Когнитивният бихейвиоризъм на Джулиан Ротър


Категория на документа: Психология


Джулиан Ротър - един от най - влиятелните американски психолози, автор на една от първите теории за социално учене и създател на скалата за измерване на локуса на контрола.

Джулиан Ротър е роден на 22.10.1916 г. в Бруклин, Ню Йорк и е третия, най - малък син в семейството на евреи емигранти. Сам за себе си Ротър казва, че е потвърждение на теорията на Адлер за поредността на детето в семейството и като най - малкия син , притежава борбен и състезателен дух. Семейството на Ротър принадлежи към средната класа и баща му управлява успешен собствен бизнас преди настъпването на Голямата депресия. Тогава баща му губи бизнеса си и остава безработен в продължение на години, както голямата част от хората по това време. Светогледът на Ротър е силно повлиян от Голямята депресия. Той от много млад става свидетел на социалната несправедливост и осъзнава влиянието и важността на заобикалящата среда за човешкото поведение. По - късно, разбира се , той поставя в основата на теорията си за социално учене идеята, че хората активно си взаимодействат със значимата за тях обкръжаваща среда.

Още докато е в гимназията, Ротър започва да чете трудовете на Фройд и Адлер и именно тогава сериозно се оформя интереса му към психологията. След като завършва гимназия той продължава образованието си в колежа Бруклин и , въпреки че избира да следва химия, заради това, че изглежда по - приложима в условията на Голямата депресия, Ротър продължава активно да се интересува от психология. По това време посещава лекции и семинари водени от Адлер, а по - късно осъществява и личен контакт със самия Адлер, който го кани да присъства на срещите на основаното от него "Дружество за индивидуална психология".

След като завършва колежа през 1937г., Ротър е приет в Университета в Айова, където следва психология. Там той получава своята магистърска степен. Стажа си по клинична психология Ротър прави в болницата Уорстър Стейт Хоспитал в Масачусетс, където се среща и с бъдещата си съпруга, Клара Барнс. През 1941г. Ротър завършва следването си в Индиана Юнивърсъти с докторат по клинична психология. Същата година Ротър приема позицията клиничен психолог в Норуиш Стейт Хоспитал в Кънектикът, където неговите задължения включват обучаването на стажанти и асистенти от университета в Кънектикът и Уеслеян Юнивърсъти. В навечерието на втората световна война, Ротър е призован в армията, където прекарва повече от три години като армейски психолог.

След войната, Ротър започва работа в Охайо Стейт Юнивърсъти, където привлича някои от най - изтъкнатите студенти по психология, включително Уолтър Мичъл. Той работи там повече от десет години и се превръща в един от най - значимите членове на департамента по психология на университета. През 1963 напуска университета в Охайо и е поканен от университета в Кънектикът , където да оглави програмата Клинична психология. Той остава на тази позиция до 1987г. , когато се пенсионира като професор. Ротър и неговата съпруга клара Барнс ( починала през 1986), имат две деца - син и дъщеря. Синът им е починал през 1995г.

Измежду най - значимите публикации на Ротър са : " Социално учене и Клинична психология"(1954); " Клинична психология" (1964); "Развитие и приложение на теорията за социално учене"(1982) и "Скала на междуличностното доверие"(1967).

2.Основни допускания и единици за анализ на когнитивния бихейвиоризъм.

Когато Ротър развива теорията си за социално учене, доминираща перспектива в клиничната психология по това време е психоанализата на Фройд, която се фокусира върху дълбинните инсинкти на хората, които се явяват като движеща сила определяща тяхното поведение.

Теорията за социално учене на Джулиан Ротър почива на пет основни хипотези. На първо място Ротър счита, че хората си взаимодействат с обкръжаващата среда. Реакцията на човека на стимулите от средата зависи от значението и важността, които той придава на тези стимули. Подкреплението зависи не толкова от външните стимули, колкото от значението, което те получават благодарение на когнитивния капацитет на човека. Точно както свойствата на личността, така и потребностите или чертите не могат да бъдат единствена причина за поведението. Ротър твърди, че човешкото поведение произтича от взамодействието на факторите от обкръжаващата среда и личностните характеристики. Съгласно теорията на Ротър, личността притежава базова цялост , което означава, че има относителна стабилност, но нейните свойства не се явяват установени или определени в някой конкретен период от развитието, напротив те могат да се променят или модифицират дотогава, докато човек е способен да се учи. Въпреки, че натрупването на опитност придава на личността известна стабилност, ние винаги сме подвластни на изменения, чрез нов опит и впечатления. Учим се от предишния опит, но той не е постоянна константа, а се изменя под влиянието на новите впечатления, които въздействат на възприятията във всеки момент. Тоест личността се формира по пътя на научаването.

