Чувство за малоценност, комплекс за малоценност и методи за компенсация във възгледите на Алфред Адлер


Категория на документа: Психология




Чувство за малоценност, комплекс за малоценност и методи за компенсация във възгледите на Алфред Адлер

Понятието "комплекс за малоценност" (от френски: 'sentiment d'incomplitude') е въведено за пръв път в съвременната психологическа мисъл от Алфред Адлер - австрийски психиятър и психоаналитик. Той определя комплекса за малоценност като "изтласкано чувство за малоценност, което по невротичен начин се изразява в нереалистичен или антисоциален стремеж към превъзходство, или пък обратно, в рационализирано нежелание да се преодоляват трудностите".

Комплексът за малоценност може да бъде определен също като: "анормално или патологично състояние, съдържащо в себе комплекс от несвързани, необосновани идеи и коeто кара човека да се подценява, да бъде прекалено чувствителен, силно да се стреми към похвала и ласкателство и да има пренебрежително и подценяващо отношение към другите". Според Адлер: "За да бъдеш човек означава да се чувстваш непълноценен". Чувството на неудоволетвореност е позитивно страдание и трае най-малкото, докато не бидат решенидадена задача, потребност, напрежение. В постоянно повишаващата се култура, която ни заобикаля показва тенденцията към подсигуряване и разкрива човека в една трайна нагласа на чувството за малоценност, което постоянно ни подтиква да постигнем по-голяма сигурност. Трайният стремеж към сигурност подтиква към настоящата реалност да бъде преодоляна в полза на по-добра реалност. Органите и духът на човека работят винаги за преодоляване на "минус-ситуацията". Човешкият индивид е благословен с едно силно чувство за малоценност, което го подтиква към една "плюс-ситуация", към сигурност и към преодоляване на "минус-ситуацията". Непълноценните органи, разглезване или пренебрегване често пъти подвеждат децата да си поставят конкретни цени на надмощието, които са в противоречие с благополучието на отделния човек, както и с по-висшето развитие на човечеството. Чувството за малоценност управлява душевния живот и това може лесно да се разбере по чувството за несъвършенство, незавършеност и по непрестанния стремеж на хората и човечеството към съвършенство. Всяка една от хилядите задачи на деня, на живота, поставя индивида в готовност за атака. Всяко движение преминава от незавършеност в завършеност. Готовността за атака се поражда от стила на живота.

Включвването на детето в неговото първо обкръжение е неговото първо обкръжение е неговият първи творчески акт, към който то е оласната от своето чувство за малоценност и където прилага способностите си. Посоката в развитието на отделен човек и на обществото е определена от степента на чувството за общност. Оттук е възникнало едно стабилно гледище в оценката на правилното и неправилното. Чувството за малоценност се стреми да намери лична компенсация в убеждението за липсата на стойност у всички останали.

Детските провинения като задържане на изпражнения, нощно напикаване, биеща на очи склонност към майката, от която направо да не може да се освободи и пр., са ясни признаци на разглезеното дете, чието жизнено пространство не надхвърля майката, дори във всички онези функции, за които трябва да се грижи тя. Ако в тези детски аномалии се намеси чувство на гъдел като например при смученето на палеца и задържането на изпражнения, какъвто със сигурност може да е случаят при децата с по-малко притъпено чувство за гъдел или в паразитния живот на разглезените деца, при тяхната обвързаност към майката, едно зараждащо се сексуално чувство, то това са допълнения и последстия, от които са застрашени на първо място разглезените деца. Разглезването е стремеж към облекчаване. Недостигът на чувство за общност и увеличеното чувство за малоценност, вътрешно свързани помежду си, се проявяват ясно още в тази фаза на детския живот, най-често с всички характерни черти, разкриващо живот в обкръжение, погрешно смятано за враждебно; свръхчувствителност, нетърпение, усилване на афектите, малодушие пред повелите на живота, предпазливост и ламтеж, последният проявяващ се в претенцията на детето всичко да е негово. По- трудни въпроси на живота, опасности, неволи, разочарования, тревоги, загуби, особено на обичани лица, социален натиск от всякакъв вид могат, без съмнение, да се наблюдаватвинаги в картината на чувството за малоценност, най-често в общоизвестни афекти и нагласи, които познаваме като страх, тревога, отчаяние, срам, стеснителност, смущение, отвръщение и т.н. Те се появяват в мимиката и стойката на тялото. Човешкото чувство за малоценност, което иначе се слива със стремежа към напредък, се разкрива вече твърде ясно в житейските бури, достатъчно ясно при трудни изпитания. Стилът на активен живот, оистигнат насила от стремежа към превъзходство, за който тласък дава чувството за малоценност, Докато първата форма на живот - придържането към линията на отстъплението пред застрашителен проблем, може да доведе до поява на формите на невроза, психоза, мазохистично поведение и т.н.

