Гещалтпсихология


Категория на документа: Психология


 І. Основи на гещалтпсихологията.

За пръв път думата "гещалт" е употребена през 1523 г. в немския превод на Библията в смисъл на "нещо, намиращо се точно пред очите".

В съвременния немски език думата се употребява със значение "фигура, образ, форма; конструкция, завършеност, организираност".

Терминът "гещалт" е създаден от виенския граф Кристиян фон Еренфелс. За него "гещалт" е физическо цяло, формирано чрез структурирането на перцептивното поле. Не анализът на подлежащите елементи е това, което прави възможно натрупването на познания. Допълнителните и по-фини анализи или дисекция на елементите не само не носят задълбочаване на познанията, а ги правят невъзможни. По-скоро съзнанието ни формира единици цялост: гещалти.

През 1912 г. Макс Вертхаймер публикува част от своя изследователски опит в статията "Експериментални изследвания на възприятие на движението". Това е всъщност и началото на направлението гещалтпсихология. Заедно с Макс Вертхаймер работят Волфганг Кьолер, Курт Кофка, Курт Левин. Те са представители на т.нар. Берлинска школа.

Като направления в гещалтпсихологията работят още :
* Грацка школа - основател Алексиус Майнонг
* Франкфуртска школа - свързана е с експерименталните изследвания на т.нар. фи-феномен на Макс Вертхаймер
* Вюрцбургска школа - основател Нарцис Ах

ІІ. Представители на Берлинската школа в гещалтпсихологията.

Макс Вертхаймер е роден в Прага през 1880 г. Изучава философия и психология, защитава докторат във Вюрцбургския университет при Освалд Кюспе. Работи в различни университети. През 1921 г. Вертхаймер, Кофка и Кьолер основават списанието "Психологични изследвания", което става официално издание на гещалтпсихолозите. Вертхаймер е в състава на първата група учени, които емигрират от Германия в САЩ през 1933 г.

Доктрината за гещалта става основна школа в психологията по време на първата половина на ХХ век и на нея се опира започналата по-късно работа по изкуствения интелект.

Курт Кофка е немски психолог. Роден е през 1886 г. в Берлин, където израства и завършва университет. Кофкоа проявява още тогава особен интерес към естествените науки и към философията. Изучава психология при Карл Щумпф, като през 1909 г. защитава докторска степен.

През 1910 г. Кофка започва да си сътрудничи с Вертхаймер и с Кьолер по линията на Франкфуртския университет, а на следващата година получава място в университета в Гисен, който е на около 40 мили от Франкфурт, където работи до 1924 г.

По време на Първата световна война той работи в психиатрична клиника, помагайки на ранените с черепно-мозъчни травми, а също така и на страдащите от афазия.

Курт Кофка, заедно с Макс Вертхаймер и Волфганг Кьолер, е почитан като основател на движението на гещалтпсихологията.

Кофка и неговата работа изиграват огромна роля за разпространението на гещалт- психологията в международен план. Той чете лекции в САЩ и във Великобритания в началото на 20-те години на ХХ век, което спомага за популяризацията ú. А основното му съчинение "Принципи на гещалтпсихологията" (1935г.) е фундаментално за направлението.
Последните години от живота си Кофка посвещава на изучаване на цветното зрение и перцептивната организация.

Волфганг Кьолер е роден в Естония през 1887 г. През 1922 г. е назначен за директор на Берлинския университет, а през 1935 г. си подава оставка в знак на протест срещу вмешателствата на нацистите в университетските дела и заминава за САЩ. През 1955 г. Кьолер става сътрудник в Института за перспективни изследвания към Принстънския университет, а през 1958 г. - професор по психология в Дартмутския колеж.

Кьолер поставя началото на еволюционната психология, която изследва еволюционното съзряване на психичната структура. Интересите на Кьолер са насочени към експерименти с човекоподобни маймуни. Вълнува го как те разрешават даден проблем или задача. За целта на тавана на клетката има разпръсната храна, а около маймуната са разпръснати или кубове с ралични размери, или специални пръчки, които чрез съединяване образуват една пръчка. Кьолер наблюдава дали животното ще се сети да ги употреби, за да достигне до храната. В началото маймуната не ги използва. В определен момент обаче активността и намалява. Тя започва да проучва средата. В резултат на това накрая подрежда кубовете по начин, позволяващ и да се качи на тях, за да достигне до храната или пък си сглобява пръчка и пак достига до крайната цел. Кьолер акцентира върху момента, когато активността се ограничава. Обозначава го с понятието "инсайт". Това е моментът, когато се проучва средата и се избира решението, водещо до постигането на крайната цел, т.е. наличното като елементи в средата и възможностите на индивида се обединяват в гещалтна структура, наричана от Кьолер познавателен гещалт.

Интелектът, според Кьолер, може да бъде дефиниран като способност за решаване на проблеми от разнообразен характер. Своята теория в тази насока той разгръща в книгата си "Интелектът на животните".

Автор е на множество научни разработки, а неговата книга "Gestaltpsychologie", публикувана през 1929 г., се счита за най-значимото изложение на позицията на гещалтпсихолохията. Теориите на Кьолер имат огромно влияние в средите на учените.

ІІІ. Гещалтпсихология, гещалттеория.

Берлинският университет е родното място на гещалтпсихологията, която се занимава най-вече с психология на сетивата и възприемане на формите.

През 1924 г. в доклада си пред Кант-обществото Макс Вертхаймер обобщава същността на гещалттеорията: "Съществуват зависимости, при които това, което се наблюдава като цялостен процес, не се извежда от това, какви са и как са съставени отделните части, а обратно - това, което се случва с една част от целостта, се определя от вътрешни структурни закони на принадлежащата цялост ... Това е гещалттеорията, ни повече, ни по-малко ..."

Гещалттеорията не трябва да се разбира като фиксирана научна позиция, а като една развиваща се парадигма. След началото на ХХ век като теория за собствената организация на системи тя се разпространява и в други науки като метод на научно изследване.

ІV. Развитие на гещалтпсихологията.

През 1978 г. е създадена Организация за гещалттеория и нейните приложения (GTA). Това е научно обединение, което има за цел да насърчава гещалттеоретичното мислене в изследователската дейност и практиката. Освен психолози от цял свят в организацията членуват изследователи и практици от различни области на научното познание.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гещалтпсихология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.