Архетиповете на колективното несъзнавано


Категория на документа: Психология


* Мистично участие (фр.). - Б. пр.
26
Аза, като обхваща само повърхности и външности - винаги с посредничеството на пространството. Тя преживява всичко като външно, докато симпатичната система приема всичко като вътрешно.
Несъзнаваното обикновено се разглежда като някаква затворена част от нашия най-личен и интимен живот - нещо като това, което Библията нарича -сърце" и смята за източник на всички греховни помисли. В камерите на сърцето живеят нечестивите духове, внезапният гняв и чувствената слабост. Така изглежда Несъзнаваното, гледано от страната на съзнанието. Но съзнанието е работа главно на мозъка, който разглежда всичко поотделно и изолирано и следователно вижда по този начин и несъзнавано-то, приемайки го направо за мое несъзнавано. Оттам и всеобщото вярване, че всеки, който слиза в Несъзнаваното, попада в душната атмосфера на егоцентрична субективност и в тази сляпа алея е изложен на атаката на всички свирепи твари, които се предполага, че обитават пещерите на подземния психичен свят.
Вярно е, че онзи, който погледне в огледалото на водата, ще види първо своя собствен образ. Който отива към себе си, рискува да се конфронтира със себе си. Огледалото не ласкае, то вярно показва това, което се оглежда в него, а именно лицето, което никога не показваме на света, защото го прикриваме с Персоната, маската на актьора. Но огледалото стои зад маската и показва истинското лице.
Тази конфронтация е с първия тест за смелост но пътя към себе си, тест, способен да изплаши повечето хора, защото срещата със себе си е едно от най-неприятните неща, което може да бъде избягвано дотогава, докато можем да проецираме навън всичко отрицателно. Но ако ние сме способни да видим собствената си сянка и да понесем това познание, тогава една малка част от проблема вече е решена: ние сме приели личното несъзнавано. Сянката е една жива част от личността и следователно иска да живее под някаква форма. Тя не може да бъде премахната или рационализирана до степен на безвредност. Този проблем е крайно труден, защото не само предизвиква цялостния човек, но в същото време му напомня за неговата безпомощност и негодност. Силните натури - или по-добре да ги наречем слаби? - не обичат да им се напомня за това, а предпочитат да мислят за себе си като за герои, които са отвъд доброто и злото, и да срежат гордиевия възел, вместо да го развържат. Независимо от всичко равносметката трябва да се направи, рано или късно. Накрая трябва да си признаем, че съществуват проблеми, които не можем да решим със собствени сили. Подобно признание има предимството, че е честно,
искрено и в съгласие с реалността, а това подготвя почвата за компенсаторна реакция от страна на колективното несъзнава-но: сега вече сте по-склонни да приемете някоя полезна идея или догадка или да забележите мисли, на които не е било разрешено да се появяват преди. Може би ще обърнете внимание на съновиденията, които ви посещават в подобни моменти, или ще помислите върху някои вътрешни и външни събития, които стават точно по това време. Ако имате подобна нагласа, тогава полезните сили, които дремят в по-дълбокия слой на човешката природа, могат да се събудят и да действат, защото безпомощността и слабостта са вечният проблем на човечеството. На този проблем има и един вечен отговор, защото в противен случай с човечеството отдавна щеше да е свършено. Когато сте направили всичко възможно, единственото, което остава, е онова, което още бихте могли да направите, ако само го знаехте. Но колко наистина знаем ние за себе си? Твърде малко, ако съдим по опита. Следователно има все още много неща, останали от несъзнаваното. Молитвата, както знаем, изисква подобна нагласа и затова има почти същия ефект.
Неизбежната и необходима реакция на колективното несъз-навано се изразява в архетипно формирани идеи. Срещата със себе си е преди всичко среща със собствената сянка. Сянката е тесен коридор, тясна врата, чието мъчително притискане не избягва никой от онези, които слизат в дълбокия кладенец. Но човек трябва да се научи да се познава, за да знае кой е. Защото онова, което идва след вратата, е напълно изненадващо, едно пространство без граници, изпълнено с безпрецедентна несигурност, с очевидна липса на вътре и вън, горе и долу, тук и там; без мое и твое, без добро и зло. Това е светът на водата, където целият живот плува в очакване, където царството на симпатичната система, душата на всичко живо, започва; където аз съм неразделимо това и онова; където преживявам другия в себе си и другият преживява мен.
