Компонентите на общуването и значението им в нашия живот


Категория на документа: Психология


Компонентите на общуването и значението им в нашия живот

Общуването е "единствения разкош,който човек притежава"(Сент Екзюпери).
Общуването е сложен социален феномен,който е обект на изследване от всички научни области и направления,свързани с човека и неговата същност-етика,философия,психология,социология,педагогика,теория на културата и естетика.Общуването е многостранен процес,който се проявява като обмен на информация,като процес на взаимодействие между човек-човек и като възприятие на човека от човека. Процесът на формирането на личността е невъзможен без общуването. Човек става личност в обществото на другите хора. Всичко, което се формира у личността, е възникнало благодарение на общуването. Чрез общуването индивидът получава не само рационална информация, формира начини на мисловна дейност, но и чрез подражание, съпреживяване и индентификация усвоява човешки емоции,чувства и форми на поведение. В процеса на комуникация се развиват познавателните и емоционално волевите процеси, формират се личностни качества. Чрез общуването и в общуването се реализира цялостното поведение на личността. Общуването е именно реализация на цялата съвкупност взаимоотношения на личността, чието многообразие не обхваща само междуличностните контакти.
Общуването несъмнено е взаимодействие между хората, насочено към обединяване или съгласуване на техните усилия за постигане на общ успех.

