Генезис и детерминация на деструктивното поведение


Категория на документа: Психология


Соционормативно поведение.

Всяко едно общество се характеризира с определени писани или неписани правила /норми/, това са желателни и приемливи модели на поведение, съвкупност от морални и правни ценности т.нар. социални норми. Те регулират поведението на членовете му. Всеки един индивид, заради своята принадлежност е зависим от тези социални предписания. Социалната норма е средство за ориентация на поведението на личността и/или социална група към определени условия на социален живот. Самия социален организъм диктува и съставлява, контролира спазването, санкционира и изпълнява тези социални норми, в частност и всеки един негов член.
В съвременното общество има две големи социалнонормативни системи: правото и моралът. Правото има формален характер, то е силно институционализирано, като неговите предписания са закрепени в писмени документи и за съблюдаването им отговарят държавните учреждения. Моралът - има неформален характер. Като нормативна система се дели на две части норми- общозадължителни за всички членове на обществото и друга група норми, които имат съсловно-групов характер.

Тези правила не са записани и за тяхното спазване се грижи цялото общество.
Съществуват три способа за регулиране на взаимоотношенията в качество на ролята на социалните норми:
* Разрешение- посочват се варианти на поведение, които са желателни за обществото, но те не се задължителни, а просто позволени.
* Предписание- е вид норма, която за разлика от разрешението ограничава тази свобода на действие. Предписанието е един вид натиск за извършване на определени действия, за да се избегне неблагоприятен изход за индивида т.е. санкциониращи последствия
* Забрана- изисква от индивида да се въздържа от извършване на декретираното поведение, по какъвто и да било повод.

Съблюдаването или контрола на социалните норми се осъществява посредством три взаимносвързани и взаимнообуславящи се процеса:
* Формиране на знания за нормите
* Формиране на нормативни ценности
* Формиране на соционормативни и регулативни поведенчески модели
Тези процеси са отговорност на социалната среда като инстанция на обществото. Тя дава социалната информация за съществуващите норми. Тази информация се дели на дескриптивна/описваща/- има за цел да даде знание за обществените процеси и норма и на поведение и прескриптивна /предписваща/- имаща за цел да закрепи у личността социално желателните форми на поведение.
Докато се развива личността и до нейното окончателно формиране и утвърждаване в края на юношеският период интернализира тези обществени морални и правни ценности. Интернализацията е процес на приемане на серия от социалните норми, установени от социалната среда, която е влиятелна за индивида. Този процес включва етапи на учене- какви са нормите, разбиране от личността- защо те са ценност или имат смисъл и накрая те се интегрират под формата на собствена, субективна гледна точка. Постепенно в психиката на юношата се интернализира система от ценности в процеса на интеракция между индивида и социалното обкръжение. На границата между юношеството и младостта личността изгражда устойчива автономност на собствените действия, формират се диспозиционни модели на социално поведение. Това е свързано с характерната зрялост на т.нар. психична структура- регулативни механизми. Регулативните механизми завършват своето изграждане при навършване на пълнолетие /края на юношеския период/. Тогава започва да функционира цялата система на соционормативното поведение на личността. До преди това личността не е напълно формирана, не е осъществена напълно идентификацията на Аз-а. Още няма формирано пълно усещане за Аз-образ като цялостност. Именно поради този факт на т.нар. маргиналност /непълна, незряла личност/ на личността до края на юношеския период на развитие той не може да бъде санкциониран за отклонения в поведението му от нормата с цялата сила на закона. Лицата носещи наказателна отговорност за най-тежки престъпления след навършване на 14г., а за останалите криминални престъпления- след 16г. Непълнолетните на възраст между 14-18г се признават за ограничено дееспособни в гражданското право, поради факта, че развитието на личността е незавършило и аналогично отговорността му за действията не е автономна на субекта. Законодателя изхожда от способността на подрастващия да разбира характера и общественото значение на извършеното от него действие. Докато не завърши формирането на личността, отговорност до окончателната интернализация на соционормативните модели носи, както непълнолетния, така и социалната среда, влияеща върху неговата социализация. Непълнолетния е непълнолетен, защото е непълноправен и неравностоен член на обществения организъм.

Девиантно поведение, девиация.

