Бариери в общуването


Категория на документа: Психология


В комуникацията трябва да се определи времето на изказването. Съобщението трябва да е стегнато, точно, тембърът на гласа да е ясен, висок,но не писклив. Времетраенето е добре да се договори предварително или да се вметне на точното място и по подходящ начин.

Комуникацията има не само обществен характер, но и битов, към които спадат бариери в комуникацията между родителите и деца, както в пълни, така и в не пълни семейства. Взаимоотношения са сложни по характер, където се създават интереси, навици, личностни характеристики, емоции и чувства, които трябва да функционират заедно.

Като бариери може да се посочат незачитане личността на партньора, конфликт между семействата в къщата, между родителите и децата, не оказване на помощ на майката в домашните задължения, разминаване в гледните точки по отношение на възпитанието на детето и др.

При не пълните семейства бариерите в комуникацията са още по - големи тъй като съществува липсата на единия родител. Бариера е неспособността на родителя да внесе яснота в съзнанието на детето за положението в семейството, причините, поради които то е само с един родител, неспособността да опазва честта на семейството и да изпълнява две роли-майка и баща. Бариера е недоверието, което може изпита детето към родителя или към хората,които искат да помогнат.

Невербалната комуникация играе много важна роля, както за неформалното, така и за деловото общуване. Чрез нея ние може да се разбере кога един човек лъже и кога не. Също така, тя ни показва дали човека или хората, с които комуникираме имат положителна нагласа към дадената тема или чрез нея изразяват безразличие и отрицателно мнение по въпроса. Изучавайки подробно позитивните знаци на тялото може да се използват за да внушим увереност и самочувствие. Вече запознати с ефективната и неефективната невербална комуникация трябва да внимава и да се тълкуват в комбинация с вербалното общуване.

Вербалната комуникация заема голяма част от ежедневието на човека. Тя е такава потребност заложена във всеки човек, а липсата и води унищожителна сила.

Към тази група се отнася и езиковото съдържание,свързано е с прякото съдържание което съдържа информацията. Съдържанието трябва да бъде изведено последователно,след което се вмъква и изказа за личното отношение към поведението на говорещия. Може да бъде добавена нотка на хумор в подходящият момент или закачка, за да се разчупи леда в общуването.Тези изисквания задължително се спазват при официална работна среща, конференции и други. В противен случай се получава объркване в съдържанието на информацията,говорене на безсмислени приказки и други бариери. По този начин не би могло да се получи обратна връзка,което е и целта на комуникацията в междуличностното взаимодействие.

Езиковата форма също трябва да е издържана, трябва да се използват съответните книжовни форми и правилния словоред, като се избягват жаргоните. Многозначността в изразяването, неточности в изразяването, честа употреба на много речеви структури,което води до предварително формиране на бариера.

Общуването не е само чистата вербална дейност, в която обикновено изхвърляме цялата тежест на битието използвайки безбройни форми и производни на думите. Общуването е един от смислите на съществуване. Бариерите, които си поставяме в него, макар и несъзнателно, обикновено ни водят до вина, страх, омраза и гняв.

Негативните мисли са ключът, който отключва негативното ни поведение и отключва бариерите. Ако мислите ни определят емоционално поведение, то на принципа на отражението, това което отдаваме ще рефлектира и върху нас. Човешките мисли притежават разрушителната сила да се възпроизвеждат. Така една негативна мисъл в дадена ситуация води до нова, а тя съответно следваща и увеличавайки се силата им става огромна.

Негативизмът в поведението е един от факторите за преценка на ситуациите, в които ежедневно се попада и създаваме. Когато светът преминава покрай нас, а не с нас и ежедневието ни е пусто и бездушно, когато се чувстваме безсилни и изоставени, сами, пренебрегнати, когато се страхуваме не само от света край себе си, но и от света вътре в себе си, е жизнено необходимо да си осигурим възможност за пълноценно общуване.

Негативните мисли пораждат чувства, които са също негативни. Тъй като общуването е тясно свързано с мисленето и разсъжденията, то е един основен фактор, който влияе за "спускането" на бариери в комуникацията. Затова е много важно да се научим да комуникираме ефективно, да изглаждаме всички недоразумения на момента, да не оставяме да се натрупват, като ги подминаваме и омаловажаваме.

Непосредствено след разглеждането на негативните мисли, идва ред и на следващата бариера в процеса на общуването, а именно неразбирането.

Неразбирането е пряк резултат от опита на Аз-а да бъде разбиран, както и нежеланието за разбиране на другия, съпроводено от нечувствителността към вътрешния свят на другия.

Неизпълнените обещания са друга бариера в общуването разгледани като опора във връзките с другите. Значението на нарушаването на обещанията като фактор пораждащ несигурност, безпокойство, чувство на измамност, пренебрегнатост, отхвърленост

Нагласите и най-вече негативните нагласи са друга бариера, с която често се сблъскваме. Те водят до предубеденост, неосъзнатостта им върху оценяването на другия превръща в разрушаване на връзките в комуникацията.

Ниската самооценка разкрива ценността, която всеки човек приписва за себе си. Ако самооценката на Аза е ниска, това може да се превърне в бариера при общуването с другия. Ниската самооценка създава зависимост от другия , започва да се губи автентичност , да се крием зад различни маски, за да не се загуби благосклонността на другия или да не сме отхвърлени.

Способностите за пълноценна комуникация са критерий и показател за развитието на човека. Възможността да се приема другия такъв какъвто е, пренебрегвайки собствения си егоизъм, възможността да признаем значимостта на другия, за да се чувства удобно добре, преодолявайки страха си да не загубим контрол, са доказателство за нивото на социално общуване присъщо единствено на човека.

Бариерите на общуване са деликатни, преодоляване им изисква тяхното разпознаване за да бъдат избегнати. Изкуството в общуването човек открива при комуникацията с другия.

В комуникацията бариерите са такива, каквито ситуацията изисква. Често нашият собствен егоцентризъм диктува незачитане на социалните правила, но желанието ни да общуваме добре предполага усет за ситуацията. Усета може да бъде овладян и човек е безграничен във възможностите си.

Липсата на чувствителност към другия, човешката ненагласа да разбира, защото искаме да разбират само нас е поредна от бариерите ни в общуването. Поставяме я сами, вдигаме я сами - заставаме на чуждата гледна точка, съпреживяваме мислите, разбираме потребностите, нагласяме се да усетим желанията и нуждите.

Заключение

Основно правило за комуникация е да не засягаме чувствата на другия, така и способността ясно да изразяваме нашите лични чувства и преживявания. Човек губи главно възможности за изразяване на позитивните си чувства. Но го правим по-често от страх от неразбирани и отблъскване.

Може да се каже, че бариерите в комуникацията ни заобикалят ежедневно в живота, както в обществения, личния така и в професионалния. Бариера в комуникацията е не правилният стил на ръководство и изказване. Не ефективната комуникация води до конфликтно общуване, което затруднява взаимодействието между партньорите в общуването.

Комуникацията е потребност у човека, която се нуждае и стреми към общуване и изграждане на личността. Така всеки от нас открива себе си, а чрез общуването представяме самите себе си. Нашето присъствие е най-верния и лесно постижим образ, който трябва да създадем у другия. Чрез комуникацията представяме себе си пред другите.Такива каквито сме с всички недостатъци, с всичките си желания и цели към които се стремим. Този образ създаден от комуникацията е издръжлив на набези и силно издържан в навиците си, това е истинското Аз във дрехи.

Използвана литература:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бариери в общуването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.