Не, колективното несъзнавано е всичко друго, но не и затворена личностна система; то е чиста обективност, широка като света и отворена за целия свят. Там аз съм обектът на всеки субект в пълна противоположност на моето обикновено съзнание, където аз съм винаги субектът, който има някакъв обект. Там аз съм напълно слят със света, дотолкова съм част от него, че лесно забравям кой съм всъщност. -Изгубен в себе си" е подходящ израз за описание на това състояние. Но това себе си е светът, ако само съзнанието можеше да го види. Ето защо ние трябва да знаем кои сме.
Несъзнаваното не ни докосва, преди да сме то - да станем
28
несъзнавани за себе си. Това е извечната опасност, инстинктивно познавана и вдъхваща страх на примитивния човек, който сам стои твърде близко до тази плерома. Неговото съзнание е все още несигурно, люшка се. То е още детско, току-що появило се от първичните води. Една вълна на несъзнаваното може лесно да го помете и тогава той забравя кой е и върши странни за него неща. Примитивните се страхуват от неконтролирани емоции, защото съзнанието се разпада под техния натиск и им позволява да го обсебят. Следователно всички усилия на човека са били насочени към консолидиране на съзнанието. Това е била целта на ритуала и догмата, те са били бентове и стени за посрещане на опасностите, идващи откъм несъзнаваното, на -рисковете на душата". Съответно примитивните ритуали се състоят в изгонване на духове, премахване на магия, отклоняване на лоша поличба, умилостивяване, пречистване и произвеждане чрез добронамерена магия на полезни събития.
Това са онези бариери, издигнати в древни времена, които по-късно стават фундаменти на Църквата. Това са също бариерите, които рухват, когато с времето символите отслабват. Тогава водите се надигат и огромни катастрофи връхлитат човечеството. Един индийски религиозен лидер, известен като Loco Tenente Gobernador, веднъж ми каза: -Американците би трябвало да спрат да се месят в нашата религия, защото, когато тя умре, и ние няма да можем повече да помагаме на слънцето, нашия баща, да прекосява небето, американците и целият свят ще узнаят нещо за не повече от десет години, защото тогава слънцето вече няма да изгрява." С други думи, ще настъпи нощ, светлината на съзнанието ще угасне и ще нахлуе тъмното море на несъзнаваното.
Примитивно или не, човечеството винаги стои на ръба на действия, които подготвя само, но които не може да контролира. Например целият свят иска мир и целият свят се подготвя за война според аксиомата: -Si vis pacem, para bellum"*, само за да приведем един пример. Човечеството е безсилно пред човечеството и боговете, както винаги, му показват пътищата на съдбата. Днес ние наричаме боговете -фактори", което идва от facere, правя. Творците стоят зад кулисите на световния театър. Това е така както за големите, така и за малките неща. В царството на съзнанието ние сме си господари. Изглежда, че ние сме самите -фактори". Но ако пристъпим през вратата на сянката, с ужас ще открием, че ние сме обекти на невидими фактори. Да узнаем
Ако искаш мир, подготви се за война (лат.). - Б. пр.
29
това е наистина неприятно, защото нищо не е по-разочароващо от откритието относно нашата собствена неадекватност. То може дори да предизвика първична паника, защото, вместо да се вярва в грижливо поддържаното превъзходство на съзнанието -което всъщност е една от тайните за човешкия успех, - то бива поставено под въпрос по един много опасен начин. Но тъй като невежеството не е гаранция за сигурност и фактически само влошава нашата несигурност, може би въпреки нашия страх е по-добре да знаем откъде идва опасността. Да се зададе правилният въпрос означава вече наполовина да се реши даден проблем. Във всеки случай тогава бихме знаели, че най-голямата опасност, която ни заплашва, идва от непредсказуемостта на психичните реакции. С течение на времето проницателни личности са разбрали, че външните исторически условия от какъвто и да било вид са само случайности и че те са реалната опасност, която заплашва нашия живот. Такива са днешните политически и социални илюзорни системи. Ние няма да ги разглеждаме каузално като необходими последствия от външните условия, а като решения, подготвени от колективното несъзнавано.
