Ейджизмът


Категория на документа: Психология




КУРСОВА РАБОТА

по Политология
на тема:

Ейджизмът

"Ейджизмът" по дефиниция се определя като отношение към хората, достигнали определена възраст, например възприетата в обществото възраст за пенсиониране или даже към хора, наближаващи тази възраст, като към безполезни хора.

Ейджизмът е дискриминация срещу възрастните, докато "адултизмът" се смята за дискриминация или подценяване на възможностите на младите. Срещу ейджизмът като форма на дискриминация се борят лобитата на по-възрастните граждани. Недостигът на млади работници в развитите страни в края на двадесети век доведе до частично намаляване на подобна дискриминация. Също така фирмите, отказали се от възрастови ограничения, се убедиха, че голяма част от по-възрастните работници са по- грамотни и по- рядко отсъстват от работа.

Реших да засегна тази тема, защото това е една съвременна политическа идеология пряко свързана с политиката на една държава със субект пенсионерите. Често през средата на 90-те години в България се говореше за "геноцид" срещу българските пенсионери, които бяха се превърнали в изключително устойчиви индивиди - живееха с 10 долара на месец. Другият аспект на ейджизма в България е принципното неуважение към възрастните от страна на по- младите, считането, че те са безполезни, умствено изостанали и неполезни за обществото. Не се отчита факта, че тези хора, особено в тоталитарния строй са изградили България инфраструктурно и индустриално. Това всъщност е важен цивилизационен въпрос. В основите на всяка човешка цивилизация лежи една неизменна ценност - уважение към възрастните хора. Дори в повечето големи цивилизации се поддържа нещо като култ към възрастните и предците. Даже в християнската цивилизация, която като че ли единствена допуска ейджизма, една от крепящите я догми - петата божия заповед - гласи: "Почитай баща си и майка си". Затова наличието или отсъствието на ейджизма в обществото е показател за степента на неговата цивилизованост.

В България пенсионерите по време на прехода се свързваха със стария режим, бяха твърдия "комунистически" електорат и от там също идва омразата им от страна на младите, които бяха заучени, че всичко от преди 1989г. е нещо лошо и заплашва правата и свободите им. Така че в България ейджизма се поражда от политическо- партийно противопоставяне, а не от някакво принципно обществено неуважение към възрастните. Това потвърждават и последните данни, според които партийната принадлежност най-ясно съвпада с възрастта като индикатор, а след това са индикаторите град- село и доходите. Отделно управлението на СССР и други комунистически тоталитарни държави се свързва с възрастни водачи, които са несменяеми до смъртта си, при очевидни белези, че след една възраст те стават неспособни да управляват. Това е още един повод за реакционно отношение към възрастните, по принцип, от страна на политическите опоненти на комунизма. Нека излезем извън рамките на българската действителност и разгледаме етимологията на понятието, основните автори по темата, както и примери за проявлението му в световен мащаб.

През 1969г. геронтологът Робърт Бътлър въвежда пръв научно понятието "ейджизъм" като го свързва с три конкретни елемента: негативни мнения и оценки на обществото срещу възрастните хора и процеса на остаряване; дискриминационни практики срещу възрастните хора; институционални практики и политики, които затвърждават негативни стереотипи срещу възрастните хора.

Формите на ейджима понякога са ясно открити и директни. Хората използвата обидни думи срещу възрастните, гледат на тях с пренабрежение и то без някаква основателна причина. Ейджизма може да се изразява и скрито, когато хората прикрито и несъзнателно го проповядват.

Обществото често е недоволно, че данъците и таксите, които събира държавата от него отиват за издръжка на възрастните като особено ясно това се вижда при здравеопазването. Стереотипът е, че една от първите асоциации, която правят хората с думата "възрастен човек" е "болен човек". Често хората от другите възрасти се дразнят от пенсионерите, които са окупирали медицинските заведения. Някои лекари често проявяват неосъзнат ейджизъм като не полагат максимум грижи за възрастните пациенти, защото според лекарите те вече са "изживели своя път", "дошло им е времето" и т.н. Изобщо на възрастните рядко се гледа като на хора с богат житейски и съответно професионален опит в дадена сфера, а по-скоро като на обществени паразити. Капацитетът на възрастните хора при една добре разработена политика, може да се използва добре, без това да ги натоварва над допусимото.

Друг вид предрасъдък е отношението на съжаление към възрастните - това е т.нар. "доброжелателен предрасъдък", в който възрастните се считат за добри и мили хора, но за сметка на това се смятат за некомпетенти и технологично изостанали. Този тип предрасъдък представя за нормално и естествено възрасните хора да имат по-ниски очаквания, по-малък избор и мнението им често да не се взима под внимание. Проучване показва, че хората над 70г. се смятат за добронамерени от 48%, докато хората до 30г. се смятат за добронамерени от 27% от анкетираните. Същевременно 26% смятат, че хората над 70г. са способни, докато 41% подкрепят, че хората до 30г. са способни.

Вражеският предрасъдък спрямо възрастните включва страх от страна на други възрастови групи, както и е повод на задълбочен анализ и внимание от следящите за социални неравенства в обществото институции. Ейджизмът може да не е толкова коментиран и интересен за публиката като другите типове дискиминация, но убива много повече хора, от колкото расовата, полова или религиозна дискриминация.

