Кастрацията от гледна точка на психолога: за и (или) против


Категория на документа: Психология


Варненски Свободен Университет
"Черноризец Храбър"

По
Девиантно и престъпно поведение

"Кастрацията от гледна точка на психолога: за и/или против"

Проверил:
МП Приложна психология проф.д.ю.ф. Боян Станков

Варна
2014

Личността е обект на изследване в психологията от древността до днес. Личност първоначално е означавало "маска", роля, която актьорът е изпълнявал в театъра. Още за древните философи е била вярна тезата, че личността е онова нещо, което се формира, развива, избира от човека в неговия жизнен път, че тя е неповторима негова същност.
За да се изгради даден човек като личност, той трябва да премине през много перипети на битието, да претърпи промени - както биологични, така и психични, да си извоюва желаният от него социален статус, да бъде пълноценен, уравновесен и устойчив.
Този процес е строго индивидуален при всеки един от нас. Има хора, които са психически неустойчиви, лабилни, податливи към падение, стрес, саморазрушение, асоциални, което може да доведе до купища проблеми и до нарушение на нормативните актове. Предполага се, че най-често това се проявява в ранна или по-скоро юношеска възраст, когато все още развиващият се когнитивно индивид е склонен към необичайни промени в поведението си.
Личността бива разглеждана не само от гледна точка на психологията. Нейното съдържание и структура обхваща и куп други материи или науки. Например, проблемът за личността е един от основните в криминологията. Тук идва ред да вмъкнем и понятието "девиантен". Терминът "девиантен" означава отклонен, извън нормата.
В историческото развитие на човешките общности хората постепенно започват да дефинират проява на такова поведение, което е по-различно от създадените в общността норми. Постепенно онова, което променя възприемането на поведението, започва да се обособява като специфичност в него. Доближаващите се по същност поведенчески реакции оформят поведение със своя специфика и начина на осъществяване. Хората започват да обединяват различен тип поведение, търсейки общото при начина на неговата проява. Така едно противообществено поведение, факторите, които обуславят реализирането му в дадена ситуация, както и начинът, по който негативното се оценява от останалите хора.
Тази цялостност дава възможност за разграничаване на отделните форми на девиантност. Всяка една от тези форми има своя същност и структура, както и свой начин на експониране. Това, което обособява всяка една обаче, е спецификата на поведенческите реакции, на девиантните действия, които човек използва.
Дълго време в психологията формите на отклоняващо се поведение са се свързали с психофизиологичните особености и на личността, търсени са връзки с различните видове заболявания, както и отклонения от психическото развитие на личността. Всяка една форма отклоняващо се поведение носи в себе си отрицателен социален заряд. Тя се отрича от социалната общност и в същото време общността търси санкциониращи норми, чрез които хората да бъдат изолирани.
Самата девинатна форма на поведение по своята същност няма общественоопасен характер, но мотивите, противообществените нагласи, както и нарушените междуличностни отношения, водят до нейното негативно оценяване. Самата форма на отклоняващо се поведение има способността да включва в себе си различни девиантни действия, което означава, че тя има динамичен характер. Много често една форма на девиантност включва в себе си друга форма на девиантност или преминава в друга форма. Така например, агресивното поведение и агресивните действия водят до създаването на конфликтни ситуации. Те провокират стремеж към съперничество и противопоставяне или желание за избягване на конфликт. Последното е фактор за проява на отчужденост или изолация.
От гледна точка на насочеността на работата на психолога формите на девиантното поведение може да се разглеждат и като общественоопасни. При тях поведението приема крайна степен на изразност и граничи с нарушаването на правовата норма. Този тип поведение се разглежда като престъпно поведение и се основава на девиантността в него. Например, агресивното поведение може да бъде причина за извършване на престъпление против личността. Конфликтното поведение също може да бъде причина за посегателство върху личността. Употребата на алкохолни и наркотични вещества води до суицидни прояви и убийства.
Всички форми на девиантното поведение, дори и тези с противообществен характер, се разкриват чрез типологията на лицата, които ги извършват, както и спецификата на социалното обкръжение, в което се намират. Много често престъпните форми на поведение са целенасочени девиантни действия.
В ядрото на нашата тема лежи един много важен и наболял казус, касаещ както криминалистите, така и психолозите. Това е темата за кастрацията, като проява на най-радикална наказателна политика е разрешаването на дилемата: "Да лекуваме или да наказваме"? в полза на лекуването на престъпниците.
Основните способи на лечение са стерилизация и кастрация, прилагани още в древността изключително като наказателна мярка. Включването им в превантивните стратегии става много по-късно. В действителност те са нетрадиционни мерки, при които превенцията следва наказанието и трудно може да се оценят единствено откъм възпиращият им ефект.
Посредством стерилизацията се цели изключване способността на мъжа и жената да имат потомство, а посредством кастрацията - да се изключи проявлението на абнормното полово влечение. С оглед на своята специфика тези мерки са насочени към ограничаване на агресивната престъпност и най-вече на сексуалната престъпност.
За първи път кастрацията и стерилизацията са въведени като институти на наказателното право в САЩ.
Политическите възгледи, а оттам и законодателните решения значително еволюират. В редица европейски страни кастрацията бива установена със закон като доброволна мярка: Дания, Швеция, Исландия, Холандия, Швейцария, Финландия. В Германия, в която до войната кастрацията има принудителен характер с оглед на разпоредбите на Закона за осигуряване на здраво наследство, през 1970г. е приет Закон за доброволната кастрация и другите методи на лечение.
