Изкуството да обичаш - Ерих Фром


Категория на документа: Психология


Например, ако погледнем на човека до нас повърхностно, ще видим само различията, които ни разделят, но ако се вгледаме в неговата същност, ще разберем това колко сме еднакви и истината за братството.
Братската обич е обич между равни. Обичта към бедния или непознатия е начало на тази любов.
Майчина обич
Майчината обич е безусловно утвърждаване на живота на детето и неговите потребности, това утвърждение на детския живот има два аспекта - първия е грижата и обичта на майката към детето за неговото израстване (това майката да отгледа и дари детето с обич), а втория е внушението на детето за чувството на обичта към живота, това колко е хубаво да живееш.
Същността на майчината обич е също в това да се полагат грижи за израстването на детето, за отделянето му от майката. Например при еротичната, любов двама души се сливат в едно цяло, докато при майчината, две същества, които са били едно цяло се разделят.И точно тук, за майката това е трудна задача, тя дава всичко, без да иска да даде друго освен детето и да бъде щастливо и обичано.
Майчината обич е обич, която не иска нищо в замяна.
Еротична обич
Еротичната любов е влечение към пълно сливане, към единение с друг човек. По природа тя е изключителна и може би най- измамливата форма.
Еротичната любов се смесва с преживяването "влюбване в някого", с внезапното събаряне на съществуващите прегради между двама души, чужди един за друг. За повечето хора интимността се създава предимно със сексуален контакт.При някои хора, когато чувството на обич към другия започне да изчезва, те започват да търсят обич към някой друг, към непознат и пак чуждия се превръща в "интимен" другар, но отново чувството намалява и отново се появява желание за нова тръпка, нова любов, с нагласата, че ще бъде различно от миналия път, но това е само една илюзия и заблуда на сексуалните желания. Тези сексуални влечения се стимулират например от тревога, самота, желание да нараниш. Тези желания у повечето хора са свързани с представата за любов, но всъщност не е така, те живеят в заблудата, че обичат.
Еротичната любов ако е любов има едно предварително условие - аз обичам с цялата си същност човека с когото съм и той ми отвръща с цялата си същност.

Да обичаш себе си
Да обичаш някого е съсредоточаване на способността да обичаш. Основното утвърждаващо отношение, съдържащо се в обичта, е насочено към любимия човек като въплъщение на същностни човешки качества. Обичта към едно лице означава обич към човека изобщо. Ако човек е способен да обича продуктивно и творчески, той също така обича и себе си. Ако обича само другите, той изобщо не може да обича.
Обич към Бога
Обичта към Бога в психологическо отношение не е различна от другите; тя се обуславя от нуждата да се превъзмогне изолираността в стремежа към единение. Обичта към Бога е предимно проява на мисълта.В източните религии обичта към Бога е изживяване на интензивно чувство на единение, неделимо свързано с изява на тази обич във всяка форма на житейско поведение.

Обичта и разпадането и в съвременното Западно общество

Необходимо е да изясним дали структурата на съвременното западно общество има благоприятно влияние върху развитието на обичта.
Капиталистическото общество се гради на принципа на политическата свобода, от една страна, и на пазара като регулатор на всички икономически, а оттук и обществени отношения, от друга. Стоковият пазар определя условията за размяна на стоки, трудовият пазар регулира осигуряването и продажбата на работната сила.
Капиталът ръководи труда; натрупаните, мъртвите неща са с по-висока стойност в сравнение с труда, с човешката енергия, с онова, което е живо. Такава е основната структура на капитализма от самото му начало. Макар тя да продължава да бъде типична и за съвременния капитализъм, редица фактори са се променили. Те му придават специфични качества и оказват влияние върху структурата на характера на съвременния човек. Растящата концентрация на капитала се съпътства от развитие на синдикално движение. Расте броят на хората, които губят своята независимост. Съвременният капитализъм се нуждае от хора, които си сътрудничат добре в големи колективи, които искат да консумират все повече и повече и чийто вкус е стандартизиран и лесно може да се влияе и предугажда. Също така съвременният капитал се нуждае и от хора, които се чувстват свободни и независими, не са подчинени на някакъв авторитет, хора които могат да бъдат управлявани без употреба на сила, ръководене без лидер, насочване без определени цели.
А що се отнася до любовта, положението съответства на този характер на човека от модерното общество. Любовта не е резултат на адекватно сексуално задоволяване, а сексуалното щастие - дори познаването на така наречената сексуална техника - е резултат на любовта. За Фройд любовта сама по себе си представлява ирационален феномен.
Любовта като взаимно сексуално задоволяване и любовта като "работа в екип" и като убежище от самотата са двете "нормални" форми на разпадащата се любов в съвременното западно общество - социално моделираната патология на любовта.