Отхвърляйки мнението, че хората се ръководят на първо място от стремежа да намалят напрежението или да получат удоволствие, Ротър настоява, че човешкото поведение най-правилно може да бъде обяснено, чрез очакванията на хората, че техните действия ги приближават към целта. В този смисъл Ротър формулира емпирическия закон за въздействието, съгласно който най-силното подкрепление при равни общи условия хората получават тогава, когато тяхното поведение ги придвижва по направление към предполагаемата цел. В този смисъл мотивацията на човешките действия е целенасочена.

В качеството на критерий за оценка на подкреплението хората използват своето усещане за това, доколко би им се удало придвижването към предполагаемо събитие.В този смисъл, човек е способен да предвиди събитията.

На тези пет общи предположения Ротър построява теория за личността, която се стреми да предскаже човешкото поведение.Той предположил, че достатъчно точно предсказване на човешкото поведение в конкретна ситуация може да се направи като се анализират четири променливи: поведенчески потенциал, очаквания, ценност на подкреплението и психологическа ситуация.

Поведенческият потенциал се отнася към вероятността за реализация на дадено поведение в конкретна ситуация; очаквания - очаквания на човека дали ще получи подкрепление; ценност на подкреплениетo - предпочитанието, което човек дава на определено подкрепление и психологическа ситуация - представлява комплексна структура от сигнали, които личността получава в определен период от време.

