Дискриминация на работното място


Категория на документа: Психология



От 1970-те години насам общо 13 законодателни акта са били приети с цел да осигурят жените и мъжете да бъдат третирани справедливо и равнопоставено на работното място. Тези закони обхващат широк диапазон от области, включително равнопоставено отношение при кандидатстване за работа, защита на бременни работнички и майки-кърмачки, и правото на отпуск по майчинство и отпуск за гледане на дете.

Милиони жени и мъже в цяла Европа се ползват от тези права всеки ден - но малцина от тях знаят, че зад тези закони стои Европейският съюз!

Много често някои фирми отказват да наемат бременни жени на работа, това поражда смут, недоволство и неприязън към тези, които не покрепят жените, желаещи да работят, въпреки бремността си. Това също е вид дискриминация, която ощетява правата на жените.

С трудности на работното място поради факта, че са жени, са се сблъсквали около 34% от заетите в България, а проблеми поради това, че са бременни, са имали 44.1% от жените.

Това сочат данните от проучване по проекта на Международната организация по труда на тема "Дискриминацията на жените на работното място в страните от Централна и Източна Европа".

Според доклада, изнесен от регионалния координатор на Женската мрежа за Източна Европа Янка Такева, по време на Осмия женски международен университет в парк-хотел "Москва", днес 54.3% от работещите жени са на мнение, че в България има прозрачна политика по отношение на заплащането.

От анкетираните 24.5% смятат, че разлика между техните заплати и тези на останалите работници, съществува.

Като основни проблеми на заетите жени, Такева очерта сигурността на работното място и възможностите за професионален растеж.

Дискриминационните прояви се прилагат най-често в малките и средни предприятия, и предимно спрямо възрастните жени, поясни експертът.

Като негативна тенденция тя очерта и високия относителен дял на синдикатите, които нямат специално отношение към антидискриминационната политика.

Половата дискриминация е доста срещано явление. Незаконната полова дискриминация е всяко действие по кредитиране или ощетяване на лице от възможности, привилегии или възнаграждения единствено на базата на пола му, когато подобен аргумент не е съществено и определящо изискване. Според Закона за защита от дискриминация в българското законодателство не е полова дискриминация различното третиране на лица на основата на техния пол по отношение на занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на занятието или условията, при които то се осъществява полът е съществено и определящо професионално изискване с оглед характера на институцията или организацията.

Промяната на половите роли и повишаващото се равноправие на жените в повечето общества се схващат като заплаха за традиционните патриархални роли, тъй като жената традиционно е разбирана като майката, пазителката на дома и новата й роля се смята за потъпкване на патриархалното мислене.

Организацията на обединените нации заключава, че жените са подлагани на "стъклен таван", както и че няма общества, където жените да имат същите възможности за реализация и развитие като мъжете. В САЩ специализирана федерална комисия, занимаваща се с проблемите на дискриминацията на работното място (Федерална комисия на стъкления таван; Federal Glass Ceiling Commission) твърди, че между 95 и 97% от старшите управители в най-големите корпорации на страната са мъже.

Транссексуалните лица, били те преходни от мъже към жени или от жени към мъже, често са обект на дискриминация на базата на половата си идентичност. Продукти на тази практика могат да бъдат уволнение, проблеми на работното място или трудности при намирането на работа.

В социален аспект, различията между половете са използвани, за да оправдаят обществените норми и традиции в общества, в които единият пол е ограничаван до дадени второстепенни социални роли. Предвид наличието на нефизически различия между мъжете и жените, почти не съществува консенсусно становище по въпроса какви точно са тези различия.

Законодателството, защитаващо равноправието между половете, е обикновено сложно и разнородно.

Въпреки законодателствата и законите за защита на равноправието между мъже и жени, все още се срещат институции, които да не показват безпристрастие, относно работните позиции на мъжа или жената.

