Агресията при животните и с какво тя е сходна с тази при хората?


Категория на документа: Психология


ПУ "Паисий Хилендарски "

Педагогически факултет

РЕФЕРАТ

"Агресията при животните и с какво тя е сходна с тази при хората"

Преподавател :
доц. Михаил Николов Проданов
Изготвил:
Мирослава Емануиловна Димитрова
Фак. номер: 1106311027

Какво е агресия ? Това е поведение на човек спрямо друг в следствие на някакъв конфликт, който е пробудил действие - нападение. Тук ще говорим за агресията при животните и хората. Агресиятa е понятие в психологията, с което се означава регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си. В социалната психология широко приемане намира постулатът на Робърт Барон заедно с неговите три необходими елемента: агресията е всяка форма на поведение, насочено към целта да се навреди или нарани друго живо същество, което е мотивирано да избегне такова отношение. Според някои психолози и философи има спор относно причините за агресивността. Едни смятат, че тя е вродено, инстинктивно явление, а други че този вид поведение се усвоява. Спорът се води от много време и не се знае дали ще се разреши.
Нека разгледаме агресията при животните какво представлява тя и как се проявява.
Животните намират своя територия и действат агресивно срещу тези, които искат да я разрушат. Конрад Лоренц отстоява тезата, че агресията се унаследява. Повечето видове имат унаследена задръжка по отношение на собствения си животински вид. Задържащото поведение се развива предимно сред видове, които притежават естествени оръжия за убийство. Инстинктивните регулатори свеждат агресията до ритуални заплахи и много рядко до смърт. Изхождайки от класическата дефиниция, че злобата представлява чувство на омраза и недоброжелателност, което е придружено от особена раздразнителност, зоопсихолозите са на мнение, че в естествената природа на животните, без отклонение в поведението, злоба не може да съществува. Искам да споделя, че аз лично до този момент не съм попадала на агресивно животно независимо дали то е на улицата или не. Според мен едно животно се ражда без това вродено явление, но с течение на времето като се има в предвид колко хора се отнасят така жестоко към тях, няма как да не се вроди инстинкт за самозащита. Мисля е всичко идва от поведението на хората към животните. В днешно време нападенията "човек- животни" са доста често срещани. Половината от нас смятат че вината за случилото се носи животното, а други смятат, че е детето. Не сме били там, когато това се е случило, но по логика доста стигат до извода, че човекът носи вината за последствията. Тук освен агресията при животните играе роля и агресията при хората. Толкова много статии има на такива теми и в повечето се преповтаря извода, че хората не знаят как да се отнасят към животните. Всичко се върти в един кръг, говорим за агресията при животните, а се стига до извода, че в това стои темата за агресията при хората. Агресията при животните се заражда, но има друго, тук агресията има 2 вида заучаване. Първия е този - когато животното е оставено да живее на улицата и е само пред цялото човечество, но ако ние не показвахме своята агресивност към животните едва ли те щяха да заучат това поведение. Втория вид е този при домашните животни, там нещата са съвсем различни, там животното не е на улицата не е само там то е около свои хора, които те точно те го изграждат това, което трябва да бъде, но за жалост повечето видове стават по- зли и от тези на улицата. Тук вина за поведението- агресивност на бездомните носят и домашните животни. Колко много случаи има когато едно домашно реши да изпробва силата си върху бездомно и оттам започва всичко. При домашните животни агресията също не е изключение, но тук тя не се поражда от болката, която му се причинява, а от чист животински инстинкт. Има разлика и то очевадна.
В много случаи агресията се появява при причиняване на болка. Изказани са хипотези, според които агресията е резултат на тревожност. При чувство за тревожност вътрешния инстинкт сам задейства, агресията която показва едно животно е начин да се защити. На всички ловци е добре известен факта, че няма по-опасна ситуация от пряката среща с ранено животно, чийто гръб е опрян до стената. Ловците знаят, че животните, които изпитват болка и нямат изход за бягство прибягват до единствения възможен вариант атаката. Страхът е от голяма причина за агресивно поведение при животните. При животните може би е най- често срещана причина, за да се стигне до агресия. Мисля че докато човек не се осъзнае как и по какъв начин общува с едно животно, то няма да спре да изпитва страх. Хората в това отношение се делим на групи. Има хора , които изпитват удоволствие когато виждат как едно животно изпитва болка, но има хора, които не биха допуснали това. Не са редки случаите, когато един човек решава да погали едно животно с добри чувства, но то до такава степен е озлобено заради тези, които са му причинили това, в последствие страда и този, който не е имал неблагоприятни намерения. Ние хората имаме носим голяма вина за това, което се случва с животните и с хората, всичко тръгва от нас, а в даден момент когато се случи нещо неприятно хвърляме вината на едно животно, което показва своето агресивно поведение в следствие на нещо, което смята че би застрашил живота му. Съществуват различни форми на агресия, които могат да бъдат разпознати, като се изучават моментите на агресивно поведение, обстоятелствата на тяхната поява и психологическото и емоционалното състояние на кучето. Възникване на агресия се проявява при съперничество, отбрана при територия, майчинство, гняв или страх, възниква при лов и хищничество. Агресията от страх или гняв се прилага при виждане на опастност спрямо животното, поради липса на контрол страховата агресия е много опасна, тъй като тогава животното може да нанесе сериозни рани. Агресията има емоционални знаци, т.е погледа на едно животно, движения, реакциите, например треперене, разширени зеници, полегнали уши и т.н., след това то изпраща послание за заплаха чрез ръмжене, откриване на зъбите си, дори понякога ниската и полегнала поза е последвана от ясно изразена изправена висока поза, но придружена от неволни емоционални сигнали, които издават страх. Всички животни било то домашни или оставени на улицата могат да бъдат лекувани в специализирани заведения, но за съжаление все още няма открити. Ние не знаем как да общуваме с едно животно, сякаш те нямат право да живеят заедно с нас. Един човек решава че щом има животно у дома значи това което среща на улицата не е. В България няма закони за защита на животните, пък и да има едва ли ще бъдат приети, хората са егоисти нима ще приемат съгласие да опазят животните и да се приберат от улицата ли ? Не мисля, че това би се случило скоро. По новините напоследък се говори едно и също как дете било ухапано или нападнато, а защо никой не си задава въпроса защо това се случва. Един родител изказва мнение, че животното е озлобено и че трябва да се направи нещо, е добре човечеството се оплаква от случващото се, хвърля вината на животното и не приема фактът, че всъщност ние имаме вина това да стигне до тук. Всичко идва от нас от нашата злоба и агресия, която прехвърляме на животните, а после те я прехвърлят и на нас дори и на невинни хора. Надявам се един ден този закон да бъде приет и това безхаберие да приключи.
А сега ще разгледаме същност и проява на агресията при хората.