Проблемът не е нов, защото във всички епохи преди нас са вярвали в богове под една или друга форма. Само едно значително обедняване на символизма би могло да ни накара да преоткриваме боговете като психични фактори, т. е. като архе-типове на несъзнаваното. Без съмнение, на това откритие едва ли може да се вярва сега. За да бъдем убедени, ние трябва сами да преживеем представеното в съня на теолога, защото само тогава бихме изпитали активността на духа, който се носи над водите. Тъй като звездите са паднали от небето и нашите най-високи символи са избледнели, тайнствен живот властва в несъзнаваното. Ето защо имаме психология днес и говорим за несъзнаваното. Всичко това би било съвсем излишно в епоха или култура, която притежава символи. Символите са дух -свише" и при тези условия духът също е -свише". Следователно би било глупаво и безсмислено начинание за хората да искат да преживеят или да проучват едно несъзнавано, което не съдържа нищо освен мълчаливата и несмущавана власт на природата. От друга страна, нашето несъзнавано крие жива вода, дух, който е станал природа и затова е уязвим. За нас небето се превърна в космическото пространство на физиците, а седмото небе - в красив спомен за нещата, които са били. Но -сърцето гори" и някаква скрита тревога се поражда в корените на нашето същество. С думите на Voluspd ние можем да попитаме:
Какво шепти Вотан над главата на Мимир? Вече се пуква пролетта...26
Нашата връзка с несъзнаваното се превърна в жизнен въпрос за нас - да бъдем или не духовно. Всички, които са имали преживяване като това в съня, знаят, че съкровището лежи на дъното на водата, и ще се опитат да го извадят. И тъй като никога не трябва да забравят кои са, те не трябва по никакъв начин да застрашават своето съзнание. Те ще съхранят своята позиция здраво закрепена към земята и така ще станат - да запазим метафората - рибари, които ловят с въдица и мрежа това, което плува във водата. Може би ще има глупци, които няма да разбират какво правят рибарите, но последните няма да объркат вечния смисъл на своето действие, защото символът на техния занаят е с векове по-стар от все още неизбледнялата история на Граал. Но не всеки човек е рибар. Понякога тази фигура остава до едно по-ранно, инстинктивно равнище и тогава тя е видра, както знаем от приказките на Oskar Schmitz27.
Който погледне във водата, вижда собствения си образ, но зад него скоро се появяват живи същества, риби, вероятно безвредни обитатели на дълбините - безвредни само ако езерото не е обитавано от духове. Те са водни същества от особен вид. Понякога в мрежата на рибаря попада русалка, полуриба-полу-човек28. Русалките са омагьосващи същества:
Прегърна го, той полетя... И скри го тъмна глъбм.
Русалката е дори нещо повече от инстинктивна версия на магическото женско същество, което аз наричам anima. Тя може да бъде също и нимфа, морска сирена30, горска фея, Грация или
26 [Die Edda, p. 149.] Този пасаж - nota bene - беше написан през 1934 г.
27 [-Fischotter-Marchen" в: Miirchen aus dem Unbewussten, p. 14 ff.]
28 Вж. Paracelsus, De vita longa, hg. von Adam von Bodenstein (1562), и моя коментар в: Paracelsus als geistige Erscheinung.
" [Goethe, Der Fischer. Ballade.] [На бълг. - Гьоте, Рибарят. Балада (превод Гр. Ленков). Избрани творби, т. 1. НК, С., 1980. - Б. пр.]
30 Вж. образа на адепта в Liber mutus от 1677 [Bild 13 в: Praxis der Psychotherapie, p. 344]. Той хвърля въдицата и хваща една русалка. Впрочем неговата soror mystica (мистична сестра - б. пр.) хваща птици в мрежата, които символизират духа. Идеята за анимата често се появява в литературата на XVI и XVII век, например в Richardus Vitus, Aldrovandus и коментара на Tractatus aureus. Вж. моето съчинение за Das Ratsel von Bologna.
