Анализ на човешкия потенциал в община Варна


Категория на документа: Психология


ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
"ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР"

КУРСОВА РАБОТА

по Методи за събиране и анализ на данни в психологията

Тема:" АНАЛИЗ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ В ОБЩИНА ВАРНА"

1.Увод

Управлението на човешките ресурси е стратегически и цялостен подход към управлението на най-ценния актив на организациите и обществото, а именно хората. Хората са тези, които индивидуално и колективно внасят своя дял в достигането на организационните цели. Казаното се отнася в най-голяма степен и до развитието на регионалните системи, в т.ч. и на общините. Успехът днес изисква знания, творчество, способност за промяна, енергия и изключителни усилия, а източникът на всичко това е един - Човекът. Всичко това взето заедно, се обединява в един станал вече много популярен, но и много показателен лозунг - "Хората са нашият най-важен стратегически ресурс".

2. Цел
За целите на управлението на човешките ресурси непосредствено се използват множество анализи, които според своето предназначение и конкретно съдържание могат да бъдат обединени в три основни групи: анализи, определящи състоянието на системата от човешки ресурси; анализи, открояващи насоките, тендециите и проблемите в развитието на човешките ресурси в организацията; анализи, определящи степента на използване на човешкия фактор, ефективността от човешките ресурси в организацията.

Анализите на състоянието на човешките ресурси имат за цел да опеределят параметрите, характеризиращи системата от човешки ресурси към даден момент. Те харектеризират както количеството, така и състава на човешките ресурси - качествен, демогравски, по длъжности и категории и други.

България се разделя на 28 области, всяка от които съсредоточава икономиката, управлението, националните и местни особености на съответния регион. В последствие тези области се разделят на общини, които изпълняват ролята на основни местни административни единици в държавата. Всяка община е автономна, със свой собствен бюджет и собственост.
Варненска област е разположена в северната част на Българското Черноморско крайбрежие. На север тя граничи с Добричка област, на северозапад с Шуменска област, на юг и югозапад с Бургаска област, а на изток с Черно море. Площта на областта е 3 819 597 000m2( 3 819 597 дка).

Варна е третият по големина град, заемащ площ от 205 кв.км. Разположението на града по северното крайбрежие на Черно море, както и богатите природни ресурси, го превръщат в един от най-известните курортни центрове в Европа и най-големия в черноморския регион. Едновременно с това той е пресечна точка на пътя между Средния изток и Западна Европа.

3. Анализ на демографска характеристика на човешлия потенциал
За периода между двете преброявания през 2001 и 2011 г. се е увеличило само населението на областите София (столица) - със 120 749 души, или с 10.3%, и Варна - с 13 061 души, или с 2.8%.
Населението на област Варна наброява 475 074 д.1 (2011 г.). Тя е трета по брой на населението област в страната, в която живее 5,9 % от общото население на Р България. През последните 5 г. на фона на намаляване населението на страната, в т.ч. и на Североизточния район за планиране област Варна е с тенденция на стабилизиране и леко нарастване на населението.

Фиг.1

По общини динамиката на населението показва, че тенденциите в демографското им развитие е благоприятно за едни и неблагоприятно за други. В общините Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна и Дългопол преобладава тенденцията на увеличаване броя на населението. В общините Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни Чифлик, Провадия и Суворово се наблюдава намаляване на броя на населението, но с темп, по-малък от средния за страната. Градското население на област Варна наброява 371 823 души (2003 г.) - 81,1 % от общото население на областта (средно за страната 69,8 %), а селското - 86 838 д. (18,9 %). В демографското развитие на центъра на областта - град Варна, за годините 1999-2003 г. се наблюдават някои изменения, но общата тенденция е към нарастване. Само в 5 от градовете в страната с население над 25 хил. д. за периода между последните две преброявания (1992-2001 г.) е регистрирано нарастване на населението, един от които е град Варна.

4. Тендеции
* Възрастова структура - Динамиката в броя на населението на областта е свързана с неговата възрастова структура. Разпределението на населението на област Варна по възрастови групи е по-благоприятно от средните стойности на показателя за страната. Съотношението между трите основни възрастови групи (0-14 г.; 15-64 г.; 65+) е 14,4:70,9:14,7% (2003 г.). Характерен е високият дял на населението в групата от 15 до 64 г., от която се формира основно трудовият потенциал. Наблюдават се различия по общини. С най-благоприятна възрастова структура са Долни чифлик, Девня, Белослав и Варна, а с най-влошена - Аврен, Бяла, Ветрино, Вълчи дол и Суворово. Характерно за община Варна, респ. град Варна е високият дял на населението от 15 до 64 г., което определя до голяма степен и възрастовия състав на областта.

