Илюзии. Видове илюзии.


Категория на документа: Психология



Решетката на Херман

Доста зрителни илюзии могат да се проследят до процеси, които се осъществяват в окото и ретината много преди нервните сигнали да достигнат мозъка. Наречена е решетката на Херман. Създадената от фигурата илюзия се дължи на латерално потискане в ретината. Малките сиви петна, които виждате в местата, където се пресичат белите линии близо до ъглите на оцветените квадрати, са чисто илюзорни - ако се вгледате в едно от тях, то изчезва. Пресечните точки са заобиколени с повече бяло пространство от това, което заобикаля другите бели зони във фигурата. Тъй като белите региони потискат съседните нервни клетки и им пречат да изпращат нервни импулси, пресечните точки са по-потиснати, отколкото другите бели полета и затова изглеждат по-тъмни. Петната изчезват, когато гледате продължително в тях, защото латералното потискане е много по-слабо във фовеята, отколкото в периферията на окото. Латералното потискане обикновено служи на полезната цел да засилва възприятието за контраст и да заостря неясните или замъглени контури. Така илюзията в действителност възниква от система, която в нормалния случай подобрява зрението ни.

Илюзии, възникващи в мозъка

Въпреки че някои възникват в сетивните ни органи, още по-голямброй илюзии не се появяват, докато сетивните сигнали не достигнат мозъка за по-нататъшна обработка. Тъй като организацията на мозъка е по сложна от тази на окото и ухото, не знаем точно къде в мозъка възникват, но това не пречи да научим как действат.

Мюлер-Лиер

Пространствените илюзии са трикове, които включват изкривяване на геометрични фигури.

Един от експериментите, които доказват факта, че илюзиите не се появяват в ретината на окото е проведен като за целта се e използвала илюзията на Мюлер-Лиер.

С помощта на специална апаратура в лявото око на изследвано лице се прожектира една част от образа на фигурата - хоризонталните прави. В дясното око се прожектира останалата част - обърнатите линии навън и навътре.

Става ясно, че изследваното лице все още е под влиянието на илюзията. Изследваното лице посочва, че правата, чиито крайни линии завършват с наклон на вътре е видимо по-къса от правата, чиито крайни линии завършват с наклон навън. Истината е, че дължината на двете хоризонтални успоредни прави е една и съща. Експериментът доказва, че илюзиите се формират на едно по-високо ниво от сензорното възприемане на информацията.

Когато се натъква на образ като фигурата на Мюлер-Лиер, мозъкът ви си казва нещо от сорта- "ето един далечен ръб, следователно тази права е по-дълга, отколкото на мен ми се струва."

Грешното тълкуване на пропорциите на фигурата на Мюлер-Лиер е резултат от ежедневния ни опит с различните правоъгълни форми и техните визуални изменения, дължащи се на различното разположение на тези форми в пространството.

В процеса на постоянно заучаване на формите и техните свойства от околната среда, ние започваме да използваме натрупаното познание по аферентен път ( от горе надолу), което значи, че дори и при непълна информация за околната среда и това, което стои пред очите ни, мозъкът ни прави своя интерпретация за стимулите от средата, въз основа на натрупания индивидуален опит и познание. Това е една адаптивна техника, която ни улеснява да действаме по-бързо и да взимаме по-ефективни решения, НО появата на илюзиите е чистото доказателство, че гаранция за валидността на интерпретациите ни не винаги има. Още по-смущаващ е фактът, че дори и след като веднъж разберем, че сме се заблудили, продължаваме да изпитваме ефекта на илюзията.

Ако огледаме ъглите на стаята, в която стоим, едва ли ще срещнем прав ъгъл - всички "изглеждат" или по-големи или по-малки от 90 градуса. Но, освен ако не сте собственик на жилище, чийто дизайн е вдъхновен от твърде авангардни архитектурни решения, сами си знаете, че почти всички ъгли са прави. Знаете още, че онзи хоризонтален ръб на отсрещната страна на стаята, който изглежда по-къс, е със съвсем същата дължина като срещуположния му ръб откъм вашето местоположение.

Тактилни илюзии

Не винаги усещанията са източник на точни знания. Доказателство за това са т. нар. химерично усещане, наречено илюзия от Аристотел. Илюзията действа на принципа на дълговременното усещане, т.е. колкото повече човек усеща, един изкривен предмет, толкова повече с времето той изправя този предмет, т.е. игнорира неговата деформация.

Илюзията на Аристотел

Илюзията на Аристотел се получава, защото знаем от миналия си опит и постъпващата сетивна информация автоматично се интерпретира от мозъка в съответствие с натрупаните вече знания. Тази особеност на познавателната ни способност е изследвана от Узнадзе, който установява, че всяко едно от сетивата ни може да греши. Според Узнадзе всички сетива грешат по еднотипен начин - "теория на установката" и прави извода за съществуването на две различни области в психичния живот на човека - съзнателна и досъзнателна. Правейки серия опити, в изследваното лице се наблюдава специфично състояние, което не може да бъде характеризирано като съзнателно, доколкото измамата не е целенасочена. Съзнанието изпреварва появата на определени факти и успява да ги преиначи. Узнадзе нарича това "установка на субекта" - това е неговата нагласа, която бива характеризирана първо - с това, че тя е цялостно състояние на познаващия човек; второ - тя не е някое от съдържанията на психичния му живот, а момент от неговата динамична определеност и трето - установката е цялостно предразположение на субекта към определен тип познавателна активност.

Звукови илюзии

Звуковата илюзия е слуховият еквивалент на оптическата илюзия слушателят чува звуци, които не съществуват в действителност, или пък чува невъзможни звуци. Накратко слуховите илюзии се отнасят до областите, в които човешкият слух и слуховият анализатор в мозъка, за добро или лошо, се объркват или заблуждават.

Едновременно слушане на гамата във възходящ и низходящ ред

Има няколко начина, по които хората възприемат тези звуци, но в най-общия случай те групират високите и ниските тонове заедно. Така, вместо да бъдат чувани двете гами, се чува низходяща и възходяща мелодия в едното ухо и възходяща и низходяща мелодия в другото. С други думи мозъкът прегрупира някои от нотите в различните уши така, че да формират кохерентна мелодия.

Фантомни мелодии

Някои музикални изпълнения се състоят от бързи фрагменти, които се променят леко, почти неуловимо. Ако те се изпълняват достатъчно бързо, слуховият анализатор избира произволни ноти от тези, които се променят, и ги свързва така, че да образуват мелодия. Тази мелодия изчезва, ако музиката се изпълнява по-бавно.
Чуване на липсващи баси

Това е чуване на липсваща фундаментална честота поради интерпретиране от слуховия анализатор на останалите части от хармоничния ред на тази честота висши хармоници. На практика този ефект се използва, за да се възпроизвеждат баси от компактни озвучителни тела (от порядъка на 1 ltr), с които е невъзможно да се възпроизвеждат например 50 Hz със задоволителна сила на звука. Като се възпроизвеждат достатъчно количество хармонични честоти над 150 Hz, илюзията е пълна и слушателят понякога се пита къде е разположен невидимият субуфер.

Падащи камбани



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Илюзии. Видове илюзии. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.