дъщеря на Горския цар, ламя или зъл дух, който очарова млади мъже и изсмуква живота от тях. Морализаторите критици ще кажат, че тези фигури са проекция на душевни емоционални състояния и са не друго, а лишени от стойност фантазии. Трябва да признаем, че има известна доза истина в това. Но това ли е цялата истина? Наистина ли русалката не е нищо повече от продукт на морална разпуснатост? Не е ли имало подобни същества някога, във времето, когато изгряващото човешко съзнание е било все още напълно свързано с природата? Сигурно е имало горски, полски и водни духове далеч преди въпросът за моралното съзнание да е съществувал. Нещо повече, тези същества са били колкото мразени, толкова и обожавани, така че техният особен еротичен чар е бил само част от характерните им особености. Човешкото съзнание тогава е било далеч по-просто и по-слабо познато. Едно неограничено количество от това, което сега възприемаме като интегрална част от нашето психично съществуване, при примитивния човек щастливо се разиграва в проекции надлъж и нашир.
Думата -проекция" наистина не е адекватна, тъй като нищо не се изхвърля от психиката. Психиката е постигнала сегашната си сложност no-скоро чрез серия от актове на интроекция. Нейната сложност нараства пропорционално на деспиритуали-зацията на природата. Съблазнителната русалка от мъглявото минало днес се нарича -еротична фантазия" и тя може да усложни нашия психичен живот по много мъчителен начин. Тя ни се явява точно както правят русалките, възсяда ни като зъл дух, като някаква вещица тя приема всякакви форми и обикновено проявява непоносима независимост, която никак не съответства на психичното съдържание. Понякога довежда до състояния на очарованост, равносилни на истинско омагьосване, или отключва в нас страхове, които не могат да се сравнят с които и да било проявления на дявола. Тя е зловредно същество, което пресича нашия път в многобройните си превъплъщения и маски, прилага ни всякакви трикове, предизвиквайки в нас щастливи и нещастни заблуди, депресии и възторзи, изблици на афект и пр. Даже в състояние на разумна интроекция русалката не се отказва от своята лукавост. Тази вещица не спира да приготвя своите зловредни отрови от любов и смърт, нейната магична отрова се превръща в интрига и самоизмама, невидима, но не по-малко опасна.
Но как дръзваме да наречем това вълшебно същество -ани-ма"? Анима означава душа и трябва да представлява нещо прекрасно и безсмъртно. И все пак това невинаги е така. Не трябва да забравяме, че този вид душа е догматично понятие,
чиято цел е да обедини и да обхване нещо необичайно живо и активно. Немската дума Seele (душа) е близка чрез готическата форма saiwalo до гръцкото понятие aioXoq, което означава -бързоподвижен", -сменящ цветовете", -блещукащ", нещо като пеперуда - 1|Л>ХЛ на гръцки, - която прелита опиянено от цвят на цвят и живее с мед и любов. В гностичната типология avUQCQJto^ a|n)%uc6<; (психичният човек) е по-нисш от Jtvev|iaTiic6<; (духовния човек), а след него се нареждат грешните души, които трябва да се пържат в ада вечно. Дори на невинната душа на некръстеното новородено бебе е отнето съзерцанието на Бога. За примитивните душата е магическият дъх на живота (откъдето и терминът -анима") или някакъв пламък. Едно неканонично изказване на Христос заявява ясно: -Който е близо до мен, е близо до огъня"31. За Хераклит душата на най-висшето си равнище е огнена и суха, защото tyvxj като такава е в близко родство с -хладен дъх" - i|)uxeiv означава -дишам", -духам"; tyv^Qoc, и i|ri)%o<; се свързват съответно със -студ", -хлад", -влажност"...
