Изследователски подход на съвременната лингвистика


Категория на документа: Психология



ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"
ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

РЕФЕРАТ

ПО

ЕЗИК, ОБЩЕСТВО И КУЛТУРА

НА ТЕМА:
ДЕТСКОТО ЕЗИКОВО РАЗВИТИЕ КАТО МИКРОДИАХРОНИЯ СПРЯМО ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА

Изготвила: Деница Господинова
Специалност: Български език и източен език

Утвърден изследователски подход на съвременната лингвистика е интерпретирането на детското езиково развитие като микродиахрония по отношение на езиковата диахрония. Биогенетичния закон на Хекел потвърждава данните на съвременната биология и антропология. Основава се на твърдението, че индивидуалните и социалните процеси в езика с подчиняват на едни и същи общи закономерности.

За утвърждаването на този подход в лингвистиката безспорен принос има Р. Якобсон. Той подчертава, че има "наличие на тясна връзка между проблемите на функциониране на езика и усвояването му от децата.". Съществува хипотеза, че може да бъде открит паралелизъм и между езиковата история, детското езиково развитие, поведение на езиците при контакт. Обединяващите фактори за типологически,а понякога и универсални. Според Р. Якобсон наблюденията върху детската реч и афазията могат "да открият и обяснят универсалните закони, които определят фонологичните структури на езиците по света. Този вид изследвания допринасят за разкриване на действието на човешкия език.

Това, което в езика е универсално, т.е. може да бъде наблюдавано във всички или в повечето езици по света, обикновено рано се усвоява от децата и се характеризира с устойчивост при афазия. За гласните например всеобща е опозицията според движението на езика във вертикална плоскост. Този признак най - рано се появява в речта на децата и е най - устойчив при афазията. Местоименията, по късно се усвояват от децата и са неустойчиви при нарушения на речта.

Когато езика функционира нормално, развитието на категориите и единиците му,нямат разлика от еволюционна гледна точка за говорещия и слушащия,а също и за изследователя. Неразличими са и от когнитивна гледна точка. Те изглеждат с еднаква когнитивна сложност. Назовавайки предмети и явления от действителността, те изпълняват референтната си функция,която е и познавателна.
Нарушаването на езиковата норма от децата също откроява различното в изглеждащото еднотипно,поставя еволюционно различното в различни временни плоскости, разкрива различните модели на формирането на езиковите категории,определя техния център и периферия. По аналогичен начин Виготски отбелязва, че то разкрива съществуващото в "скрит вид" при норма, експлицира "онези механизми на мисленето, които се откъсват от цялото и стават главно действащо лице в цялата драма на мисленето.". Ю. Апресян също отбелязва относно отрицателния езиков материал, че и той подобно на афазията "позволява многократно по - бързо и по - ефективно отколкото нормалните текстове да се установяват съществените елементи на значението на думите.". В по - голяма степен през призмата на детската реч за изследвани фонологичното и граматическото равнище на езика, а в по - малка степен лексикалното и в частност лексикално - семантичната еволюция. Това се дължи главно на две причини, които са свързани по между си.

В еволюиращата детска езикова система, граматиката е най - често изследваната част, защото именно тя е критерият за усвояването на езика. Според Чомски, това е така, защото граматиката е именно това устройство, което поражда безкрайно много правилно построени изказвания за говорещия и същевременно декодира също толкова за слушащия. След като е усвоена менталната граматика на даден език, се счита че е усвоен и самият език. Това е основното и при усвояването на всеки следващ език.

Най - лесно забележимите отклонения от нормата са фонетичните и граматичните. За разлика от тях обаче, лексикално - семантичната еволюция се наблюдава най - трудно. Това е така поради факта, че в онтогенезата семантичното развитие продължава най - дълго. Най - рано се извършва фонетичното, а след него и граматичното развитие. Първоначално детето възприема предметната отнесеност на дадена дума, а след това и нейната понятийност. Възприемането и усвояването на нови понятия и термини продължава цял живот.