Психолозите различават три компонента на общуване:
-комуникативен-представлява процес на обмен на информация,чрез речеви и неречеви средства между участниците в общуването
-перцептивен-пълното възприемане на човека,с когото общуваме
-интерактивен-разкрива протичането на раличните взаимодействия между общуващите партньори и организация на съвместната им дейност
Комуникативната страна на общуването представлява процес,в който се проявяват в единство дейността,общуването и познанието.Комуникативният компонент се изразява в обмена,развиването,уточняването и формулирането на информация. Информацията,която обменят общуващите индивиди,има характер на психично въздействие.Посредством информацията партньорите могат да си влияят един на друг и като краен резулта да променят своето поведение,т.е. информацията изпълнява своята основна функция управление. В условията на общуване като обмен на информация възникват специфични комуникативни бариери,които смущават взаимното разбиране на партньорите.Знаейки едни и същи думи,различните хора влагат различно съдържание в тях поради социални,възрастови и др. различия.Процесът на междуличностния обмен на информация може да бъде смущаван от специфични социални и психологични фактори,които се отбелязват с понятието смислови или комуникационни бариери.Смисловите бариери се пораждат от обективни социални причини:принадлежност към различни социални групи,възрастови национални ,религиозни и др.различия.Смисловите бариери имат и психичен характер:скромност или срамежливост,агресивност от страна на един от общуващите и т.н.Те действат така ,че обективна и вярна информация,може да се окаже неприета,а лъжлива да се приеме . Активното приемане на информация при общуването става възможно единствено чрез знаковите системи-вербална(речева) и невербална- използването на различни не речеви знаци като мимика и жестикулация(езика на тялото),специфична интонация и т.н. При вербалана информация се използва човешката реч.Тя е форма на общуване чрез езика и е писмена или устна.Устната реч от своя страна бива диалогична и монологична.Най-простата и най-често срещаната форма устна форма в процеса на общуване е диалогичната реч.Но тя съществува и под други форми-говорна и писмена реч,където съобщението е по-скоро индиректно внушавано. Голяма роля играе и неречевата комуникация.Основен дял от тази комуникация се пада на зрително-двигателната система от знаци.Движенията на различните части на тялото отразяват емоциите и чувствата на общуващите.Тя придава специфични нюанси на общуването Използва се параезикова и екстраезикова система от знаци.Параезиковата система определя качеството на гласа тембър,диапазон и тоналност,а екстраезиковата страна се отнася до включването на паузи,възклицания плач,смях и промяна на темпа на изказването.Друга система от знаци това е контактът на очите,който се наблюдава при визуалното общуване. С поглед можем да подчертаем казаното от нас, да запитаме, да изразим внимание или пренебрежение. Друг аспект на езика на тялото е проксемиката. Понятието е въведено от Е. Хол(американски антрополог 1914-2009), за да изрази начина, по които индивидът усеща и организира пространството около себе си, начина, по които възприема присъствието на другите в това пространство и за описание смисъла и комуникативната стойност на взаимното разположение на индивидите един към друг. Именно в тази си последна част проксемиката представлява специфичен език, с който понякога съзнателно, но в по-голямата си част несъзнателно, хората разговарят помежду си, разменят си информация, изразяват заплаха, търсят успокоение. Значението на присъствието на другите във физическото пространство около нас и от там значението на проксемиката за комуникативния акт е безспорно. Имайки усещане за своето тяло, индивида има и потребността да го помести в пространството, откъдето се появява и това важно усещане за територия. Веднъж налице, перцепцията за собствено пространство, сигналите от него лесно се дефинират помежду си, добиват символно значение и се превръщат в средство за комуникация. Например, заставането край вратата при влизането в служебен кабинет говори за нисък йерархичен статус на посетителя. Съвсем близо до проксемиката стои докосването. Ние можем да погалим, да притиснем или отблъснем другия. Всеки път с това ние му съобщаваме нашите намерения или чувства, които в контекста на отношенията, потребностите и актуалната ситуация придобиват специфично значение. Всеки път те биват интерпретирани от отсрещната страна и получават отговор, т.е. чрез тях ние общуваме резултатно помежду си. Особено важен аспект на човешкото общуване е комуникирането на чувствата. Те не само са важен модул на обменяното съдържание, изискващ специфични изразни средства, но комуникирането им е и условие, без ефективното осигуряване на което общуването като цяло може да бъде затруднено, дори преустановено. Езикът на чувствата е компилативен и само метафорично може да бъде наречен език. Фактически се касае за разнородни изразни средства, заимствани от други езици, които успешно се използват за адекватното разкриване на отделни емоционални състояния, с цел да ориентират нас самите в себе си, другите в нас и нас в другите.