Фиг.2
* Структурата на населението по пол за област Варна показва сравнително равномерно разпределение с превес на жените. На 100 мъже се падат 105 жени (средно за Североизточния район - 104, за Р България - 106).

* Фертилните контингенти в областта (25,6 % - 2003 г.) са с по-висок дял от този за страната (24,2 %) и благоприятстват възпроизводството на населението, в съчетание с други демографски параметри и предимно с фертилността.
* При изчисляване на раждаемостта се използва съвкупността на живородените деца. Коефициентът на раждаемост -n e отношение между броя на живородените деца - N и средногодишното население Si през същата година. Изчислява се в промили- % и показва броя на живородените деца на 1000 души от населението.

n%=N/S * 1000
Средната възраст на майката при раждане на дете се изяислява като средна претеглена величина в интервала между раждането на поколенията на майките и раждането на децата.
α=∑(x-0,5) n(x.x+1) /∑n(x.x+1)

Естественото движение е един от основните показатели, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2003 г. в област Варна са родени 4553 деца. Коефициентът на раждаемост (живородени деца на 1000 д. от населението) е 9,9 ‰ - над средния за страната (8,6 ‰) и Североизточния район за планиране (9,4 ‰). Няма различия в раждаемостта за градското (9,9 ‰) и селското (10,0 ‰) население на областта. Различията по общини се изразяват в: по-ниската раждаемост в Бяла (6,4 ‰); сравнително висока раждаемост (11-13 ‰) на населението в общини Провадия и Долни чифлик; в другите 9 общини, вкл. и Варна, раждаемостта е около средната за областта. Смъртността на населението на област Варна (12,2 ‰) е със стойности под средните за страната (14,3 ‰) и Североизточния район за планиране (13,5 ‰), но с по-високи от раждаемостта стойности. През 2003 г. умрелите лица в областта са 5583 или 12,2 на 1000 д. от населението. Коефициентът на смъртност е по-висок при селското (19,0 ‰ - 2003 г.), отколкото при градското население (10,4 ‰). Детската смъртност в област Варна се характеризира със стойности, близки, но под средните за страната и Североизточния район за планиране. През 2003 г. коефициентът на детска смъртност за област Варна е 11,4 ‰ (за страната - 12,3 ‰ и за района - 13,5 ‰). Естественият прираст се формира от равнищата на раждаемостта и смъртността. За периода 1999-2003 г. той е в диапазона от -1,9 ‰ (1999 г.) до -2,3 ‰ (2003 г.) (фиг.2). Във всички общини на областта естественото възпроизводство се осъществява при отрицателен естествен прираст, като в някои от тях (Бяла, Аврен, Вълчи дол и Ветрино) отрицателният прираст е много висок (над -10 ‰), формиран основно от високата смъртност.
Фиг.3

През 2003 г. в областта са осъществени 5433 заселвания и 5743 изселвания. Механичният прираст е отрицателен (-310 д.). В сравнение с предходни години интензитетът на механичното движение на населението на областта след 2001 г. намалява.
* Образователно равнище е важна характеристика на населението. За периода между последните две преброявания (1992-2001 г.) е налице абсолютно и относително нарастване на населението с висше (бакалавър или магистър), висше (специалист или полувисше) и средно образование в областта, което е характерно за всички области и райони в страната. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на областта - гр. Варна (над 90%). Област Варна е на второ място след София по относителен дял на населението с висше образование (12,4 % от населението на 7 и повече години в областта е с висше образование) (9,6% за страната, 8,3% за Североизточния район за планиране).
* Икономиката на Варненска област е добре представена на национално ниво по редица показатели. Нарастването на БВП в областта през разглеждания период е с темп като средния за страната. Произведеният БВП в областта през 2002 г. е над 6 % от общия БВП в страната и 44 % от произведения вътрешен продукт на Североизточния район. Това показва голямото влияние на областта за икономическото развитие на района, което най-вероятно ще се запази и за в бъдеще. По показателя БВП на човек от населението, който характеризира цялостното социално-икономическо развитие, Варненска област е една от водещите в страната. БВП на човек в област Варна е с 1/4 по голям от средния за Североизточния район. Това се дължи вероятно на редицата благоприятни фактори (географско положение, туризъм, инвестиции, запазени производства и др.), които способстват за развитието на областта. Не по-маловажна е и бързата адаптация на местното население към новите пазарни условия.
БВП на човек от населението в област Варна за периода 2000-2009 г. в лева-Табл.2



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на човешкия потенциал в община Варна 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.