Статистиката показва, че 34% от анкетираните жени смятат, че получават по-ниски заплати от мъжете на същата позиция и със същата квалификация. Този резултат е почти непроменен спрямо 2006 година, когато такъв отговор са дали 35% от жените. Изследването, наречено "Workplace Equality," (Равенство на работното място) тази година е включило 4 328 мъже и 3 632 жени наемни работници в Съединените Щати.

По отношение на заплатите, 40% от мъжете споделят, че получават над 50 000 долара, съпоставено с 21% от жените. 19% от мъжете печелят над 75 000 долара, сравнено със 7% при жените. на другата страна на скалата, 47% от жените споделят, че получават под 35 000 долара, сравнено с 28% от мъжете.

По отношение на кариерните възможности, 26% от жените казват, че имат по-малко възможности за растеж и професионално развитие в равнение с колегите си мъже. За съжаление, авторът на статията не е посочил други данни, с които може да се направи сравнение. Може би останлите 74% от жените смятат, че имат равни възможности за развитие с мъжете, което, според мен, е един добър резултат. Не бива да забравяме, съшо така, че всички резултати в изследването се базират на субективни оценки на участниците.

Интересен е разрезът по индустрии. Жените, работещи в здравеопазването (22%) и образованието (30%) по-малко се оплакват от несправедливо заплащане. Тези, кото работят в информационните технологии (33%) и финасите (33%) са близо до средната стойност за стрната, а най-ощетени се чувстват жените, работещи във фабриките (44%) и в магазините (41%)

Запитани за причините за дискриминацията, 48% от жените твърдят, че техните мениджъри фаворизират повече служителите-мъже, а 34% казват, че мъжете са по-големи "натегачи" и затова печелят благоволението на шефа. 32% от жените казват, че съществува нагласата, че мъжете се нуждаят от повече пари, за да изхранват семействата си, 30% от тях твърдят, че мъжете успяват да спечелят по-добре платени проекти, а 23% казват, че мъжете са по-агресивни в преговорите за трудовото възнаграждение.

Естествено, има дейности, в които мъжете или жените са изявено по-добри и това до голяма степен определя и по-високото възнаграждение. Опитайте се да сравните строителен работник мъж и жена или пък възпитател в детска градина. Трудно е, нали? Освен това, има случаи, в които жените печелят повече от мъжете, но това някак си го премълчаваме, Когато говорим за дискриминация, не бива да забравяме, че трябва да сравняваме хора с еднаква квалификация и равни способности.
4. Заключение

За да обобщя, ще направя сравнение между разбирането за жената днес и разбирането за жената в началните етапи от развитието на българската държава. Още преди утвърждаване на съвременните обществени отношения, налице е било разбирането, че жената се е смятала като пазителката на дома, тя е символизирала топлината на семейното огнище, обгръщайки с нежност и женка ласка семейството си. На нея не са били преписвани работнически задължения, за това се е грижил мъжа- той е трябвало да издържа семейството си, осигурявайки му прехрана и сигурност. Именно тази идея може да се среще и днес. Много от хората смятат, че мъжа трябва да изкарва повече, за да изпълни функциите си, останали от патриархално време. Още се приема на места, че жената не трябва да работи, а да пази дома и да бъде грижовна майка и любяща съпруга. Това става първопричина за нарушаването на равноправието.

Голяма част от мъжкото общество смятат, че жената е физически неспособна да извършва работата, която мъжа осъществява без проблем. Смята се, че жената трябва да заема такива работни позиции, каквито да я доближават до предобределената й функция на майка или просто на жена - детегледачка, възпитателка, учителка, готвачка, чистачка, слугиня и други подобни. Това може да се превърне в обида за жената, тъй като това разбиране " отрязва крилете" й, които биха й позволили да се развие. Дори аз, като жена, смятам, че жените могат да бъдат толкова добри работници като мъжете ( разбира се не говоря за строителка или зидачка, макар да има и доста добре квалифицирани архитетки). Жените са умни и дисциплинирани, знаят да подреждат приоритетите си, умеят да бъдат и добри работници и добри домакини, нещо, в което мъжа не би могъл да се справи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дискриминация на работното място 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.