Aгресията се определя като поведение, което нанася вреда или нараняване на другите хора. :Специфична форма на поведение, която се изразява в демонстрация на ненавист , а често и на груба сила спрямо другите с намерение да им се причини вреда, болка или и двете едновременно. Агресията се разглежда като деструктивно поведение. То може да бъде обида, присмех, ирония, дори убийство. От тези две определения достигаме до извода, че агресията е поведение, което води до посегателство върху личността. В днешно време случаите на агресия при хората също зачестя, поради какви ли не причини се случват тези ситуации, било то дори от завист. Завистта погубва и човек не осъзнава какво върши, прилагаш агресия към даденото лице. Науката разглежда 3 основни теории за агресивността. Първият тип са инстинктните теории. Те разглеждат човека като агресивен по природа. Смятат, че агресията е вроден биологичен механизъм, който определя до голяма степен постъпките и цялостното поведение на индивида (според Фройд). Вродения инстинкт, който "задейства" в дадена ситуация в опит на самозащита, не е нужно дадено действие, за научаване на агресивно поведение. Вторият тип е теорията за тревожност, тя води до разстройване на мисленето. Когато се появи състояние на отчуждение, детето реагира агресивно. Когато детето се чувства нежелано, пренебрегнато от това, което се случва около него. Започва да се настройва против всичко, което го заобикаля и реакцията му е агресивна в опит да се защити по някакъв начин. Третият тип е теорията за научаване на агресивност. Според тази теория агресивността може да бъде усвоена по пътя на подражанието и да се превърне в модел на поведение. За да се стигне до това на лице са два фактора- нанасяне на психични травми или семейната обстановка. Децата навън в двора, децата в училище, всичко това тръгва от семейното възпитание от това, което се случва там. Едно дете в ранни години не осъзнава какво става, то се учи на това което вижда и започва да подражава. Насилието е всяко действие, което наранява хора или поврежда имущество. Има ли разлика между насилие и агресия ? Според мен няма, тъй като едното съпътства другото. Агресията е вид насилие, което прилагаш на друго лице. Насилието може да бъде на психическа или физическа основа, т.е бой или травма.

