Детето преди да тръгне на училище


Категория на документа: Психология


и социализиране. За да може учителят да определи степента на достигнато равнище на
познавателното и социално развитие на всяко дете, той трябва да има теоретични и приложни компетенции в областта на диагностиката.Така той ще може да диференцира и индивидуализира възпитателно-образователните взаимодействия, да създава съответ- ни педагогически ситуации за взаимодействие и полезни за децата занимания, които да стимулират неговото развитие за достигане до училищна степен и готовност за училищ но обучение. Следователно диагностиката означава да се различават, определят и обоз -начават свойствата, качествата и характеристиките на обекта. Психометрията /психоло- гическата диагностика/ изследва особеностите на индивида, неговата психика и лич- ност, а дидактометрията /педагогическата диагностика/ изследва педагогическите явле- ния, съдействащи за развитието на детето и по-конкретно анализира резултатите от учебно-възпитателната дейност.Разбира се, те са са тясно взаимосвързани, което оп- ределя наложилият се термин психолого-педагогическа диагностика.

Диагностицирането е процес, който включва изучаването на миналото, настоящето и предвижда бъдещето развитие на детето, които са взаимообуславящи страни на процеса на развитие-ретрогностика и прогностика.Така се дава възможност за предприемане на адекватни възпитателни и образователни въздействия съобразно всеки конкретен случай.Съвременната психодиагностика установява степента на учи- лищната зрелост и готовност, а също така позволява нейната прогностика по следните показатели: развитие на висшата нервна дейност, възрастови и полови различия, въз- растова зрелост и индивидуални особености, посещение на детска градина и системна подготовка за училище, отношение и нагласи на родителите.

Комплексната методика за училищна зрелост, разработена и стандартизи-
рана от Д. Батоева /1982,1999/ дава възможност да се диагностицира степента на учи-
лищната готовност по 11 показатели: ръст в право положение, телесно тегло, развитие на пропорциите на тялото, костна възраст, зъбна възраст, рисунка на човешка фигура,
устойчивост на вниманието, краткотрайна слухова памет, аналитико-синтетична дей-
ност, реч. Те се обособяват в две големи групи: антропометрични и психометрични по- казатели.

Според И. Димитров/1986/ конструктите, които характеризират готовността на
детето за училище са: социално-нравствен, афективно-волеви и интелектуален.Така ав-
торът разширява теоретико-емпиричния модел на готовността за училище.

Параметри на готовността за училище

Логично възниква въпросът, кои са параметрите на готовността за обуче- ние в училище? От проучените и анализирани научни източници по проблема могат да
се изведат следните критерии и показатели, които са в съответствие с ДОИ за предучи-
лищна степен и подготовка: интелектуално-познавателна готовност/ усвоеност на ког
нитивните операции и интелектуални умения/; езикова готовност /звукова култура, ус-
военост на умения за диалогична и монологична реч, умения за прилагане на основни
граматични правила, интерес към писмената реч/; поведенческа готовност/ усвоеност
на комуникативни умения за ролево и вербално общуване, умения за съблюдаване на норми за социално-нравствено поведение и общуване в група, умения за използване на
еталони за оценяване на собствено поведение и поведението на околните/; емоционал-
но-волева готовност / проява на мотивирано отношение към познавателни и естетичес- ки обекти, междуличностно общуване, художествени дейности, процеса на учене, соци- ално-нравствени правила на поведение/; физическа готовност /наличие на сензомотор-
но взаимодействие и усвоеност на основните движения, физическа дееспособност, ко- ординация на движенията, развитие на фината моторика на китката на ръката/.

Инструментариум

Психологическите предпоставки за обучаемост на детето от предучилищ-
на възраст са анализирани и интерпретирани от Н. Витанова /1990/. Авторката разглеж- да качеството "обучаемост" в контекста на психическата активност на детето: учебна,
познавателна, и емоционално-волева. Предложени са модифицирани и стандартизирани
методи за диагностика на специфичните форми на поведение и мотивация на детето в
учебната дейност, начините за усвояване на познавателния материал в учебна ситуация,
специфични качества на познавателната дейност за овладяване на четене и писане.

Сравнително непознат на предучилищните педагози е Скринингов тест за
диагностика на психологическата готовност на 6-7 годишни деца за постъпване в 1.клас
разработен от асоциацията на практическите психолози/ П. Рандев, Б. Александрова, В.
Матанова, М. Райчева и др.,1992/.Тестът дава възможност да се диагностицира зрител-
но-моторната координация, фонематичен слух, семантична формираност на понятията,
концентрация на вниманието и числови представи на детето.Скрининговата методика
дава надеждна информация за зрелостта на познавателните психични функции на дете- то за училищно обучение.

Възможност за изследване на психичните функциите и готовността за обу чение в 1.клас дава апробираният и модифицираният вариант на Гьопингски тест от Р.
Захариева /1999/. Изведен е факторен модел на училищната готовност, който включва четири конструкта и 14 показателя: когнитивни способности за обучение /общи позна- ния, способност за концентрация, способност за наблюдателност, способност за дифе- ренциация на форми/; мотивационно-времеви / способност за запаметяване, време за изпълнение на дадена задача, интерес към училище, критично наблюдение/; психомо- торни способности / фина моторика, общо ниво на развитие, календарна възраст/; учи-
лищна зрелост /календарна възраст, време за изпълнение на дадена задача, престой в
детската градина, общо ниво на развитие/. Тестът е популярен и предпочитан от пред-
училищните и начални педагози и училищните психолози.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Детето преди да тръгне на училище 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.