Чувствата са интегрален интерпретатор на значението, което хора, обекти и събития имат за нас. Те сигнализират за характера на обстановката, в която се намираме, и най-непосредствено подбуждат към действие за нейното съхранение или промяна.Те са важни в човешката мотивация и поведение и е от съществено значение да бъдат адекватно комуникирани, за да може да бъде осъществено ефективно взаимодействие. Най-общо различаваме два популярни типа чувства-позитивни и негативни. Позитивните ни настройват оптимистично, създават душевен комфорт и спомагат за укрепване връзките между хората. Те благоприятстват комуникативните процеси и успешното протичане на общуването. Въпреки това обаче, пред страха от несподеленост и едностранна уязвимост обществото е създало норма за сдържане на чувствата, дори когато те са позитивни и социално благоприятни. Негативните чувства пък са резултат на наранена душевност. Те ни карат да страдаме , да се измъчваме, дори когато са яростни и агресивни. Те обаче, също са израз на уязвимост , често на слабост или на необузданост. Така че и към тях обществото е развило предразсъдъци за прикриването им. Тази неотреагирана емоционалност обаче, блокира голяма част от енергията на човека, която отива за подтискане напиращата изява на чувствата. А когато това продължава неограничено дълго, може да се достигне до трайно изкривяване в психиката на индивида. Той става повече презает със собствените си спирачки и комплекси, от колкото със свободна самоизява на своята същност. В процеса на общуване обаче, наличието на езика е само предпоставка за успешната размяна на информация. В оперативен план комуникацията е една процедура състояща се от кодиране и декодиране. Но тя е също и нещо повече от простата еднозначна трансформация. В сравнение с другите комуникиращи системи с заобикалящия ни свят на природата и техниката,комуникациите в човешкото общуване имат своя специфика.
Една от тях е, че при комуникациите човек-човек общуващите имат единна система за кодиране и декодиране, работят с едни и същи значения на входа и изхода.При този вид общуване са на лице комуникации между два активни субекта, при което има интензивен двустранен обмен на информация. За целта всеки се стреми да се ориентира в другия, да изработи общ смисъл с него. В този процес има постоянна смяна на комуникативните роли. Комуникаторът става реципиент, после пак комуникатор и т.н., но изпращайки своята информация към реципиента, комуникатора изпраща и обратна информация за степента, в която е разбрал и интерпретирал адекватно неговото послание на предишния кръг. Така, благодарение смяната на комуникативните роли, характерна за човешкото общуване се появява обратна връзка между общуващите, която се слива с правата и води до развитие на информацията и подпомагане на разбирането.Други фактори,които подпомагат общуването са доверието и недоверието.Те извършват отсяване,филтриране и оценяване на информацията.
При перцептивна страна на общуването не само се обменя информация между общуващите, но те се и възприемат взаимно като личности.Социалната перцепция е понятие използвано за пръв път от Джером Брунер( американски психолог) през 1947 г. и се изразява чрез следните феномени-формиране на първото впечатление за хората,идентификацията,емпатията,проекцията,каузалната атрибуция,рефлексията,стереотипизацията,ефектите на ореола,новостта и нивото на самосъзнание на личността. Перцепцията се отнася до възприятието, до непосредственото отражение на действителността от чувствителните органи. Социалната перцепция се интерпретира като възприятие на социални обекти хора, социални групи, институции, големи социални общности. От друга страна социалната перцепция подчертава социалната детерминация на перцептивните процеси в смисъл на влияние на социалните фактори нагласи на индивида, възприятията на околните и т.н. върху избирателността, съдържанието, оценката за истинност. Социалната перцепция стартира с непосредственото възприятие на външно наблюдаеми признаци на социалните обекти(външност, маниери, поведение, реч и др.), но тя е и процес на избирателно отражение т.е. индивидът възприема онова, което е значимо за него и омаловажава онова, което е незначимо. Социалната перцепция е процес на интерпретация. Мислещият човек обмисля образите въз основа на миналия си опит и знанията, които има и принася върху тях уникални значения. При интерпретацията, колкото по-същностно навлезем в наблюдаемото, толкова в по-голяма степен си осигуряваме по-точна и реална инфомация за средата, в която ще работим. Тук може да ни помогне процесът на рационализация едно от уменията, които осигуряват професионализма във влиянието. Интерпретацията представлява проекция на другите върху възприемащия ги индвид. Този процес на проектиране се наблюдава при явлението референтност. При него индивидът се отъждествява с представата си за очакванията на друг социален обект към него и на тази база изгражда идеал за себе си, формира оценките за собствената си личност. Освен представата за себе си индивидът взаимства от другите и емоциите си. По този начин цялото му самосъзнание се оказва социално повлияно и детерминирано. Индивидът взаимства от другите също и критериите си за истинност на социалната перцепция. Най-често референтните оценки могат да доведат до изкривяване на подаването и понякога интерпретацията преминава в имитация, т.е. референтните оценки придобиват по-голяма значимост от реалното състояние.
При идентификацията познанието на другите зависи от проектирането на собствената личност върху тях. Когато индивидът се постави на тяхно място, той може да разбере техните преживявания. Идентификацията включва в себе си два омпонента когнитивен и емоционален. Когнитивната страна на явлението представлява познание на себе си чрез познание на другия. А емоционалната страна преживяване на субекта от своята тъждественост с другия. Така индивидът моделира себе си, своите мисли, чувства и действия по образец на другото лице. Той изгражда себе си така, както го изгражда другия. имайки предвид това можем да заключим, че идентификацията е не само основен механизъм за взаимно познание, но и механизъм за формиране на личността. В хода на идентификацията се усвояват ценности, норми, идеали, роли, и нравствени качества на други лица или групи.

