Бариери в общуването


Категория на документа: Психология


ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ"ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Р Е Ф Е Р А Т

По дисциплина: "Бариери в комуникацията".

на тема:"Бариери в общуването"

2012/13 г.

Въведение

По темата за комуникацията/общуването/ в междуличностното взаимодействие и възприемане има създадени редица материали, както от български така и от чужди автори. Те разглеждат сложният процес на общуването, като се отделя голямо внимание на бариерите в общуването. Там се разглежда и обяснява за процеса на общуването, като се обръща внимание не само на причините, факторите и формите на проява на тези бариери, но и препоръчва начини и способи за преодоляването им. Разгледаните бариери, оказващи разрушително влияние върху общуването, са негативните мисли, неразбирането, очакванията, неизпълнените обещания, нагласите, колебанията на Аз-а, емоциите, които разделят, перфекционизмът, самообвиненията, капанът на миналото, веригите на привързаностите.

Общуването с другите е един от водещите фактори за пълноценен начин на живот. То е комплексен процес, чрез който хората споделят чувства, обменят мисли и идеи. При комуникацията се формира система от отношения между хората. Информацията има характер на психично въздействие , при което може да се промени поведението на общуващите. Основната причина за появяването на бариери в общуването от индивида са неговите чувства, мисли , вярвания , събития свързани с конкретно събитие. Наблюдават се следните моменти.

- събитието не притежава смисъл в себе си, ние сме тези, които преписват смисъла;

- чувствата, които ще изпитаме, зависят от смисъла, който сме преписали;

- чувствата се променят, когато се промени смисълът.

Определена ситуация задейства мислите, които могат да бъдат полуосъзнати, неосъзнати, необосновани, под формата на мечти, фантазии, образи, въпроси, бързо сменящи се сцени. Общуването създава много радост и изпълва живота с щастие. Но то може да донесе и много болка, разочарования, нещастие, усещане за самота и празнота. Общувайки, можем да преживеем много от тези негативни чувства и емоции.

Бариерите се получават в следствие на различията в усвояването на информацията, в прибързаните изводи, шаблонизацията, недостига на знания, липсата на интерес, трудности в изразяването, чувствата, индивидуалността.

Комуникацията се осъществява, чрез формите на общуването-вербално и невербално. При което може да възникват комуникативни бариери,които възпрепятстват ефективното общуване. Такива може да бъдат различието в езика на събеседниците , личностно отношение към събеседника, нежелателни прояви към събеседника, несъответствие между вербалната и невербална комуникация.

Невербалната комуникация се осъществява чрез мимика, жест, лицево изражение, поза на тялото. Този вид комуникация има за цел да допълни речевия изказ на комуникаторите. Бариери се създават когато невербалните средства не съответстват на речевия изказ.

Невербалната комуникация подсказва онези неща, които вербалният контакт обикновено заличава или прикрива. Информацията, която се получава по този безмълвен начин е винаги сигурна, защото се основава на компоненти, които човек трудно би могъл да промени. В основата на човешките рефлекси, на всички машинални и неволеви движения, които се правят с ръце, глава, тяло, голямо участие има подсъзнанието. Затова невербалното комуникиране трудно се поддава на манипулация и често издава онова, което искаме да скрием. Невербалната комуникация има свойството да направи тайното явно и по този начин да разкрие същината на човешката личност - моментно състояние, нагласа, желания, настроения и пр. По тази причина един съвременен образован човек и бизнесмен трябва да е запознат поне с най-често използваните жестове и техните значения, за да не изпада в неловки ситуации, и за да може да осъществява пълноценен контакт с хората, с които общува.

В процеса на общуване между двама души комуникаторът и рецепиентът възприемат част от поведението на другия,сменят социални роли, променят начина на самия изказ за да се стигне до успешно взаимодействие. Основните компоненти на пространственото поведение са близост и ориентация в пространството. Определени са зоните, интимна(0-60см), лична(45-120см), социално разстояние (120-200см),публична(над 300-600см).

За избягване появата на бариери при общуването е необходимо е тези зони да се спазват според вида на комуникацията. Например при лекции преподавателя е най-добре да използва публичната зона. Към това трябва да се добави и позата на тялото в зависимост от въздействието, което трябва да се окаже. Когато се говори не бива да се заключват краката и ръцете,тъй като по този начин се създава впечатление, че не се участва активно в комуникацията.

Езика на тялото е от голямо значение в процеса на комуникиране, тялото не небива да е отпуснато и да създава впечатление на незаинтересованост към изказването. За да се подчертае нещо важно може леко по-агресивно да се навлезе в пространството на другия и да скъси дистанцията.

Ориентацията определя ъгъла под който един човек гледа друг, как е ориентирано тялото в пространството. Например при консултантите които водят беседа с клиент трябва да стоят на стол, но не под прав ъгъл срещу клиента, като трябва да няма други бариери по между им като маса, бюро или други предмети, които да разсейват клиента.

При комуникацията лице в лице от голямо значение е контактът с очите и погледа. Със зрителния контакт се създава равновесие между съдържанието на съобщението, развитието на взаимоотношенията и самата комуникация. Гледането на събеседника в очите най-ясно изразява смисъла на изказа, издават чувствата на говорещия и се създава усещането, че активно се слуша и възприема подадената информация. Това е особено важно за психолозите и педагозите по време на работата им.

Погледът е силно невербално средство, което непосредствено и бързо изразява отношението. Погледът трудно се поддава на тренировка и не може да бъде контролиран.Той може да стимулира към мислене и действия, да изразява различни чувства. Погледът осигурява контрол върху ситуацията и затова трябва да е открит към другите, да носи отработени нюанси, да гарантира опорните точки в комуникативния процес. По правило погледа не трябва да е втренчен, а очите да се включват в комуникацията. Като бариера тук може да се посочат отворени и наведени надолу очи, присвити и здраво затворени очи а погледът витае из пространството.

При комуникацията може да се използват изобразителни, указателни, условни и емоционални жестовете. Изобразителните описват обекта от към височина, широчина,обем и др. Указателните са свързани с посока или местонахождение (стани,влез,излез,тук, там). Условните жестове са характерни при определяне на чувствата и емоциите. Всички те съдействат за определяне на отношението, активността и емоционално състояние на комуникиращите.

Чрез лицевото изражение се разкрива емоционалния статус на личността в ситуацията. Изражението разкрива отношението, дава информация за чувствата и настроенията. Важен компонент е усмивката, която може да прикрие някой усещания на комуникатора, тя може да се контролира и да се заучи.

Външния вид включващо облеклото, прическата, гримът на говорещия също оказват влияние върху комуникацията и изказването. Те допълват външния вид на говорещия, без да отклоняват слушателя от съдържанието на съобщението. Бариера може да се окаже екстравагантно облекло или ярко боядисана коса на преподавател.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бариери в общуването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.