Емпатията като движеща сила


Категория на документа: Психология


Определението на емпатията чрез близостта между изпитваните от Аз-а и другия емоции отделя два вида емоции:
- съвпадащи - паралелни отговори;
- несъвпадащи - реактивни отговори.

За чуждото емоционално състояние може да се съди не само, чрез заставането на чуждата гледна точка, но и чрез извличането на спомените на преживявания, които са близки до преживяванията на другия в дадена ситуация. Самата ситуация имплицитно предполага определено чувство и за неговото откриване се изисква разпознаване чрез отграничаване от другите чувства. Миналият опит, оформен в различни концепции, може да осигури заключенията за чуждите състояния без задължително да се застава на гледната точка на другия.

Когато обаче ситуацията е непозната и съзнанието не може да открие непосредствена близост между изпитваните от Аз-а и другия емоции, тогава заставането на чуждата гледна точка осигурява разбирането на ситуацията на другия.

Емпатията е въпрос на разбирателство и откритост между двама души. Когато тя липсва - хората е по-малко вероятно да вземат впредвид нуждата и чувствата ти. Най-добрият начин за изграждане на емпатията е да се помогне на другите хора да почувстват че са разбрани.

Емпатията означава способността да разбираш емоционалното състояние на другия човек чрез съпреживяване. Емпатията помага да разбереш събеседника по-добре, да си представиш хода на неговите мисли, с други думи - "да му влезеш под кожата".

Със сигурност може да се каже, че периодът на детството е от съществено значение за разбирането на чуждите мисли и емоции, което издига общуването до по-развити форми. Емпатията се ражда в пространството на отношенията дете-майка.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Емпатията като движеща сила 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.