Лечението може да бъде оперативно, медикаментозно или под формата на стереотаксична интервенция в определени мозъчни структури. Приема се, че оперативното отделяне на половите жлези не нарушава "добрите нрави", щом като тази мярка се прилага по отношение на лица, извършили престъпления по разврата.
В момента кастрацията се възприема като индивидуална "социоалетерапевтична мярка", прилагана спрямо лица, от които с оглед на особеностите на личността им и досегашния им начин на живот може да се очаква да извършват сексуални престъпления, телесни повреди или умишлени убийства. Абнорменото полово влечение се отнася еднакво до олигофрените, при които, без да бъде изключително силно, действа без морални задръжки според Лангелюдекс, и до хора, чието влечение е нормално, но има признаци за болестно състояние. Тук биват отнасяни лицата със садистични форми на проявление на влечението, въпреки че причините за това не са в сферата на сексуалността, както и някои гранични състояния, които поставят лицето в опасност да извърши престъпление.
Привържениците на стерилизацията и кастрацията се основават главно на традицията и склонността у някои народи хората, страдащи от влечението си, сами да търсят медицински, включително и хирургически превантивни мерки. В криминологически план тази концепция е уязвима. Тя е свързана изключително с личността и биологичното несъвършенство на човека, у когото има вродено предразположение да извършва престъпления. Причината за съществуването на агресивната, включително и на сексуалната престъпност не може да бъде единствено "абнорменто полово влечение". Това опростява до краен предел проблема за причинността и на практика се ограничава с особености на биологичната детерминация на престъпното поведение.
Казусът за доброволната кастрация е леко спорен. Да речем, ако лицето е извършило престъпление без да съзнава своите намерения и действия, тоест лице, при което се наблюдава нарушено психично състояние (здраве), то тогава няма как да говорим за съгласие на доброволна кастрация.
В тази насока могат да се направят редица критични бележки, но това би означавало да се излезе извън рамките на настоящото изложение.
Извън въпросът за доброволната кастрация лежи другият момент - за и/или против задължителната кастрация. Тук ролята на психолога е от ключово значение, много отговорна и не на последно място търпяща критики в случай, че не отговаря на нормативните актове или човешките права и закони.
Проблемът за кастрацията може да се разглежда не само като частен случай. Обикновено той има социокултурен характер, а в исторически план са упоменати най-различни случаи.
Нека вземем за пример случаят с българският депутат Владимир Кузов. Осъден за педофилия, като се разминава само с условна присъда. Ако случаят се разгледа под друг ъгъл, наблюдаваме следните няколко проблема. Ще ги фиксираме така:
* Педофил, блудствал с малолетни момчета;
* Действащ депутат в периода 2005-2006г.;
* Разминал се само с условна присъда.
Следователно тук ми изплува въпроса: Защо българските депутати имат имунитет? Къде е равноправието? Не им ли се дават и "преписват" твърде много власт, права, свобода и своеволие, чрез които жонглират смело над обществото, както и злоупотребяват спрямо закона?
Имунитета на българските депутати е само част от проблема, но този казус е далеч и встрани от нашата тема.
Необходима ли е кастрацията в този случай? Защо е наложена лека мярка, тоест - само условна присъда, при положение, че щетите са тежки?
Ако изхождаме от гледна точка на психолога, проблемът тук обхваща и обществото. Превантивните мерки са задължителни, по-ясно казано - кастрацията бива да се разгледа като задължителна мярка в случаите, в които лицето е действало съзнателно и е видимо опасно за общността. Българското законодателство, очевидно, налага една твърде хуманна стратегия, с изразен етичен облик по отношение на престъпленията със сексуален характер.
Да приемем, че проблема е с психическа насоченост. Отново се заковава въпросът: Да се лекува или да се наказва?
В резултат на това може да се приложи стремежът за пълно клинично изследване на престъпника, на неговата личност и съсредоточаване превенцията в ръцете на медицинските органи. Разбира се, медицинското, както и психологическото изследване са особено необходими по отношение на определена категория престъпници и преди всичко на непълнолетни и възрастни, извършили тежки умишлени престъпления против личността. Целите на тези изследвания обаче трябва да бъдат от по-друг характер, а именно установяване соматичното и психическо състояние на дееца, неговите психологически особености с оглед правилно индивидуализиране на наказанието, както и с оглед нуждите за индивидуална работа, свързана с ресоциализацията на престъпника. Подчинено на идеята за разкриване на причината за противообщественото отклонение, клиничното изследване придобива съвсем друга насоченост. Подобно теоретическо и практическо решаване на този важен социален проблем предизвиква несъгласие както от общофилософско, така и от криминологично гледище.
В този ред на мисли, пречупвайки проблема през призмата на философията, може да се заключи така: Човекът не е напълно рационален и/или морален в своите намерения и действия. Ако се задълбочим в едно по-обхватно и мащабно изследване, част от престъпността в някои от нейните форми може и да претърпи промени. Но това е многопластов и сложен процес, който изисква време.
За разрешаване проблема с кастрацията, българското законодателство би могло да вземе пример от други европейски държави, като например Полша и Франция, и да наложи по-строги мерки в борбата с престъпността. Тази мярка не винаги се оказва достатъчно сигурно средство за коригиране на антисоциалното поведение на човека, но въпреки това лечението на психичното здраве понякога се оказва непосилно за институциите, както и не винаги успешно или приложимо.

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Кастрацията от гледна точка на психолога: за и (или) против 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.