизбежни, универсални и необратими. Развитието и индивидуалните промени през възрастта няма същите характеристики като през детството. Това води до разграничаването на периоди с големи и с малки промени.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възрастова психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.