Анализ на периода на зрелостта в жизнения цикъл


Категория на документа: Психология


БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

Реферат

ТЕМА:"Анализ на периода на зрелостта в жизнения цикъл"

Студент:Радостина Стефанова Славчева
Факултетен номер:13426017
Специалност: Детска и юношеска психология
Курс I
Задочно обучение
За курса по "Психология на развитието при възрастните" при проф. Румен Стаматов

Увод -1стр.
1.Общи проблеми и тенденции в психичното развитие
1.1.Теории за периода на зрелостта
1.2.Обща характеристика на злелостта
2.3.Идентичност и психологически облик на самоактуализиращата се личност
2.Сравнителен анализ на биологично и психично развитие на ранна, средна и късна възраст.
2.1Сравнителен анализ на билогичното развитие през ранна , средна и късна зрелост
2.2.Сравнителен анализ на развитие на психиката на възрастните през етапите на ранна , средна и късна зрелост
2.2.1.Социално и психично развитие през ранна зрелост/младост/
2.2.2.Промени в психиката на личността в периода на ранна, средна и късна зрелост
3.Кризите в ранна , средна и късна зряла възраст
Заключение

"Каква полза за човека от всичкия му труд, с който се труди под слънцето? Род
прехожда, род дохожда, а земята пребъдва вовеки.
Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави. Няма нищо ново под слънцето.
Случва се да казват за нещо: "Виж, това е ново". Но то вече е било през вековете, които са били преди нас.
За всичко си има време, време има за всяко нещо под небето; време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото.
И тъй, аз проумях, че няма нищо по-добро от това, човек да се наслаждава на делата си,
понеже това е неговата награда. Защото кой ще го доведе после да погледа това, което ще бъде след него?"

Увод
Жизнен цикъл е едно от най-важните понятия в психологията на развитието на възрастните, защото той показва и обозначава ритъма на изразходване на физическите и психическите жизнени сили. Жизненитя цикъл се разделя на детство, зрялост и старост.Перода на зрелостта и старостта не са така обстойно изследвани за разлика от периода на детството. Периода на зрелостта може да бъде описан както от физиологична страна, така и по отношение на промените на психиичната дейност. Някои психолози подреждат своите периодизации така, че периода на зрелостта намира място в техните трудове, други, се концентират върху периода на детството, поради потребността на човека да обучи и отгледа поколението си. Зрялата възраст се разделя според психолозите на младост, средна и късна зряла възраст. Научните анализи и изследвания относно зрялата възраст се обединяват около изследване на физическите промени или т.нар. билогогично развитие промените в познавателното развитие , които включват социалното и психическото развитие. Енциклопедията по психология описва периода на зрелостта, като извежда хатактеристики през призмата на билогогичното, социалното, психичното развитие, преходите през ранната, средната и късната зрелост имат специално място в анализите, поради изходите от кризите. Лора Бърк разделя периодите на зрелостта и спрямо всеки един от тях описва физическите и поведнческите промени. Борис Минчев
В настоящия реферат ще бъдат разгледани и анализрани теоретични източници, които дават информация за хронологически най-дългия период, периода на зрелостта, ще бъдат изведени основните характеристиките на зрелостта, както във физическо отношение, така и в познавателно . Ще се опитаме да направим кратка съпоставка в различните приоди от гледна точка на промените във физческото , социалното и психологическото развитие, без да си поставяме за цел, абсолютна изчерпателност. Социалното и психологическото развитие ще обединим в изследване на психическото развитие в ранна, средна и късна зряла възраст, където ще съпоставим промените на личността в отношеинията му в социума, промените в познавателните и психични процеси. Затова в настоящата разработка ще бъдат разгледани етапите на зрелостта по отношение на биологичното развитие, наричано от някои автори като Лора Бърк физическо развитие, социалното и психологичното развитие представено от Реймън Корсини, а поведенческо поведение представено от Лора Бърк.

