Илюзии. Видове илюзии.


Категория на документа: Психология




Доклад по психология на тема:

Илюзиите

Що е илюзия?

Илюзия е дума с френски произход и представлява изопачено или лъжливо, невярно възприятие на реално съответстващ обект или явление - конкретен предмет се възприема като друг. Възможно е изопачено или невярно да се възприема само част от реалния обект.

Илюзиите се изявяват при редуциране на основното ниво на сензорна стимулация (напр. зрителни илюзии в тъмно) или при редуциране на нивото на съзнанието (ниво на бодърстване), напр. при заспиване, при събуждане или при недостатъчна концентрация на вниманието. Най-често биват зрителни или слухови и се срещат както у здрави хора, така и у психично болни.

Видове илюзии

В психопатологията съществува класификация на илюзиите,която ги свързва с основните анализатори -зрителен, слухов,двигателен, обонятелен,вкусов и тактилен. В действителност най-чести и най-значими са тези илюзии, които са свързани с висшите анализатори- зрителен, слухов и двигателен и които са в най-значима връзка с мисленето и съзнанието на човека.

Източници на илюзиите

Причините за появата на илюзиите могат да бъдат различни. Голямо значение имат недостатъчната осветеност на предметите, неясният звук и говор, някои аномалии в зрението, недочуването и други разстройства в дейността на сетивните апарати.

Една от причините, създаваща постоянно илюзии в хората, е самозаблудата, че една причина е напълно достатъчна за някакво събитие.

Самовлюбеността е друг постоянен източник на илюзии. Например, почти всеки се смята за потърпевш, за жертва на другите хора, докато в действителност - в 99% от случаите, причината за лошото отношение е самият потърпевш, независимо, че му се струва, че не е дал конкретен повод. Тази илюзия на самовлюбената жертва, поражда много конфликтни ситуации, като същевременно изключва самонаблюдение и установяване на действителността, а заедно с това и възможността за съзнателно поправяне на допуснатите грешки.

Постоянен източник на илюзии е и абсолютизирането на истината. Истината винаги е относителна и подвластна на времето: "Всичко тече, всичко се променя".

А може би най-големият източник на илюзии за хората е едностранчивото осъзнаване на действителността като черно-бяла, като истина и неистина. А реалната действителност винаги има най-малко две страни - положителна и отрицателна. Нашето ограничено съзнание винаги възприема само едната страна на действителността и изпуска другата/ другите и по този начин се отдалечава твърде много от действителността.

Илюзията се явява като следствие от самонадценяване на собствените ни способности за реално възприемане и оценка. В този смисъл илюзията е повърхностно знание, а не съществуваща действителност, както я възприемат много от нас.

Физически илюзии

Свързани са с действащите обективни закони на физиката. При всички здрави хора съществуват физически илюзии. Например поради ефектите от пречупване на светлината, лъжичка потопена наполовина в чаша вода, изглежда като пречупена; или луната и слънцето изглеждат по-големи на хоризонта, отколкото в зенита си.

Зрителни илюзии

Както можете да се досетите, зрителните илюзии не са откритие на 21 век и не служат само за забавление. Още от преди хиляди години те съзнателно се използват например в архитектурата, за да произведат определено пространствено впечатление, например, за да ни се струва, че се намираме в огромна зала или на просторен площад. А в днешно време зрителните илюзии се използват и в изобразителното, и в цирковото изкуство, в киното, в телевизията и другаде и ни представят света по един нов и занимателен начин.

Зрителните илюзии, това са систематически грешки в зрителното възприятие, а също и най-различни изкуствено създавани зрителни ефекти, използващи особеностите на начина, по който човек вижда. Например, при разглеждането на определени обекти при специфичното им окръжаване или в особени условия, често не се оценява правилно техния размер, форма, цвят, характерът на движението им, осветеността им и други. Често погрешно възприеманите образи са доста убедителни и човек не може веднага да си коригира възприятието по свое желание, дори когато е добре осведомен, че зрението му го лъже. И въпреки това повечето зрителни илюзии не залагат на недостатъците на зрението, а на фундаменталните свойства на зрителния механизъм.

Видове зрителни илюзии

В научната и в популярната литература са описани стотици зрителни илюзии, като причините за една част от тях са отдавна разкрити, а за друга част и до сега не са установени. До колкото видимите от нас образи са резултат от дълга верига на преобразувания и анализ на светлинните сигнали по пътя им през оптичния апарат на окото, ретината и множество части на мозъка, отговарящи за зрителната система, то очевидно е, че различните зрителни илюзии могат да отразяват особеностите на функционирането на различните части по описания път. В тази връзка зрителните илюзии се разделят на няколко категории, по-известните от които са:

1. Оптико-геометрични илюзии - при тях се получава нарушаване на пространствените съотношения на признаци от възприеманите обекти.

2. Монокулярни и бинокулярни илюзии - базирани са на механизмите на работа на монокулярното и на бинокулярното зрение. Една известна такава илюзия е паралаксът на движението: образите на близките обекти преминават през зрителното поле на наблюдателя по-бързо от тези на отдалечените обекти. Този ефект лесно може да се наблюдава от автомобил: пътят се движи много бързо, а дърветата на няма и два метра от него се движат по-бавно. Обектите на още по-голямо разстояние, примерно Луната, сякаш пък изобщо не се движат като ги гледаме или се местят в същата посока.

3. Илюзорни трансформации - зрителната система на човека отдава предпочитание на привичната и най-вероятна интерпретация на видяното. А някои обекти могат да имат две и повече интерпретации. Така може да се види примерно движение там, където то липсва.

4. Когнитивни илюзии - най-известната от този вид е илюзията на Kanizsa. За основа на такива илюзии се явява набор от геометрични фигури с прорези. Въпреки че реално на рисунката няма никакви детайли, покриващи обекта, у зрителя възниква илюзията, той вижда такива детайли там, където са прорезите. Причината за това е, че зрителната система, ориентирайки се по прорезите, поражда т.нар. когнитивни контури. По същия начин се създава илюзия за обем там, където такъв липсва.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Илюзии. Видове илюзии. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.