Eмоции и емоционална интелигентност


Категория на документа: Психология




Лекция: ЕМОЦИИ И ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

София, 2007 г.

План

за лекция на тема: ЕМОЦИИ И ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

І. Дефиниция на емоциите

ІІ. Депресия

ІІІ. Тревожност

ІV. Агресия

V. Щастие (усещане за субективно благополучие)

VІ. Емоционална интелигентност

VІІ. Междуличностна ефективност

Целта на настоящата тема е да задълбочи познанията ви за това как да разбираме по-добре другия човек, за да си обясняваме някои на пръв поглед нелогични негови действия или мисли. Акцента в случая е емоционалното познание за другия човек. Установено е, че съществува тясна връзка или синхрон между интелект и мислене. Всяка промяна във вида или силата на преживяваната в дадения момент емоция, може да породи и различна реакция или друг начин на мислене и виждане на нещата или проблема, което обяснява ирационалното поведение на човек в дадена ситуация.

І. Дефиниция на емоциите

Емоцията е сложен феномен сам по себе си. Една функционална дефиниция на емоциите гласи, че емоциите задават смисъла, който обектите имат за нас. Следователно, подобно на интелекта, емоциите са също определен вид оценка. Докато интелектуалната оценка, обаче, претендира за обективност и се управлява от законите на логиката, емоционалната оценка притежава много по-голяма субективност, и разкрива това, което е строго индивидуално. Следователно тя носи информация за най-дълбоките нюанси в преживяването на личността.

Компоненти на емоционалния процес са следните:
• 1. Емоционална възбуда - определя състоянието на мобилизация на организма, когато някаква субективна ценност е зададена в ситуацията.
• 2. Преживяване, осъзнаване на усещането за емоция;
• 3. Експресия - външни изразителни знаци за емоцията; особеното е, че няма еднозначна връзка между преживявана емоция и външен израз, т.е. само по наблюдаемото поведение е може да се съди за преживяваната емоция, защото различни емоции биха могли да се изразяват външно по сходен начин.

Съвременните изследвания върху емоциите посочват, че въпреки многообразието им по съдържание, те не са толкова независими в преживяването, колкото изглежда (което означава, че когато човек изпитва само тъга, той не изпитва само тъга и нищо друго). Емоциите имат тенденцията да се групират и образуват съзвездия или клъстери. Водещия признак, по който се разделят е именно валентността, т.е. те се разделят по признака позитивни (напр. радост, щастие, въодушевление и т.н.) срещу негативни (тъга, вина, страх, гняв и т.н.). Това означава, че когато човек изпитва радост, той ще се чувства също въодушевен, ентусиазиран, активен, енергичен и т.н. По същия начин, когато преживява доминиращо напр. негативната емоция "страх", много близо до неговото съзнание ще бъдат и вината, и тъгата.

Парадоксален факт е, че човек може да изпитва едновременно и позитивни и негативни емоции. Това е така, защото по-новите изследвания застъпват позицията, че негативните и позитивните емоции не са два полюса на една и съща ос, а две независими дименсии (измерения). На практика това означава, че не е достатъчно само да няма фактори, които пораждат негативни емоции, необходимо е да има и фактори, които пораждат позитивни емоции. Този извод би могъл да се отнесе напр. към изграждането на сплотен екип в организацията.

Някои психоаналитични подходи смятат, че всяко семейство се отнася по определен начин към емоциите, като разглежда едните като "добри", а другите като "лоши". Вследствие, открито дава воля на "добрите" и обуздава "лошите". Начинът за справяне с "лошите" емоции (най-често негативните) е като те бъдат изтласквани от съзнанието и поддържани в състояние на неосъзнатост. По този начин тези емоции се "затъмняват". Елементарен белег за разпознаване на затъмнените чувства при дадено семейство е, че всички те отричат, че изпитват чувството, което са затъмнили. Ако кажат, че "О, в нашето семейство никога не проявяваме ревност", това означава, че ревността е семеен проблем, че ревността е табу.

Има две главни причини, поради които не успяваме да се справим с дадена емоция и сме принудел да я изтикаме зад жалузите. Първата - претърпяваме внезапна травма, изолирана, драматична, много болезнена случка. Втората, по-често срещана - постепенно научаваме да поставяме емоцията зад жалузите, защото в нашето семейство над нея властва табу.

Всяко семейство оценява определени емоции като лоши и ги затъмнява. Детето следва примера, защото рискува да бъде отхвърлено от своите родители - ако изразява на воля емоциите-табу, го възприемат като лошо. И така моделът се предава от човек на човек в семейството.

Всички ние изпитваме обич, ревност, смелост, тъга, решителност, радост, малодушие, доброта, жестокост, чувственост, свенливост и така нататък, и така нататък. И всички ние сме поставили част от тях зад жалузи. Поне донякъде. Различните хора затъмняват различни чувства.

Човекът, който се е отървал от обичта, изглежда недружелюбен. Затъмнилият гнева човек изглежда нереално добър. Липсата на смелост поражда плахост; липсата на завист означава неспособност да се състезаваш; липсата на чувственост предизвиква напрегнатост; липсата на страх може да ни направи страхотно опасни.

Когато израстваме, ние преминаваме през различни етапи на развитие и на всеки етап научаваме разнообразни уроци. По принцип уроците се отнасят до подхода към емоциите. Научаваме например как да се справяме с предизвиканите от взаимоотношенията ни с властта чувства; или научаваме как да се справяме с чувствата, събудени от противоположния пол; или научаваме как да се справяме с чувствата, които се пораждат, когато се отделяме и ставаме по-независими от своите родители.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Eмоции и емоционална интелигентност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.