Семейството е един от най-важните фактори.

От него в най-голяма степен зависи наличието или липсата на агресивно поведение в детето.Когато семейството прилага неправилни методи на възпитателно въздействие то оказва негативно влияние върху поведението на детето. Когато детето е още малко и недорасло, за да знае по какъв начин да се държи, да действа, вижда една картина, в която главна роля играе неправилен начин на живот. Много родители не се замислят над това, не осъзнават че от тях зависи всичко, как възпитават и какви примери дават на детето си. При несполучливите бракове страхът, депресията и тревожността пораждат безпокойство и създават пропаст между членовете на семейството. Има случаи при които родители въпреки своите лични проблеми запасват добри отношения само заради детето, за да не се влияе от това. Случаите, при които децата получават тези т.н травми са най- често срещани в семейства където детето не е било желано. Там родителите не мислят за психиката на детето си, не осъзнават как наистина биха му навредили и как ще се отрази на това след време когато то започне да общува с хора. Това, което то вижда в дома си, ще се случи с него след време в същата ситуация, но първо в социална сфера, т.е "завързването" на приятелства, което едва ли ще се случи, а след това и в семейна сфера. Всичко тръгва оттам откъдето то трябва да получи добро възпитание с примери, които не биха му навредили. В семейство, където липсва хармония и сигурност, детето е склонно към агресивни прояви, то не знае какво е любов, сигурност, защита, това носи последици на психични травми за цял живот, както и не на последно място - малтретиране. Тези прояви най-често са бягство от дома, явна омраза към родителите, лицемерие и др. Не трябва един родител да е прекалено добър, но не и да прилага агресивност спрямо дете, което след време ще се превърне с същото това копие като на своя родител. Дори когато настъпи време да започне да общува с хора, от страх да не са подобие на своите родители, детето започва да показва на яве агресивно поведение спрямо останалите. До такава степен злобата таи в него, че забравя, за съществуването на доброта и любов, която може да не е получил с семейството, а от хората извън него. Но това са редки случаи на хора, които уважават себе си и останалите. В днешни дни всичко е съвсем различно, хората са си злобни " природно" и така всеки гледа един от друг. Никой не осъзнава, че това няма да стигне до никъде, а само до "самоунищожаване".
Човек за разлика от другите животни не разполага с естествени оръжия, а от там и със способност да регулира агресията си. Проблемът за овладяването на агресията за пръв път възниква в раннното детство във време когато индивидът е прекалено млад, за да се влияе от разумни доводи. Понякога дори родителите да са съвсем внимателни към възпитанието на детето си и това не е гаранция за предпазване от фрустрация. Светът, в който живеем е пълен със ситуации, които предизвикват фрустрация, затова най-добре е родителите да научат децата си да реагират на предизвикващите събития по конструктивен начин, а не чрез насилие и разрушаване. Наясно сме, че всеки ден живеем в стрес, че не всеки може да отвърне с добро, че ние сме изправени "сами пред останалите". За съжаление колкото и грижи да се полагат в процеса на възпитание, за жалост и това може да не даде добри резултати. В семейството може да е едно, но навън съвсем различно. До момента, в който си у дома може да си един, но когато излезеш на улицата и започнеш постепенно да опознаваш хората, за кратко може да се промениш и това, което е било у дома да не отдава голямо значение, започваш да се влияеш от хората, от техните реакции, действие, постъпки и започваш да се превръщаш в тяхно копие. Човек трябва да бъде себе си, начин за преуспяване какъвто е показан в семейството така да практикува и занапред. Не винаги обаче хората се заучаваш на агресивно поведение, не всеки гледа лошото в другия, но и това е често срещана ситуация.
Мисля че агресията се поражда особено много там, където общата култура и възпитание са най-ниски и бедността е по-голяма, защото там задръжките са най-малки и индивидите си дават по-малко сметка за това което правят и за последствията. Aгресията е вроден инстинкт в хората, но от тяхното възпитание и обкръжаваща среда зависи до колко и в каква форма ще бъде практикувана
Има няколко типа агресия и причините могат да бъдат различни:
При враждебната агресия действията са насочени към причиняване на болка, вреда на другия на лице са злонамерено измъчване; самоцелно причиняване на страдания.
При инструменталната агресия поведението е средство за постигане на конкретна цел, например получаване на материална облага, самоутвърждаване и др.