Обичта на практика

Да обичаш е съкровено чувство, което всеки човек може единствено да изживее чрез и за себе си. Всъщност едва ли има някой, който да не е изпитал това чувство, поне в първичната му форма, като дете, юноша или като възрастен. Да се разисква върху практиката на обичта всъщност означава да се изяснят предпоставките за изкуството да обичаш, реалните подходи към него; а също и ролята на тези предпоставки и подходи. Стъпките към целта могат да се направят единствено от самия индивид и това значи, че дискусията се прекратява още преди решителната крачка. Въпреки всичко обаче мислим, че обсъждането на методите може да помогне за овладяването на това изкуство - поне на онези, които не разчитат на рецепти. За практиката на всички видове умения има някои общовалидни изисквания, независимо дали става дума за дърводелство, медицина или за изкуството да обичаш. Най-напред, всяко изкуство изисква дисциплина. Никога няма да имате добри постижения в една работа, ако не я вършите при спазване на необходимата дисциплина. Съсредоточеността също е задължително условие за овладяване майсторството на едно изкуство. Това е известно на всеки, който се е опитал да усвои някакво умение. И все пак съсредоточеността е даже по-рядко явление в нашето общество, отколкото самодисциплината. Като трети фактор поставяме търпението. И в този случай всеки, който се е опитал да постигне майсторство в някакво умение, знае, че му е необходимо търпение. И накрая като условие поставяме изключителната заинтересованост към овладяване на майсторството в съответната област. Ако това умение не е от първостепенно значение за оня, който се е заел да го изучи, той никога няма да успее да постигне целта си.
Да си съсредоточен по отношение на друг, означава да си в състояние преди всичко да го слушаш. Повечето хора дават вид, че слушат другите, че дори ги съветват, без фактически да слушат и да разбират казаното. Те не се отнасят с необходимата сериозност нито към онова, което им говори събеседникът, нито към собствените си думи. Такъв разговор естествено ги уморява. Те се заблуждават обаче, че ако са слушали съсредоточено, биха се изморили повече.
Също така да си съсредоточен, означава да живееш изцяло в настоящето, тук и сега, и докато правиш нещо в момента да не мислиш за онова, което ти предстои да вършиш. Още съсредоточаването трябва да се практикува най-много от хора, които се обичат. Те трябва да се научат да се чувстват близо един до друг, без да се отклоняват.

Умението да обичаш зависи от възможностите на човека да се отърси от фиксирането към майката и рода, това зависи от способността на хората да придобият творческа ориентация в отношенията си към света и към самите себе си. Практиката на изкуството да обичаш изисква практика и на вярата.

Заключение

Изкуството да обичаш не може да се ограничи, то е неделимо и е свързано с живота.
Според мен ако изкуството да обичаш е равно на чувството да обичаш всеки и ако любовта е черта на характера, то тогава трябва да проявяваме, да показваме любов към всеки един, независимо дали е наш близък, роднина, приятел, човек от работата или дори непознат.

Човек се ражда , и от там започват да се развиват социалните му аспекти; още от детството, грижите и обичта с които той е отгледан.

Любовта която даваме изисква да се научим и да обичаме. Да обичаш значи да даваш на хората радост, да ги накараш да се почувстват специални, да разберат че не са сами и има някой, който мисли за тях, някой който ги уважава и ги приема такива каквито са.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Фром, Е. Изкуството да обичаш, изд. "Хр. Ботев", 1992г.

??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изкуството да обичаш - Ерих Фром 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.