Но във всяко едно общество има хора, които в една или друга степен, по един или друг начин нарушават предписанията, разпоредбите на морала и правото. Това е нормално и необходимо явление, защото чрез иновативното поведение се провокира традиционализма и консерватизма. Иновацията генерира промяна и развитие на обществената реалност. Но когато отклоненията от социалните норми разрушават базисните характеристики на социалната система деятелите биват санкционирани и излизат от положителния аспект на отклоненията. Санкциите варират от негативна социална оценка до правна санкция. Отклонението се нарича- девиация.
Девиантно/отклоняващо се/ поведение се нарича това, при което има нарушаване на правните и/или моралните предписания на обществото от страна на личността.
Девиацията /отклонението/ в социалното поведение се дефинира чрез съотнасяне със социалните норми. Но постъпките на непълнолетния може да са провокирани от анатомо- физиологични дефицити или от социално-психични абнормности, в една или друга степен те са взаимносвързани. Но в психологията се разграничават социалната дефективност и социалната девиантност. В първия случай отклоненията са следствие на някакъв анатомо-физиологичен дефект, проява на аномална диагноза. Във вторият случай нарушението на социалните норми се характеризират с определена преднамереност.
Социалнонормативното и девиантното поведение се характеризират с определена устойчивост. Тази устойчивост се състои в определена степен на податливост на външно влияние и съпротивляемост на тези въздействия. Освен това тази устойчивост е и показател за нивото на развитие в онтогенезата. В развитието си индивида постепенно добива относителна автономност и независимост от заобикалящата го среда. При тази устойчивост съществува линейна зависимост, както при соционормативното, така и при девиантното поведение. Колкото по-автономна е личността, толкова по-висока е степента на съпротивляемост- регулативните механизми и по-висок е показателя за нивото на развитие. Аналогично в същата прогресия се наблюдава степен на устойчивост при девиацията. Когато девиантното поведение се интегрира като трайни асоциални диспозиционни структури у личността /трайни черти, поведенчески модели на личността/ тя се превръща в т.нар. делинквентност.

Делинквентно поводение, делинквенстност.

Делинквеност- престъпление. Делинквентно поведение- детско престъпно поведение.
Девиантното поведение и делинквентното поведение се различават по два показателя:
* Вида на групата социални норми, които се нарушават- морални или правни
* Степента на устойчивост на а/анти/социалния диспозиционен модел.
Т.е.при девиантното поведение се нарушават моралните социални норми и се явяват като тенденция за развитие на трайни диспозиционни структури на личността. Докато при делинквентното поведение се нарушават правните социални норми, има извършване на престъпление, което е закононаказуемо и се наблюдава устойчивост на диспозиционния модел. Делинквентността е втората степен на девиацията. Когато не се коригират отклоненията в поведението навременно и ефективно при личността, то поведението прераства в делинквентно- престъпва се законона, а това вече е проява на трайни диспозиционни структури на личността. Когато делинквентното поведение се осъществява следюношеския перод /в зрелостта/ е криминално поведение.

При непълнолетните съществува специфика на девиантното и деструктивното поведение в сравнение с това на възрастните. Тя се изразява от факта, че тези форми на деструктивно поведение се обуславят от особеностите на възрастовия период. При юношите и девойките има неукрепеност на психиката и не пълна изграденост на личността, незавършеност, без формирана идентичност. Поради това тяхното поведение по презумция, както и асоциалната му проява се отличава със своята маргиналност.

Генезис и детерминация / социално- психологически механизъм/ на девиантното поведение.

Поведението на човека е съзнателно, но основен медиатор върху него оказва процеса на социализация на индивида, започващ от детството. Индивида интернализира социалните норми или добива социалнонормативни модели на поведение, като процеса съдържа в себе си взаимносвързаните процеси на: усвояване на знания за съществуващите социални норми, после формира нормативни ценности и формира социалнонормативни регулативни механизми. Съответно при девиация, отклонения могат да се наблюдават в когнитивната система, в ценностната система и в регулативната система на личността. Това пък съответства на отклонения в знанията, ценностните ориентации и в трайните поведенчески модели и черти на личността /диспозиционната структура/.

Съществуват две основни групи детерминанти опосредстващи девиацията: индивидно-психични детерминанти и социално-психични.

Индивидо-психични детерминанти
/био-психо елементи на личността, които корелират с девиацията в една или друга степен/.

* Някои био-психични особености е установено, че корелират с девиацията.
- XYY синдрома /наличие на една Y-хромозома повече в 23-та хромозомна двойка/ - установено е,че при криминално проявените личности преобладава в генотипа им. Вероятно наличието на тази допълнителна Y-хромозома повлиява върху поведението на човека като засилва неговата агресивност, а тези прояви се забелязват от ранно детство.
- анатомични или физиологични дефицити на определени церебрални структури- съществуват определени области от мозъка като лимбичната субкортикална система, които пряко отговарят за агресивното и престъпно проявление на индивида. Според някои автори съществуват достатъчно доказателства за връзката между дисфункциите на тези структури и хиперагресивните реакции на индивида.
- дефицити във функционирането на хормоналната система- например нарушения в количеството на отделяните андрогени, кореспондират директно с една или друга форма на агресивно антисоциално поведение.
- инстинкт за самосъхранение чрез разрушение- вътрешната агресивност е биологично заложена във всеки човек, тя има ролята на инстинкт, който не може да се премахне, а да се създадат в процеса на социализация регулативни и задръжни механизми. Но за това пък индивидите са склонни да се отнасят враждебно към външния свят.

* Роля на темперамента и емоциите:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Генезис и детерминация на деструктивното поведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.