Другият фактор, за усвояването на езика е, че често зад едно правило от формална гледна точка изказване се крие изразяване на друг смисъл, различен от смисъла, който би изразило това изказване, ако беше от речта на възрастните. Това е така, защото думите в детското съзнание зависят от натрупането на опит и знания, което все пак изисква време. От това следва, че детето не би могло да говори "правилно" спрямо нормата на езика, въпреки, че е усвоило дадени понятия и названия.

За да бъде разкрита точно семантиката на употребата на думите от детето, е необходимо те да бъдат анализирани спрямо неговото индивидуално познавателно развитие. Голяма част от употребяваните от детето думи нямат същия смисъл, какъвто биха имали в езика на възрастния. Употребата на една и съща дума от двете страни би могла да има две различни смислови значения. Но една и съща предметна свързаност. Според Виготски, това е най - главната особеност на детското комплексно мислене. Според него това не е изключение, а правило при развитието на мисленето на детето. Именно и заради това е толкова трудно изследването на лексикалната семантика в детската реч, защото наблюдаващия е склонен да се ръководи от собствения си опит и мислене. Най - трудно е да бъде разбран някой, който притежава друга семантична памет и други знания за света, които са резултат на личния му познавателен опит.

Тези трудности са довели до недостатъчното изследване на еволюцията на лексикалната лемантика в семантичната памет на децата. В по - широка степен е изследвано семантичното развитие в ранното усвояване на езика, когато има очевидни отклонения от нормите на езика. Често в този период има определени названия, създадени от самото дете, назоваващи различни предмети на основата на някаква връзка между тях и опита на детето.

Според Б. Нелцих няма единна теория, която да обяснява семантичното развитие в онтогенезата, макар и да има не малко съвременни изследвания.

От друга гледна точка, сравнително по - слабото интерпретиране на еволюцията на лексикалната семантика на детската реч, се дължи на недостатъчно добрата разработеност на въпросите на теорията и методиката на семантичната реконструкция. Все още има негативни мнения по въпроса на съществуването на закономерностите в лексикалната диахрония и на възможността за систематизиране на типовете промени, които може да претърпи дадена лексема. Този негативизъм води до мнението, че личната преценка на етимолога е водеща по отношение на семантичната реконструкция. Това заедно със семантичния инстинкт и паралелизъм за едни от най - съществените доказателства в етимологията. Въпреки, че семантичните паралели не определят категорично посоката на семантичния развой, те доказват с голяма сигурност връзката между изследваните лексикални значения.

Голяма част от етимологичните изследвания създават впечатление че при преустройство на лексикалните значения, етимолога разполага с доста по - голяма свобода на избор на решението. При реконструкция на езиковата форма е задължително съобразяването с фонетичните закони, докато при преобразованието в семантиката няма никакви правила. Реално погледнато в развитието на лексикалните значения всичко е възможно.

Това, че в лексикално - семантичната диахрония биха могли и дори трябва да се търсят закономерности, може да бъде аргументирано само с признаването на регулярната многозначност. Тя е наричана още "системна полисемия".

Регулярността не би могла да бъде резултат от стихийни процеси. Както промените така и структурата и се обуславят от едни и същи психо - и социолингвистични фактори, които от своя страна са определени от функционирането на речта в реално време социален контекст. Системният характер на езиковата синхрония се разглежда като свидетелство за закономерния характер на езиковата диахрония.

Всеизвестно е, че всеки език има свой собствени тенденции, засягащи лексиката му и отнасящи се към общите принципи на нейното функциониране и развитие. Също така има и закономерности, които засягат лексикалното равнище на знаковите единици. бо могло възможно да се говори и за типология на семантичните промени, както и за общите закономерности отнасящи се до съдържанието им. Някой от семантичните промени биха могли да бъдат и повтарящи се, наречени още семантичен паралелизъм. Това повторение се отнася спрямо развитието на синонимите, както в рамките на определен език, така и между различните езици и диалекти.

От всичко това следва, че адекватността на всяко едно семантично решение може да бъде контролирано, ако добре бъдат опознати закономерностите на лексикалната диахрония.

Известните ни регистрирани семантични и лексикални закономерности, могат да бъдат с определени тенденции към езикова, към образност и експресивност, към диференциация и към унификация. За кратко Фрей ги нарича " константи" на езиковото развитие.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изследователски подход на съвременната лингвистика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.