Хиперактивност и дефицит на вниманието


Категория на документа: Психология



1. Дефицитът на вниманието се диагностицира при наличието най-малко на шест от следните признаци:
* Нуждае се от спокойна и тиха обстановка, не е способен да се концентрира при работа.
* Често задава едни и същи въпроси.
* Лесно се разсейва при външни дразнители.
* Бърка при детайлите.
* Не завъшва това, което е започнал.
* Слуша, но изглежда, че не чува.
* Трудно се концентрира извън ситуация "очи в очи".
2. Импулсивността се диагностицира при наличието най-малко на три от изброените признаци:
* Подвиква в клас, вдига шум по време на час.
* Много възбудим.
* Трудно издържа времето, докато чака реда си.
* Много приказлив.
* Закача се с другите деца.
3. Хиперактивността се диагностицира при наличието на три от изброените признаци:
* Катери се по шкафове и мебели.
* По-скоро тича, отколкото ходи.
* Постоянно се суети и криви.
* Всичко, което върши, е придружено с шум.
* Винаги трябва да върши нещо.

Всички симптоми трябва да са с продължителност най-малко шест месеца, като началото им е до 7-годишна възраст.
ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОСТИКА

При поставянето на диагнозата хиперактивност с дефицит на вниманието трябва да се разглеждат всички състояния, които биха могли да доведат до свръхактивност, проблеми с вниманието и импулсивност. При децата това са предимно соматични, неврологични и психични заболявания, интелектуални проблеми, както и възможността изискванията в училище да са над или под нивото на детето, поради което то да няма интерес към уроците, проблеми със зренито и слуха, проблеми в семейните взаимоотношения, неблагоприятна обстановка в дома, несъответни изисквания и очаквания от родителите.

Диференциалната диагноза се прави най-често със следните нарушения:
* Специфични нарушения на способността за учене.
* Разстройства на поведението и емоциите.
* Емоционални разстройства в детството.
* Генерализирани разстройства на развитието.
* Епилепсия.
* Интелектуални затруднения.
* Неблагоприятна семейна атмосфера или домашно насилие.
* Проблеми със слуха и зрението.
* Специфични езикови нарушения.

Проф. В. Матанова дава следните препоръки за работа с хиперактивни деца:
* Терапията на децата с хиперактивност трябва да е насочена към това да се приемат такива, каквито са.
* Особено важно е хиперактивните деца да живеят и учат в обстановка с малко количество сензорни стимули, които периодично да бъдат сменяни.
* Всяка задача при хиперактивното дете трябва да бъде разделена на съставящите я части, така че всяка част да завършва с видим за детето резултат.
* Поради лесното настъпване на умора е необходима почивка на всеки 30-40 минути.
* Заангажираността с много и различни дейности не е препоръчителна, тъй като още повече засилва проявите на хиперактивност.
* От полза е системата за награди и наказания. Задължително е родителите да идентифицират няколко типа поведение, които биха искали да стимулират. Това винаги трябва да се съпътства с ясно обяснение за това какво точно се очаква от детето и в какви ситуации този тип поведение може да бъде поощрявано.
* Важно е ситуациите да се структурират по начин, който позволява на хиперактивното дете да постигне успех.

Доц. В. Боянова набелязва следните основни цели в терапията на деца с хиперактивност с дефицит на вниманието:
* Намаляване на свръхактивността и импулсивността.
* Модифициране на поведението у дома, в училище и сред приятелите.
* Повишаване на концентрацията на вниманието, подобряване на стила на учене, повишаване на академичните постижения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Хиперактивност и дефицит на вниманието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.