Съществото, което има душа, е живо същество. Душата е живото нещо в човека, това, което живее от само себе си и причинява живот. Следователно Бог вдъхва в Адам жив дъх, за да може той да живее. С изкусната си игра с илюзиите душата въвлича в живота инертната материя, която не иска да живее. Тя ни кара да вярваме в невероятни неща, в това, че животът може да бъде живян. Тя е пълна с уловки и капани, за да хване човека, да стигне той до земята, да се установи там и да бъде обвързан, така че животът да може да бъде живян; както Ева в градината на Едем не може да се успокои, докато не убеди Адам в ценните качества на забранената ябълка. Ако не беше движението и блещукането на душата, човекът щеше да се разложи в своята най-голяма страст, мързела32. Разумността е неговата защита, а моралността - негова благословия. Но притежаването на душа е рискът на целия живот, защото душата е животодаващ демон, който играе вълшебните си игри над и под човешкото съществуване, поради което - в царството на догмата - той бива заплашван и опрощаван със свръхчовешки наказания и благословии, надхвърлящи възможните заслуги на човешките същества. Раят и адът са съдби, отредени на душата, а не на цивилизования човек, който в своята голота и свенливост не знае какво да прави със себе си в един небесен Йерусалим.
Анимата не е душа в догматичния смисъл на думата, не е
" [Hennecke (Hg.), Neutestamentliche Apokryphen, p. 35.] 12 La Rochefoucauld, Maxime [supprimee] DCXXX, p. 264. [Срв. Symbole der Wandlung, Paragr. 253.]
33
anima rationalis*, която е философско понятие, а естествен архетип, който обобщава задоволително всички съдържания на несъзнаваното, на примитивния ум, на историята на езика и религията. Тя е -фактор" в тесния смисъл на думата. Човек не може да я направи. Напротив, тя е винаги a priori елемент в неговите настроения, реакции, импулси и всичко спонтанно в психичния живот. Тя е нещо, което живее от само себе си, което ни прави живи; тя е живот отвъд съзнанието, който не може напълно да се интегрира с него, но от който, напротив, съзнанието израства. Защото според последните анализи психичният живот в по-голямата си част е несъзнаван живот, който обкръжава съзнанието от всички страни - схващане, което е достатъчно очевидно, като се има предвид каква огромна несъзнавана подготовка е необходима, за да се регистрира например дадено сетивно впечатление.
Макар да изглежда, че целият наш несъзнаван живот може да бъде приписан на анимата, тя е само един архетип сред многото други. Следователно тя не е характерна за несъзнаваното в неговата цялост, а е само един от неговите аспекти. Това е очевидно от самия факт на нейния женски род. Онова, което е не-Аз, немъжко, е най-вероятно женско, а тъй като не-Азът е нещо, което не ми принадлежи и следователно е извън мен, образът на анимата обикновено се проецира върху жени. Всеки пол е до известна степен обитаван и от противоположния, защото от гледна точка на биологията единствено по-големият брой на мъжките гени накланя везните в посока на мъжествеността. По-малкият брой женски гени изглежда формира женствен характер, който обикновено остава несъзнаван поради неговото подчинено положение.
С архетипа на анимата ние влизаме в царството на боговете или no-скоро в царството, което метафизиката е запазила за себе си. Всичко, което се докосва от анимата, става нуминозно - необичайно, опасно, табу, магично. Тя е змията в рая на невинния човек, който има добри решения и още по-добри намерения. Тя използва най-убедителни аргументи да не наднича никой в несъзнаваното, което може да доведе до сриване на нашите морални задръжки и до освобождаване на сили, за които е по-добре да бъдат оставени несъзнавани и несмущавани. Както винаги, в това, което казва анимата, има нещо вярно, защото животът сам по себе си е не само добър, но и лош. И тъй като анимата иска живот, тя иска едновременно и доброто, и лошото. Тези категории не съществуват във вълшебното царс-
* Разумна душа (лат.). - Б. пр.
34
тво. Телесният, както и психичният живот имат дързостта да преминават по-добре без конвенционалната моралност и затова често са по-здрави.