Човечеството е еднообразно. Всеки гледа да е пред другия, чрез нанасяне на агресия.
Злобата, която живее в нас, не ни дава минута свобода, за да осъзнаем какво вършим всъщност, наясно сме че сме много от тези, които се борят за себе си и че не сме заедно, а всеки е за себе си, не за останалите. Но това не ни дава право да унищожаваме себе си и останалите в изблик на желание за някаква " победа" насред останалите. Докато не се научим как да се държим един към друг, как ще бъде по- лесно ако се гледаме с усмивка, а не с гняв и омраза нищо няма да се промени, напротив- агресията в нас ще нараства с всеки изминат ден.
Сходството на агресията при животните с тази при хората.
Малко са приликите на ситуации на агресия при животните с тази при хората. Както ние така и животните изпитват страх, гняв и други чувства.Подбудена от страха агресия - придружена е от страх и се проявява, когато бягството е невъзможно Но агресията се поражда при неблагоприятни ситуации. Както ние така и те умеят да се защитават, но тук става въпрос за нанасяне на удар, болка. Ако става въпрос ние можем и чрез думи да нараним даден човек, но с животните сме сходни по това че агресията се нанася чрез действие- бой, за да се защитим от този, който ни е нападнал. Има сходство това че агресията както при животните така и при нас хората се поражда с помощта на всичко, което ни заобикаля, злобата на хората. Да това е причината за агресивно поведение при нас и при животните- злобата и безхаберието на хората. Сходство има също при агресия, причинена от болка - т.н защитна агресия. Игровата агресия при хората е често срещана, но не е изключение и при животните. Агресията може да бъде като вид защитна реакция, но и като реакция, която нанасяш на друг. Агресия от гняв също се среща както при нас така и при животните. Гняв, който не можем да задържим вътре в себе си и решаваме да наврем на друг. Има разлика между агресия от страх и агресия от гняв. От страхът, който се изпитва се прибягва до защита, докато при гнева, няма страх има желание за вреда. Животните с нищо не са по- различни от нас, затова и си имаме прилики. Докато не спрем да мислим, че с причиняване на вреда- печелим, всичко ще продължава да се върти около нас. Ако агресията не е толкова често явление при нас, няма да е толкова и при животните. Няма как да не съществува агресивно поведение, но не в такъв широк аспект, както е сега.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Агресията при животните и с какво тя е сходна с тази при хората? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.