Черти на характера като страхливост, стеснителност, затвореност, песимизъм са характерни за продължителното слабо общуване с хора и се усилват значително при суровите изпитания на съдбата, в неврозата например те се явяват като повече или по-малко изразени болестни симптоми. Същото важи и за характерното забавено движение, което индивидът демонстрира винаги в "оставането си а опашката", на поразителна дистанция спрямо стоящия пре него проблем.

Чувството за малоценност на един индивид може да се и в посоката наа неговия път. Комплексът замалоценнпст, т.е. трайното проявяване на последствията от чувството за малоценност, придържането към същото, се обяснява с по-големия недостиг на чувство за общност. Едни и същи преживявания, едни и същи травми, едни и същи ситуации и въпроси на живота, дори в тях да има абсолютна тъждественост, се отразяват различно при всеки отделен човек. От решаващо значение е стилът на живот и наличието на чувство за общност.

Най-разпространената форма, чрез която чувството за малоценност търси да избегне разобличаване, се състои в изграждане на една компенсаторна душевна надстройка с добре тренирани готовности и осигуровки за спиране, която търси да получи превъзходство в живота, в обществото и т.н. Това, което се отклонява от нормата се обяснява с голяма амбиция и силна предпазливост.

Това, което наричаме диспозиция или предразположение към невроза е вече невроза, но само при спешни случай, когато вътрешната нужда ни тласка към силни трикове и се появяват с голяма ясното като доказателство за заболяване подходящите неврастенични симптоми. Те изчезват, когато пациентът са намира в приятна ситуация.

Неврастеникът, подсигурява направляваното си от фиктивната цел действие, спазва типични насоки и ги следва почти буквално. По такъв начин нервната личност, чрез определени черти на характера и подходяща, изпробвана афектна готовност, чрез еднакво изграждане на симптомите и чрез невротичната перспектива за миналото, настоящето и бъдещето получават твърдата си форма; изкането за осигуряване и превъзходство е така силно, че всеки душевен феномен носи в себе си при психологически анализ, наред с появилата се на повърхността и още една черта: стремежът към освободаване от чувството за слабост, издигане по-високо, издигане от "долу" - "горе", получаване превъзходство над другите, често чрез използване на трудно откриваеми трикове.

Когато човек вярва, че е по някакъв начин малоценен, може да се опита да преодолее тези чувства и свързаната с тях тревожност, като полага допълнителни усилия в областта, в която се чувства малоценен. Такова поведение се нарича компенсация и неговата защитна употреба е била подчертавана в трудовете на Алфред Адлер, който е вярвал, че голяма част от нашите жизнени стилове е детерминирана от опитите ни да преодолеем реални или въображаеми слабости.

Компенсацията е защитен механизъм, чиято цел е да покрива съзнателно или несъзнателно слабост, фрустрация, желания, чувства на неадекватност или некомпетентност в една насока на живота чрез задоволяването на нагоните или безупречността в друга насока на живота. Употребата на този защитен механизъм е описан в трудовете на Алфред Адлер, който смята, че жизнените стилове на човека са предопределени от опитите да се преодолеят реални или въображаеми слабости.
Свръхкомпенсация, характеризира се от по-висши цели, води до борба за сила, доминиране, самоуважение и себеобезценяване.
Недостатъчна компенсация, която включва изискване за помощ, води до липсата на смелост и страх от живота.

Използвана литература:
* Индивидуална психология: Практика и теория, том 2, "ИК Здраве и щастие", 2001
* Индивидуална психология: Практика и теория, том 1, "ИК Здраве и щастие", 2001
* http://bg.wikipedia.org





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Чувство за малоценност, комплекс за малоценност и методи за компенсация във възгледите на Алфред Адлер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.