Закономерности на общуването, видове


Категория на документа: Психология


 Югозападен университет "Неофит Рилски"

Философски факултет

гр. Благоевград

Реферат

По дисциплина: Политическа психология

На тема : закономерности на общуването

Изготвил : Проверил:

Елизабет Темелкова Червенкова Х. доц. д-р И. Иванов

Фак. Номер : 10350421025
Специалност : Политология
трети курс, редовно обучение

5.1. Общи закономерности на общуването.

Проблемите на общуването между хората са едни от най-изследваните в съвременната психология. И този факт обяснява онова значение, което общу- ването има за човешкото общество, за функционирането на отделните социал- ни групи, организации и общности, за формирането и развитието на отделната личност. За интереса на психологнята към проблемите на общуването обръща специално внимание Б. Ф. Ломов, посочвайки: "Може да се говори за нараства- що значение на проблемите на общуването като някаква обща тенденция на развитие на цялата система от психологически науки. Конкретнага разработка на общуването се превръща в най-важното условие за по-нататьшното развитие не само на специалните психологически дисциплини, но и на общата психологическа теория" Синтезирано същностга на общуването и неговото практическо значение за успешною протичане на дейността в различните социални групи е представено в определението, дадено от А. А. Леонтиев: "За нас общуването е процес на установяване и поддържане на целенасочен, пряк или опосредствен с едни или други средства контакт между хората, които така или иначе са свързани в психологическо отношение. Осъществяването на този контакт позволява или да се промени протичането на колективната дейност за сметка на съгла- суването на "индивидуалните" дейности по едни или дрУ'ги параметри или, обратно, за сметка на разделението на функциите , или да се осъществи целенасочено воздействие... за формиране и изменение на отделната личност (или на нейното непосредствено поведение) в процеса на колективната или "индивидуална", но социално опо- средствена дейност (личностно ориентирано общуване)".2

В цитираното определение се поставя акцепт върху два важни аспекта на общуването: а) общуването се осыцествява сред група опт хора, която е детер- минирана психологически, т. с. между тях съществува общност на интсреси, сходна мотивация, социални нагласи и цеиностни ориентации, общ характер на сгвместнагга дейност и др.; б) общуването служи да се постигне промяна на определени характеристики от съвместната дейност и на индивидуалното поведение с цел достигане на по-висока степей на сътласуваност и координация в съвместната дейност и осьществяване на така нареченагга личностна промяна в чпеновете на групата или органкзацията.

За политическата психология практически по-важно значение има вторият акцент в определението на Леонтиев, тъй като чрез процесите на общуването в политическата организация става възможно да се осъществи ефективна регуляция на индивидуалното поведение на отделния член и по такьв начин да се постигне необходимого равннще на координация като условие за ефективна съвместна дейност.

Общуването. разглеждано диалектически като продукт на съвместната чо- вешка дейност и едновременно с това и условие за нейното осъществяване има своего неоспоримо значение и за процеса на социализация и формирането на личността, и за изграждането на междуличностните отношения в социапната Фупа и организация, и за взаимного познание на индивидите в процеса натази съвместна дейност. Тази сложност на общуването затруднява неговото изуча- ване като цялостен процес. Загова усилията на изследователите са насочени към неговото ..разчленяване" на по-елементарни съставки с цел проникване в "дълбочина" и разкрнване на неговите същностни характеристики. Един от най-разпространешгте подходи към изследване съшността и характеристиките на общуването е насочен към разкрнване на структурата на общуването.

Един от най-популярните подходи към структурата на общуването в руска- та социалнопсихологическа литература включва разглеждането на три основни подструктури на общуването: комуникативна, интерактивна и перцептивна.' Този подход дава възможност чрез условно декомпозиране на цялостния процес на общуване на три негови основни елемента да се постигне по-детайлно изследване на тези елементи и разкриване на съществени психологически закономерности, които имат важно практическо значение за ефективното осъществяване на общуването както между отделните индивиди, така и в социалната група и организация.

При изследване на комуникативната подструктура на общуването вниманието на изследователите е насочено към разкриване на закономерностите, свързани с обмяната на информация, като предварително условие за осъществяване на ефективна съвместна дейност. По-конкретните изследователски проблеми са

свързани с разкриване на съдържателните характеристики на подбудителната информация, насочена към предизвикване на изменение в поведението на индивидите. Най-честни форми на предаване на подбудителна информация са заповед, инструкция, препоръка, съвет.

В зависимост от използваните средства за предаване на информация между индивидите, средствата може да се разделят на предаване на информация по

вербален начин и по невербален начин. Вербалната комуникация е най-разпространената форма за обмяна на информация, тъй като езикьт са най- универсалннят начин за предаване на съобщения, при които в най-малка степен се губи смисълът (съдържанието) на получаваната информация. С помощта на езика се постига най-доброто к одиране и декодиране на информацията при процеса на общуване и става възможно постигане на ефективно речево ВЪЗДЕЙСТВИЕ

При вербалната комуникация точността на разбиране смисъла на възг еманата информация може да бъде установена, като лицето, което възприема дадено съобщение, смени своята роля и в ролята на комуникатор предаде онази информация, която преди това е възприел. Затова диалогьт в процеса на об.щуването по своята същност представлява последователна смяна на ролите комуникативния процес, благодарение на което става възможно да се разкрие и степента на точност на възприеманата информация от двамата партньори в об щуването. В политическата организация, при процесите на общуване, се фор.мира и специализирана комуникативна мрежа, в която се включва всеки член

При невербалната коммуникация се използва така наречената оптикокинестетична система от знаци, която включва жестовете, мимиката, положението на огделните части на човешкото тяло. Според А. Пийз4 вербалното общуване се използва предимно за предаване на информация, докато каналът на невербалното общуване служи за един вид договаряне на междуличностното поведение, а в някои случаи се използва като заместител на словесни послания. Невербалната комуникация е единственото средство за общуване между индивиди, които са лишени от възможността да използват езика като средство за общуване (глухо- нем иге).

При нормалното общуване невербалната комуникация се явява много сьществено допъднение на вербалната комуникация. Още по-голяма е значението на невербалната комуникация при между личностното общуване. Универсалността на значението на повечето от използваните жестове, мимика, пози на т ялото, позволява адекватното им ин терпретиране и "разбиране" на посланнята. Изпраща ни чрез тях, дори и от индивиди, принадлежащи към различни култури.

Интерактивната подструктура в процеса на общуване позволява да се постави в центъра на анализа общуването като условие за взаимодействие между хората при тяхната съвместно осъществявана дейност. При съвместно осъщест-

твяваната дейност всеки участник е задължен не само да се включи в нея, не и да

даде своя принос за постигането на крайната цел. Затова при осъществяване на съвместната дейност имаме не само обмяна на информация, но и планиране и осъществяване на съвместни действия. 1



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Закономерности на общуването, видове 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.