2.1.Поведенчески потенциал.
Поведенческия потенциал е възможността определена реакция да се прояви по дадено време на конретно място. Няколко поведенчески потенциала с различна сила биха могли да се проявят във всяка психологическа ситуация. Например: Ако Меган минава покрай ресторант тя има няколко поведенчески потенциала. Тя би могла да отмине, без да забележи ресторанта или да го игнорира, да спре, за да хапне; да мисли дали да спре да хапне, но да отмине; да разгледа сградата, в която се намира ресторанта с намерението да я купи или да спре, да влезе и да обере касиера. За Меган в тази ситуация, потенциалът някои от тези поведения да се реализират би клонял към нула, някои биха били много вероятни, а трети биха се намирали между тези две крайности. Как може човек да предскаже кои поведения са най - много или най - малко вероятни да се реализират? Поведенческия потенциал се явява функция от очакването и ценността на подкреплението. Ако искаме да разберем каква е вероятността Меган да обере касиера в ресторанта в сравнение с вероятността да купи ресторанта или просто да спре да хапне, например, бихме могли задържим очакванията константни и да варираме ценността на подкреплението. Ако всяко от тези поведения носи 70% очакване да бъде подкрепено, тогава човек би могъл да направи предсказание основано само на ценността на подкреплението за всяко от тях. Ако да се обере касиера носи по - висока стойност на подкреплението от това да се поръча храна или да се купи ресторанта, то тогава това поведение има най - голяма вероятност да се случи. Втория подход се състои в това да се счита за константа ценността на подкреплението, а очакванията да варират. Ако подкрепленията от всяко възможно поведение са с еднаква ценност, тогава това с най - големи очаквания да бъде подкрепено ще се реализира. По - точно : ако подкрепленията от обирането на касиера, поръчването на храна и купуването на бизнеса са с еднаква стойност, тогава това което се очаква да получи най - голямо подкрепление има най - висок потенциал да се реализира.
2.2Очаквания
Очакването се отнася към субективната вероятност, че определено подкрепление ще бъде получено в резултат на определено поведение. Тази вероятност не се определя от индивидуалната история на подкреплението, както твърди Скинър, а се явява субективно притежание на човека. Разбира се, реалния опит внася своето значение, но влияние имат и нереалистичното мислене, очакване основано на недостатъчна информация и фантазии, дотогава докогато човек искрено вярва, че дадено подкрепление ще се реализира в полза на кокретно поведение.
Очакванията биха могли да бъдат специфични за дадена ситуация или генерализирани. Генерализираните очаквания произхождат от научената от предишния опит конкретна реакция или подобни реакции и са основани на убеждението, че след реализирането на определени действия ще последва позитивно подкрепление. Например: Студенти, чиято сериозна работа е била подкрепена с висока оценка биха имали генерализирани очаквания за бъдещи високи оценки, с които да бъдат наградени и биха работили винаги упорито в различни академични ситуации. За специфичните очаквания може да се даде пример : Студент може да има генерализирани очаквания, че извършването на определена академична работа, ще бъде възнаградена с добри оценки, но може да вярва, че извършването на сериозна работа в курса по френски няма да бъде оценена по същия начин. В този смисъл Ротър смята, че общото очакване на успеха е фунция едновременно на обобщените и конкретните очаквания.
2.3.Ценност на подкреплението.
Ценността на подкреплението се определя като степен на предпочитание, която личността придава на всяко подкрепление, когато вероятносттите за тяхното получаване са равни.
Съгласно определението на Скинър, позитивно подкрепление е това благоприятно събитие или условие, повишаващо вероятността за това, че конкретното поведение да бъде реализирано отново при същите или подобни обстоятелства. Негативно подкрепление - напротив, са предимно отрицателните стимули, повишаващи вероятността на конкретно поведение. Използвайки тази формулировка за позитивно подкрепление Ротър използва термина негативно подкрепление за обозначаване на негативно събитие. За Ротър негативното подкрепление е синоним на наказание и понижава вероятността, че конкретно поведение ще се повтаря. Ценността на подкреплението се разглежда не толкова откъм позитивните и негативните му аспекти, но и от това дали се явява външно и вътрешно. Ротър определя външното подкрепление като събитие, условие или действие, което се оценява като ценно от социалното или културно обкръжение на човека. Именно от гледна точка на социума някое събитие може да се окаже ценно негативно или позитивно подкрепление. От друга страна, собственото възприятие на човека внася нотка на позитивно или негативно оценяване на дадено събитие. Този тип подкрепление Ротър нарича вътрешно подкрепление. Вътрешното и външно подкрепление могат да бъдат в хармония или в противоречие помежду си. Още два фактора, влияят на ценността на подкреплението - бъдещето подкрепление и съответствието на подкреплението на потребностите на човека. Вече споменатия емпирически закон за въздействието на Ротър гласи, че най-силно подкрепление хората получават тогава, когато тяхното поведение ги придвижва по направлението към предполагаемата цел. Доколкото хората могат да използват мисловните си способности за да предвидят последователността на събитията, водещи към някаква бъдеща цел, то самата цел внася значение в ценността на подкреплението за всяко събитие в последователността. В терминологията на Ротър потребности са практически синоним на целите - когато вниманието е фокусирано върху обкръжаващата среда, то тогава Ротър говори за цели, когато говори за личността, употребява думата "потребности", под което разбира поведение или набор от варианти на поведението, които по мнение на човека, го приближават към целта. Съответно потребността влияе на ценността на подкреплението, както и целта. Като правило, ценността на дадено подкрепление се повишава, когато се усилва потребността, за чието удовлетворение служи.
Практически е невъзможно да си представим ситуация, в която в един момент от времето у човека съществува едно-единствено подкрепление. Подкрепленията рядко се появяват независимо от свързаните с тях бъдещи подкрепления, те обикновено се представят като отрязъци подкрепления в подкреплението, които Ротър разглежда като групи подкрепления. При почти равни условия, потребностите или целите, имащи най-голяма ценност като подкрепление са най-желани. Опитвайки се да удовлетворят потребностите или да достигнат целите си, хората предполагат, че за да постигнат желаното трябва да се държат по определен начин. Желанието само по себе си не е достатъчно за да се предскаже поведението. Вероятността или потенциала на дадено поведение-това е функция едновременно на очаквания и ценност на подкреплението, а също и на психологическата ситуация.
2.4.Психологическа ситуация
Според определението на Ротър, психологическата ситуация е "Сложна структура от взаимовлияещи стимули, упражняващи въздействие върху личността в определен период от време." Психологическата ситуация е част от вътрешния и външния свят, която се възприема от човека. Тя не е равнозначна на външните стимули, въпреки че събитията на физическата среда обикновено са важни за психологическата ситуация.

