Анализ за самооценка


Категория на документа: Психология


ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА

Доклад на тема:
"Анализ за самооценка"

От:

Специалност:
Група:
Факултетен номер:

Какво представлява психоанализата? - Тя е създадена от д-р Зигмунд Фройд, основател на дълбинната психология и постепенно се утвърждава като най-влиятелното направление на модерната психология и психотерапия. Терминът "психоанализа" означава буквално анализ на душата, задълбочено вникване в нейния вътрешен живот - който за много хора си остава тайна. Подложен на психоанализа, индивидът намира път към реалната ситуация, в която се намира неговият неадекватен, объркан, страдащ и неудовлетворен Аз. Психоанализата освобождава натрупаната и блокирана психична енергия, пораждаща напрежение, деформации и комплекси и по този начин подсилва и "заздравява" Аз-а, възстановява душевното равновесие на личността, помага й да погледне по-трезво върху самата себе си и върху "задачата на живота", която е с безкрайно много неизвестни.

Понятието Аз-образ в психологията изразява единството и целостта на вътрешния свят на човека. То обединява в себе си съзнанието и самосъзнанието, представата за собствената ни индивидуалност и самооценка, включва нашия социален опит. А самооценката е впечатлението или мнението на човека за самия себе си, знанията, които човек има за себе си - обикновено те се описват с прилагателни, като с тях ние се стремим да обобщим представата за себе си, например: весел, общителен, нервен, активен, чувствителен и други. Самооценката съдържа 2 много важни предпоставки - едната включва онези качества, които ние смятаме, че притежаваме (реалното Аз) - тоест това, което сме в дадения момент, начинът, по който се възприемаме и емоциите, които изпитваме, а другата - това са качествата, които бихме искали да имаме (идеалното Аз) - тоест начинът, по който постъпваме, поведението, което отговаря на представата ни за себе си. Често хората са склонни да реагират по начин, по който се очаква от тях. Колкото по-адекватна е самооценката, толкова по-приспособима и адаптивна е личността.

Личността е човекът с неговия неповторим и специфичен начин, по който се приспособява и адаптира към обкръжаващата го социална среда. Повечето психолози са съгласни с определението за личността като съвкупност от социални отношения, но що се отнася до нейния произход, прояви и еволюция, сякаш няма единно мнение. Личността също така е и съвкупност от преимуществено вродени и до известна степен придобити в индивидуалния опит свойства и специфични особености. Основните фактори, изграждащи и развиващи личността са възникването на човешкото съзнание и изграждането на Аз-образа в процеса на социализацията на човека чрез езика и общуването.

Карл Юнг прави класификация на личностите, въз основа на насочеността на психичната енергия. Той определя 2 противоположни типа: Интроверсия и екстроверсия. Интровертите са хора, които предпочитат вътрешния си свят на мисли, чувства, фантазии, сънища и така нататък, докато екстровертите отдават по-голямо значение на външния свят от вещи, хора и действия. Той открива, че не всички интроверти или екстраверти са сходни: те се различават по отношението си към света - рационално, тоест оценяване или нерационално, тоест възприемане. Рационалните функции са мисленето и чувствата. Това са фактически противоположни функции, но и двете включват правене на съждения и оценки на опита и тяхното организиране. Нерационалните функции са усещането и интуицията и те не включват използването на разума. Те също са противоположни функции, защото усещането означава преживяване на реалността чрез сетивата, а интуицията се базира на предчувствието или някакъв друг вид несетивен опит.

В теста на Айзенк относно насочеността на психичната енергия установих, че съм устойчив интроверт с темперамент - флегматик. Темпераментът е генетично обусловена психологическа черта и отразява начина, по който протичат психичните процеси. Може да се каже, че той е основата, на която се доразвива личността. Флегматикът е уравновесен и като цяло психичните процеси и реакции са забавени и от там идва способността му за запазване на спокойствие във всякакви ситуации. В работата си той е постоянен, но не бърза. Има способността да отдаде цялото си внимание на това, което прави, но трудно може да го пренесе набързо върху нещо друго. Флегматикът не изразява силно изразени чувства и емоции, не говори много. Аз съм общителен в умерена степен и съм постоянен в отношенията си с околните. Негативните ми черти са, че понякога трудно взимам решения, твърде предпазлив съм и отчасти съм немотивиран. Считам, че съм с приспосбяващ се стил. - Той е противоположен на съперническия стил. Когато се приспособява, индивидът пренебрегва собствените си интереси, за да задоволи интересите на другата страна. В този начин има елемент на саможертва. Темперамент в чист вид почти не се среща, човек винаги е комбинация от два, че и понякога и от три типа темперамент. Флегматикът е един от най-популярните типове темперамент, но хората обикновено са с мнението, че сангвиника и холерика са "по-хубавите" типове темперамент. Всъщност няма добри и лоши - всеки тип си има своите положителни страни и негативни качества. Просто различните видове темперамент са адаптивни в различни социални ситуации. Поради това е добре човек да познава себе си и да успява да намира своето място в живота, а и не само да се познава, но и да се приема такъв, какъвто е.

