Индивидуализация и диференциация на обучението в училище. Ролята на иновациите в учебно-възпитателния процес.


Категория на документа: Психология



5.2.7. Диференциация при обучението на талантливи деца
Създаване на паралелки и училища за надарени деца са все още слабо проучени и разпространени у нас. Обикновено откриване на таланти в детска възраст става чрез конкурси, тестове, проверка на общата и специалната надареност. Нужно е да се създаде и методика за ранно откриване на талантите. В специализираните училища с научно-техническа насоченост системата на преподаване е много близка до работата в научните институти и лаборатории, учебният материал е наситен с казусни задачи и въпроси. В специализираните училища за изкуства образователно-възпитателния процес включва повече музика, литература, актьорско майсторство. Такива училища могат да имат специализирани класове за различните видове изкуства, звукозаписно студио и т.н.

5.3. Използване на диференциация в клас с деца с различни възможности
Най-често в училищата - начален курс и в детските градини, паралелките са съставени от деца с различни възможности и интереси. В такава ситуация учителят трябва така да организира работата си, че да даде най-добрия възможен шанс на всички ученици да усвоят материала и да се научат. Тук подхода на диференциация, и то вътрешна форма, е идеален. Може да се осъществи по три различни направления:
- Диференциация по задачи, при която на различните ученици се дават различни задачи спрямо техните способности и талант.

- Диференциация по степен на самостоятелност, което означава, че някои ученици имат нужда и получават повече помощ от други.

- Диференциация по степен на сложност, при която различните ученици се обединяват в група за решаване на отворен тип задача като на всеки ученик се дава да подготви само определена част от нея, а цялата група представя заедно решението.
В идеалния случай е хубаво да се съчетаят и трите подхода, за да се обхванат всички възможни начини на учене в класа. Трябва обаче да се внимава, когато се прилага диференциация по степен на сложност (особено от по-неопитни учители), тъй като някои ученици може да злоупотребят с формата на работа като оставят останалите да свършат по-голямата част от задачата. Този подход изисква повече контрол от страна на учителя.
Желателно е при прилагане на диференциация учителят да има вече изграден профил за всяко дете и да включи във групата ученици с всякакви възможности и талант, т.е. в групата трябва да има ученици с нисък капацитет на усвояване на знания, ученици с висок капацитет на усвояване на знания и такива, които попадат в средата между двете категории. Когато се раздават материалите на всички деца, може да се използва и цветно означение на трудността на материала спрямо техните знания и възможности.

6. Иновации - същност и място в учебно-възпитателния процес
С развитието на информационното общество се появяват и нови изисквания спрямо уменията на подрастващите за успешна реализация. Въвеждат се нови форми и образователни технологии на основата на сравнително масова компютъризация и интернет среда.
Същевременно се разработват и планове и програми за интегриране на деца и ученици със специални нужди в системата на образованието и тяхното приемане като пълноценни участници в обществения живот.
Във връзка с успешното управление на образователните институции се появяват звена за външно оценяване и акредитация. Финансирането им е вече тясно свързано с качеството на услугата, която предлагат.

6.1. Същност и значение на иновациите
Понятието "иновация", (от лат. - "in" означава "във", а "novus" означава "нов" и оттук "нововъведение"), се използва за пръв път от Йозеф Щумпетер, (австрийски икономист и политолог), през 1912г. Той свързва поятието с използването на нови технологии при решаване на проблеми от социалния и икономически живот на обществото.
Иновациите са не само нови технологии, но и нови подходи, нови разбирания и нови тенденции на изучаване и опознаване на света. За иновацията можем да мислим по следния начин: ако дадено изобретение е първия израз на идеята за нов продукт, то иновацията е първия опит то да бъде внедрено в дадена практическа област.

6.2. Видове иновации и отношението им към учебно-образователния процес
Иновациите (в образованието) се различават по няколко параметра:
* Според темпа на промяната иновациите могат да бъдат бавно- или бързо-внедряващи.

* Според целта, която се преследва може да се говори за иницииране на промени, водещи до краткотрайни резултати, и такива, при които резултатите имат продължителен период на проява и създават потребности от нови съпътстващи промени.

* Според чувствата, които предизвикват може да са рискови по своята същност като водят до появата на страх и напрежение, и такива, при които носят най-вече удоволствие и повишаване на самочувствието.

* Според източника на промени иновациите са:

o Инициират се от влиятелни инстанции, стоящи над училището или от спонсори - иновации отгоре надолу.

o Възникват и се поддържат от училището, но не срещат подкрепа от по-горна инстанция - хоризонтално равнище.

o Възникват в училищната среда, но имат резонанс и подкрепа както в училище, така и в по-висшите инстанции - иновации отдолу нагоре.

* Според обема и сферите на действие може да има иновации, които се внедряват еднократно на определена територия и такива, които се прилагат на много места и по този начин изискват многократни частични изменения както в самата иновация, така и в средата, в която действат.

* Според степента на обмисляне и планиране на идеята може да има иновации, при които се действа по-импулсивно на принципа "проба-грешка" и иновации, съпроводени от дълбочина на анализа, консултационна дейност и екпериментиране.

6.3. Иновационни модели в образованието
По своята същност иновационният модел е нова теория, система от предписания с практико-приложна стойност, образец, план-програма, нова методика, които имат доказана ефективност и инструменти на научно изследване и приложение.
В сферата на образованието иновациите се възприемат като нововъведения и модели, които преобразуват характера на обучението, неговата целева ориентация, структурата на взаимодействие между субектите, както и техните позиции в хода на процеса на обучение.
Разграничават се два основни иновационни модела - технологически и изследователски. Технологическият засяга най-вече ресурсите и е насочен към възпроизводим учебен цикъл, има ясно обосновани учебни цели и резултати за овладяване на знания. Изследователският разглежда обучението като ново творческо търсене, изразено посредством разглеждането на даден проблем или казус, хипотези за неговото решаване и усвояване на знания в целия този процес.
В образованието тези модели намират изявление в:
* Нови технически средства за обучение
Обновява се ресурсната база за обучение. Компютърът е основно средство за онагледяване на учебно съдържание, тестове и презентации.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Индивидуализация и диференциация на обучението в училище. Ролята на иновациите в учебно-възпитателния процес. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.