Анимата вярва в KaXov Kayadov33, примитивно схващане, което предхожда откриването на конфликта между естетиката и морала. Нужни са повече от хиляда години диференциация на християнството, за да стане ясно, че доброто невинаги е красивото и че красиво не е непременно добро. Парадоксът на това бракосъчетание на идеи смущава древните хора толкова малко, колкото и примитивните. Анимата е консервативна и се държи отчаяно за пътищата на по-ранното човечество. Тя обича да се появява в историческа дреха с предпочитание към Гърция и Египет. В тази връзка бих споменал класическите разкази за анимата от Райдър Хагард и Пиер Беноа. Ренесансовият сън, известен като -Hypnerotomachia" на Полифилио34, и Гьотевият -Фауст" достигат до дълбоката древност, за да намерят -le vrai mot de la situation"*. Полифилио призова Кралица Венера, Гьоте - Елена от Троя. Aniela Jaffe нарисува един красив образ на анимата във времето на Biedermeier и романтиците35. Ако искате да узнаете какво става, когато анимата се появява в модерното общество, аз мога горещо да ви препоръчам -Private Life of Helen of Troy" на John Erskine. Тя не е повърхностно творение, защото дъхът на вечността се носи над всичко, което е наистина живо. Анимата живее отвъд всички категории и може да си спести както критиката, така и възхвалата. Още в ранни времена човекът с целия си животински инстинкт е бил въвлечен в битка със своята душа и нейната демоничност. Щеше да е лесно, ако душата беше само тъмна. За нещастие не е така, защото душата може да се появява и като ангел на светлината, като психопомп, който, както знаем от -Фауст", сочи пътя към най-висшия смисъл.
Ако сблъсъкът със сянката е -школска работа" в нашето индивидуално развитие, то тази с анимата е -шедьовърът". Връзката с анимата е тест за смелост, огнено изпитание за духовните и морални сили на човека. Не бива никога да забравяме, че когато сме във връзка с анимата, ние се сблъскваме с психични факти, които никога преди не са били притежание на човека, тъй като винаги са откривани -извън" неговата психич-
No" [Красивото и доброто.]
54 Вж. Linda Fierz-David, Der Liebestraum des Poliphilo [за Rider Haggard и Benoit вж. библиографията].
* Вярната дума за положението (фр.). - Б. пр.
" Bilder und Symbole aus Е. Т. A. Hoffmanns Marchen -Der Goldne Topf.
на територия под формата на проекция. За сина анимата е скрита в доминиращата сила на майката и понякога тя го оставя с една сантиментална привързаност, която трае цял живот и сериозно уврежда съдбата на възрастния. От друга страна, тя може да го тласне към най-високи постижения. За хората от древността анимата се появява като богиня или вещица, докато при средновековния човек вместо богинята имаме Кралицата на Небесата или Майката Църква. Десимволизираният свят на протестанта най-напред поражда нездрава сантименталност, а след това изостря моралния конфликт, който става така непоносим, че логично довежда до Ницшевото -отвъд доброто и злото". В центровете на цивилизацията това се проявява в нарастващата несигурност на брака. В много европейски страни не само се достига, но се и надхвърля процентът на разводите в Америка, което доказва, че анимата се проецира с предпочитание върху другия пол, като по този начин довежда до магически усложнени взаимоотношения. Този факт, най-вече поради неговите патологични последствия, доведе до разви тис на съвременната психология, която в нейната фройдистка форма поддържа вярването, че основната причина на всички разстройства е сексуалността - схващане, което само задълбочава съществуващия вече конфликт36. Тук имаме смесване на причина и следствие. Сексуалното смущение в никой случай не с причина за невротичните затруднения, а е едно от патологичните последствия на маладаптацията на съзнанието, както когато съзнанието е изправено пред ситуации и задачи, които не отговарят на възможностите му. -Le peuple porte le sceau d'un hiver qu'on n'explique pas"37.
При среща със сянката, или с анимата, не е достатъчно само да познаваме тези понятия и да разсъждаваме върху тях. Нито пък можем някога да преживеем техните съдържания, ако се опитаме по чувство да стигнем до тях или ако използваме чувствения опит на други хора. Няма никаква полза от заучаване списъка на архетиповете наизуст. Архетиповете са комплекси от преживявания, които ни сполетяват като съдба, и последиците от това се проявяват в нашия строго личен живот. Анимата вече не пресича нашия път като богиня, а като интимно лична несполука или може би като нашето най-добро постижение. Когато например някой високоуважаван професор към седемдесетте напусне семейството си заради някоя млада червенокожа
36 Изложих пространно своите идеи в Psychologic der Ubertragung.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Архетиповете на колективното несъзнавано 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.