Ако поведението се определя изключително от физическите стимули, тогава двама души биха реагирали по един и същ начин на еднакви стимули. Ако само свойствата на личността бяха отговорни за поведението, тогава човек винаги би реагирал последователно и по характерен за него начин дори на различни събития. Доколкото нито едно от тези условия не се изпълнява, то нещо друго, а не обкръжаващата среда или чертите на личността, трябва да въздействат на поведението. В теорията за социалното учене Ротър защитава хипотезата, че решаващ фактор във формирането на поведението се явява взаимодействието на личността и нейната среда.

Хората действат не във вакуум, а отговарят на стимули от възприеманата обкръжаваща ги среда. Тези стимули определят за тях конкретни очаквания, включени както в отрязъците подкрепление на поведението, така и в отрязъците подкрепление на подкреплението. Времето като период на въздействие на стимулите може да се колебае от момент до продължителен период; психологическа ситуация в този вид не е ограничена във времето. Например, семейното положение на човека може да бъде относително постоянно в течение на дълъг период, така както психологическата ситуация на водача, загубил контрол над автомобила на заледен път, може да бъде много кратковременна. При определена вероятност дадена реакция на психологическа ситуация следва да се разглежда заедно с очакванията и ценността на подкреплението.
3.Основна формула на прогнозиране на поведението
Ротър предлага т.н. основна формула на предсказването, която включва всичките четири променливи.
ПовПх,С1,Па=f(Ox,Па,С1&ЦПа,С1)

Тази формула се прочита по следния начин : потенциала за реализация на поведението (Пов) Х в ситуация (С) 1 по отношение на подкреплението (П) А е функция от очакването (О), че поведението Х ще доведе до получаването на подкрепление А в ситуация 1 ,където е (ЦП)- ценнността на подкреплението. Формулата представлява по - скоро идеален модел отколкото да има практическо значение за предсказване и поставянето в нея на каквито и да е точни значения не би било съвсем коректно.
Пример : Ла Хуан?
3.1.Прогнозиране на общото поведение
За да прогнозираме цялостното поведение, ще използваме примера с Дейвид, който е работил 18 години в магазина на Хофман. Един ден Дейвид бива информиран, че заради значителен спад в продажбите, мистър Хофман трябва да съкрати част от своите служители, сред които би могъл да попадне и Дейвид и следователно има голям риск той да изгуби работата си. Как бихме могли да прогнозираме поведението на Дайвид в тази ситуация? Ще умолява ли той шефа си да го остави на работа или ще избухне в ярост, след като научи новината и ще нанесе материални щети в магазина на господин Хофман. Ще пренасочи ли гнева си и ще стане ли агресивен към съпругата и децата си или ще започне да пие и ще загуби мотивация да търси нова работа...или напротив, незабавно и целенасочено ще си потърси нова позиция?
Тъй като повечето от възможните поведения са нови за Дейвид, как бихме могли да предскажем как той деиствително ще постъпи? В тази връзка, можем да използваме концепциите за обобщения и обобщени очаквания от теорията на Ротър. Ако в миналото Дейвид като цяло е бил склонен да има поведение, което го води към повишаване на неговия социален статус, тогава съществува незначителна възможност той да умолява господин Хофман да го остави на работа,защото подобни действия са в разрез с повишен социален статус. От друга страна, ако неговото предишно отговорно и самостоятелно поведение е било като цяло подкрепено и ако той е имал свобода на движение, това е възможността да кандидатсва за нова работа, тогава, имайки предвид, че той има потребност от работа, съществува голяма вероятност той деиствително да кандидатства за такава или казано с други думи да демонстрира независимо поведение.
Предсказвайки реакцията на Дейвид при евентуалната загуба на работата му, би трябвало да се вземе предвид какви възможности той вижда за себе си и най - вече настоящия статус на потребностите му.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Когнитивният бихейвиоризъм на Джулиан Ротър 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.