не за да се усвеличат броя на столетниците, а за да подобри качеството на живеенето. Така изследването на жизнения жикъл придобива психобологична проблематика, а преминаването през жизнения път се оприличава от някои автори като В.Франкъл като шедьовър. Ако трябва да се опише психо-поведенческото поведение на човека в зряла възраст.
1.Общи проблеми и тенденции в психичното развитие
1.1.Теории за периода на зрелостта
За да бъдат обяснени промените, които преживяват възрастните са разработени няколко теории, сред които най-известни са тези на Ерик Ериксън и на Гейл Шийн. Има тероретици, които считат за важни за развитието на възратсните събитията в периодите, така Хълч и Доич посо чват , че човешкия живот протича в преходи между събитията. Стресовата природа на тези събития както положителни/ брак, издигане в работа/, така и отрицателните/смърт, уволнение/ може да засегнат вътрешната и външния ресурс на личността. Теориите се опитват да опишат универсалните, а не индивидуалните вариации на развитието. Търсенето на теоррии за жизнения жикъл и за процесите на развитие, които формират връзки между събитията може да започне само ако преди това е приета концепция за човешкото развитие през целия жизнен цикъл. Изследванията в съвремената психология се оперират именно на изследване на билологичното, социалното и психологическото развитие през ранната, средната и късната зрелост. Бихме могли да обособим общи тенденции в психичното развитие след като човека напусне периода на детството и младостта и премине в зряла възраст, като те ще се опрат
Шарлота Бюлер се опивтва да разбере заклономерностите на психичното развитие, като изследва целите, клоито личността си полага. Тя счита, че неврозите се дължат на недостига на насочесност на активността на личността, затова индивида трябва да има такива цели, които са адекватни на същнпостта му. Фазите, които Бюлер разгръща и които се отнасят до периода на зрелостта съответно втора, трета и четвърта фаза. Самоопределянето, за което автрийската психоложка говори в своите трудове има отношение към полагане на основите на хуманистичната традиция в жизнения път на личността.
1.2.Обща характеристика на злелостта
Промените в развитието през зрялата възраст са по-постепенни и по-малко последователни, отколкото промемите в детството и старостта,те са съществени, без значение дали преживяванията в следствие от промените са нащастни или щастливи. "Промените са естестено състояние на психиката, тялото и Аза"/ Корсини, Р., 1998г./.

Психичното развитие след преминаването през детството и достигането и преминаването през зрялата възраст има редица особености, но могат да се обособят следните научни възгледи, предложени ни от Б.Минчев, а именно: индидивът престава да се развива; индивидът се развива като личност; голяма част от хората престават да се разиват, а при малка част от тях се наблюдава цялостно развитие тогава. Въпреки разликите в броя привиържениеци на тези становища, най-много привъженици има пъвото станощище, а най- малко психолози са обединени около трето становище. Според Минчев повечето хора известно развитие на отделни психични структури и цялостно развитие. Тази концепция се опира на еволюционния резон, според който след естественото развитие през детството идва един период, в който е нужно да имаш съдържате;ни цели и планове. Затова и психичното развитие в злялата възрст предполага наличието на воля, ако тя е слаба, субекта ще преживее кулминацията на свпоте възможности и ще продължи живота си в затой. Изследвайки теоретичните източници трябва да се се взема предвид трудността в това да бъде обрисуван цялостен психологически облик на човека в зряла възраст, така както това е възможно за периода на детсвтвото, защото в периода на зрелостта има по-голяма вариативност на промените във вътрешния свят на човека. Несъмнено понятието жизнено дело е резултат от извървяване на жизнения път на всеки индивид, но трябв да се взема предив, че делото социалната съизмеримост на личността. Жизнено дело по време на жизнения път е немисломо без сформирана "зряла психо-социална идентичност".
2.3.Идентичност и психологически облик на самоактуализиращата се личност

Намирането и поддържането на идентичността, чрез преоткриване, завоюване, загуба е условие, зада може субекта да продължи да съществува като "цялостен Аз, едновременно свързан с другите и различен от тях". Развитието на идентичността и сформирането на специфичните Азове: психологичен Аз, социален Аз, сексуален Аз, семеен Аз като функции на единния Аз. Ерик Ериксън определя жизнения цикъл в рамките на 8 стадия, като всеки стадий е свързан с криза, която трябва да бъде преодоляна от личността, за да се премине към следващия етап. Периода от 20 до 65г. включва стадиите на ранна зрелост от 20-25г., средна зрелост , от 26 до64г., периода над 65г. Ериксън нарича късна зрелост. Психосоциалните кризи и силните страни във всеки един от стадиите са: интимност срещу изолация, със силна стана любов,, продуктивност-застой, със силна страна грижа, Его -интеграция - отчаяние, със силна страна мъдрост.Ериксън разглежда периода от 20 до 25г. през призмата на идентичността, като интимността е начин да се доразвие тази идентичност. Периода от 26г. до 64г., според Ериксън се определя от генеративността, която се заключва в грижата за следващото поколение или други алтруистични грижи и вторчество, като заместител на родителския инстинкт.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на периода на зрелостта в жизнения цикъл 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.