Сега ще дадем пример за трудова дискриминация срещу възрастните. Докато те, често имат по-високи заплати от младите, възрастните по-трудно получават повишения на работното си място и по-трудно си намират работа. В България, редовно в обявите има изискване на възраст като това почти винаги е неоправдано. Ако в обявите за работа има изискване към расата на кандидата това би породило сериозни обществени полемики и скандали, докато на изискването за възраст не се обръща внимание. Това е признак за едно общество, което е неосъзнато, но в голям мащаб и на институционално ниво изповядва ейджизма. Според проучване в САЩ 40% от работодателите биха наели по-млад кандидат за даден пост без за това да има обективни причини. В САЩ трудовата дискриминация е забранена със "Закон за възрастовата дискриминация в труда". Той забранява: диксриминация на възрастова основа при наемането на работа, заплащането, увеличението на заплащането и уволняването. От 1978г. е забранено задължителното пенсиониране в повечето трудови сфери, като то остава разрешено само за хора над 65г. заемащи високи политически длъжности, които получават съответно подобаваща пенсия. Закони възпрепятстващи възрастовата дискриминация има във Великобритания, Дания, Ирландия и Австралия. Това е една наистина добра политика даваща право на избор на възрастните, а не превърщането им от 60г. в зрители на сериала "Дързост и красота".

Множество огранизации във Великобритания засягат темата за възрастовата диксриминация и се борят срещу нея. Една от най-популярните е "Помощ за възрастните". Тази огранизация е създадена през 1961г. е се стреми към международното противопоставяне на възрастовата дискриминация, бедност и пренабрежение. Организацията предоставя фрапантни данни за малтретирането и обиждането на възрастни хора, което според нея се дели на пет типа: психологично, физическо, финансово, сексуално и пренабрежително. Според техните данни във всеки момент във Великобритания жертва на подобно отношение са над 500 хиляди души. В 46% насилникът спрямо възрастен човек е негов близък или роднина, а една четвърт от тях са дъщеря или син. 30% от малтертирането на възрастни се извършва вкъщи, като в 37 % от случаите налице са едновременно повече от 2 типа малтретиране. Тези явления са повсеместно разпространени в съвременния свят - наследниците гледат възрастните си родители, но това често е трудоемка и неприятна работа. Младите се изнервят, възрастните започват да развиват различни видове паранои и често живеят със стари разбирания и трудно приемат техническите новости, съвременнните междуличностни отношения и глобалните социални промени. Именно тук силната държава трябва да се намеси и да предложи адекватни политики - субсидирани болногледачки, наличие и добри условия на старчески домове и т.н. Най-важното е човек да живее достойно и да се чувства пълноценен до края на живота си - начините за постигане трябва да предложи, както изяснихме една целенасочена и добре разработена политика спрямо възрастните. Относно британската организация нейните основни цели са: възрастните да са защитени от дискриминация като тя се смята за равнопоставена с расовата, хомосексуалната и дискриминацията над инвалидите; равен достъп до обществени услуги чрез елиминиране на социалното пренабрежение. Тук са посочени интересни житейски примери за възрастова дискирминация като: често на възрастния човек в болницата му взимат храната още преди той да я е докоснал; отказ да се издават кредитни карти или пътни застраховки на възрастни хора; обществени услуги като кариерни центрове и финансови съвети са налични само в учебните заведения и младежките клубове; обявите за работа често имат възрастови ограничения; често рекламата и маркетинга използват възрастни хора за продажба на услуги и стоки и с подигравателен маниер; често в магазините продавач- консулантите не са достатъчно търпеливи към възрастните хора и се отнасят пренабрежитено към тях; персоналът в старческите домове третира възрастните като деца и често взима решения без да ги попита и без да чуе мнението на възрастния; някои онлайн системи в интернет не разпознават дати на раждане преди втората световна война. Като цяло ейджизмът накърнява чувствата на възрастните и намалява тяхното самочувствие. Намалява се правото им на свободен избор и мнение под предлог, че те не могат да разсъждават трезво.

И така в контекста на гореописаните проблеми съществуват много организации, които се борят за законова инициатива за разрешаването и преодоляването им. Характерното за ейджизмът е, че той е една широко разпространена дискриминация често надхвърляща в пъти расовата или полова такава. Проблемът при нея е, че тя е неосъзната и субектът на тази дискриминация - възрастните хора нямат силата да излезнат открито и да възпротивят срещу неоправданите несправедливости, които търпят вледствие на възрастта си. Решението е по-млади хора да извеждат този проблем за обществена дискусия, за да се предизвика сериозен отзвук по темата. Макар да е съпоставим по мащаб с всички други основни дискриминации на нашето време, ейджизмът няма силни съпротивителни движения и не смята официално за нарушаване на правата и свободите на възрастните хора.

Ейджизмът е дискриминация над приетите за "безправни" и "без значение" възрастни хора. Разбира се, при част от тях здравословното състояние обуславя подобно отношение, но в голята си част възрастните, при тяхно желание, има още какво да дадат на обществото и да бъдат полезни и най-вече свободни.

Борбата с ейджизма ще продължи дълго, но при едно активно и свободомислещо гражданско общество проблемът може да намери решение.

В България поставянето на всички възрастни като "привърженици на ретроградния комунизъм", слабото възпитаване на уважение към каквито й да е ценности в младите и в семейната, и в образователната среда, и липсата на ефективна държавна политика са предпоставки за дългосрочното неразрешаване на проблемите с възрастовата дискриминация. Всичко, според мен, трябва да тръгне с една законодателна промяна относно правата на труда; социалните грижи за възрастните да не се изчерпват до доставка на топла супа и лекарства; пенсионната политика да бъде преосмислена и българският възрастен (пенсионер) да заживее достойно!




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ейджизмът 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.