Тест за интелигентност или също така IQ тест е количествена оценка на нивото на интелигентността на човек, получена от различни специализирани тестове. Интелект или обща интелигентност са термини, с които се определят човешките способности за разсъждаване, анализ и синтез на информация. Говорейки за интелигентността, имаме предвид способността на човека да мисли, да разсъждава, да решава проблеми, да разбира материалното и абстрактното. Интелигентността е считана и за отражение на личността, на характера и поведението, творческите умения и знанията. Твърде много хора смятат, че коефицентът на интелигентност e определящия фактор за наличие или липса на интелигентност. Всъщност доста често се оказва, че нивото на интелигентност не е определящо за успеха ни в живота. Известно е, че има много случаи на хора, които демонстрират изключителна академична интелигентност, но са относително неадаптивни в ежедневието си. Общата интелигентност при човека е многообразна и всеки от нас би могъл да се прояви като гений във всяка нейна разновидност. Някои от тези разновидности са: Вербална интелигентност, математическа интелигентност, физическа интелигентност и други. Съчетаването на няколко вида интелигентност ни помага да постигаме необикновени неща. Най-важната задача е да опознаем себе си като определим преобладаващите видове интелигентност, които притежаваме, а след това следва да се опитаме и да се възползваме от тях.

Тест за мотивация. - Анализът на човешкото поведение неизбежно се свързва с мотивите, които карат хората да постъпват по определен начин, а мотивът е подбудата за дейност, която движи, насочва, подтиква, тласка личността към извършване на тази дейност. Във всеки един момент от своя живот ние изпитваме определени нужди, които ни подтикват към едно или друго действие. Това са потребностите. Потребността е всяка необходимост, която човек изпитва в определен етап от своя живот и която е необходимо условие за неговото нормално съществуване. Вътрешната мотивация на дейността е тясно свързана с понятието интереси. Интересите изразяват предпочитанията на даден човек за придобиване на знания и упражняване на дейност в определена област на живота. Емоциите също играят важна роля при мотивите, защото живите същества повтарят действия, при които са изпитали желания и избягват такива, при които са изпитали неприятност или нежелание. Основната цел е да се изведат основните опорни точки, които биха позволили на дадената личност да използва по-пълно и ефективно потенциала си в дадената дейност. Аз се определям като човек с високо равнище на мотивация, защото съм склонен и се стремя да преодолявам трудностите по възможно най-добрия начин, също така се стремя към стабилност, ред, яснота, добра организация и постигане на високи резултати във всяка една дейност.

Професионалната пригодност е свързана с професионалната компетенция и компетентност. В основата на изграждането на професионалната компетентност и нейното усъвършенстване е усвояването и непрекъснатото развитие на професионалната пригодност. В този смисъл ако компетенцията означава равнище на определени знания и умения за реализиране на определена дейност, то компетентността е по-широко понятие. Компетентността надгражда компетенцията чрез способностите на индивида и неговата социално-личностна рефлексия. Именно компетентността е в основата на професионалната пригодност на индивида. Казано по друг начин компетентността е усвояване, развитие и притежание на определени знания и умения, включващи лично отношение към предмета на дейност. Изменя се във времето и пространството в процеса на обучението и при упражняване на определена професия. Тя е с много измерения и изследванията й се параметрират от психологическите, физическите и професионалните характеристики на субекта. Изследването на професионалната пригодност посочва силните и слабите страни в психологическите и социално-личностни характеристики на обучаваните. Резултатите от теста за професионална пригодност сочат, че най-добре бих се представил в експерименталните дейности. Причината за това може би е, защото обичам да изследвам и опознавам непознатото, че не се страхувам от евентуалните положителни или отрицателни резултати, постигнати в даденатата дейност.

Библиография:
1. С. Петрова и др., Психология - Теория и практика (1 - 4), ФОРГРУП ЕООД. Януари - Март 2012 г.
2. В. Василев и др.Тестове, задачи и упражнения по психология, ПРОСВЕТА - София.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ за самооценка 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.