Първото впечатление е сложен психологически феномен, защото се получава сетивна информация и на по-късен етап се включват мисловните и емоционални компоненти на оценка, която води съответно до симпатии или антипатии.То винаги води до уточняване на отделните съставки на личността на партньора. Когато разберем "що за човек е той?" като цяло, ние като че ли разбираме и познаваме неговите отделни качества и по-добре осмисляме неговите постъпки. Това първо впечатление може да направи двама души приятели завинаги, както и обратното. То може да обърка мениджъра и затова трябва първите впечатления да се състоят в обстановка близка до реалната, професионалната. Възприятието на човека е винаги осмислено. Всяко човешко възприятие е "акт на категоризация" - подчертава Джероум Брунар.

Емпатията постига едно високо разкриване на личността на другия. Тя е особен начин на разбиране на другия чрез съпреживяване. Тя е не просто явление, а и качество на личността. Тя представлява достоверна, права и обратна информация за отсрещната страна, чиито източник е самият познаващ индивид. Цялото поведение на индивида е едно самопредставяне, роля. При общуването е налице един двустранен процес: от една страна е съзнателната проекция на себе си върху другите, а от друга обратното, проекцията на другите върху индивида. Емпатията се състои в процес на вживяване на една личност във вътрешното психично поведение и състояние на друга личност. Затова и стигаме до извода, че емпатията се проявява не толкова като рационално състояние, а като емоционално разбиране на проблемите на другия. Състоянието на другия не се премисля, то се преживява. В този момент става една своеобразна въображаема смяна на позициите на партньорите в общуването. Затова емпатията се приема като пасивно отношение към преживяванията на другия, съчувствие, съпреживяване, но не и като активна намеса.
Каузалната атрибуция според Ф. Хайдер се проявява в процеса на приписване на основания на дадени действия. Тези основания са в здравия разум и миналия опит на индивида. Всяко действие е обосновано от неговите чувства. Съществуват два вида атрибуция вътрешна и външна. При вътрешната атрибуция поведението се аргументира с причини съдържащи се вътре в индивида. Респективно при външната атрибуция поведението се обяснява с причини намиращи се извън субекта. Субектът е склонен да приписва причините за своето поведение в дадена ситуация, докато през това време външният наблюдател ги намира вътре в него. Това се дължи на различията в насочването на вниманието. Вниманието на действащия субект е насочено към особеностите на ситуацията, а вниманието на наблюдателя към действащото лице. Изхождайки от това, действащото лице е склонно да вини за своите неуспехи ситуацията, а наблюдателят вижда същите тези причини в самия изпълнител на действието.
Друг аспект на социалната перцепция е ефектът на ореола и новостта. При ефекта на ореола има разпростиране на една преобладаваща черта на индивида върху цялата му личност, впоследствие той се възприема в светлината на тази доминираща характеристика.А при ефекта на новостта,последната възприета информация се оказва най-значима.
Благодарение на социалната перцепция по някои външни признаци(реч,мимики,жестове) могат да се направят конкретни изводи за личностните особености на партньорите в процеса на общуване.Социалната перцепция е един от най-важните проблеми на междуличностното общуване и е прието да се разграничава на междуличностно възприемане и междуличностно разбиране.
Най-популярни механизми за психично въздействие в процеса на общуване са:психично заразяване,внушение,убеждение и подражание.
Заразяването се приема като безсънателна склонност към приемане от индивида на определени психични състояния. При заразяването се предават предимно емоционални състояния.
Внушението представлява съзнателно или несъзнателно повлияване върху партньорите в общуването на основа на емоцията или на заобикалянето или отстраняването на рационалното поле в повлияванията. Внушениято се превръща в средство за манипулиране на отделния индивид и на големи социални групи.
Същността на подражанието се изразява в стремежа към възпроизвеждане на определено поведение, действия или постъпки , които са видени в отделния човек или в група от хора.

Убеждението се явява противоположност
на внушението, подражанието и психическото заразяване.
То е специфичен елемент на системата от възгледи и представи на човека , както и е процес
на усвояване от човека на външния свят, процес предполагащ качествено изменение на
изходните нагласи под влияние на жизнения опит.

Интеракция:

Освен всичко друго, общуването е и обмен на действия и начини на постъпване. В този аспект вниманието се фокусира върху получаването на определен външен резултат. Като взаимодействие, общуването показва най-пълно характеристиките си, когато обменът е организиран посредством някаква целенасочена дейност. Тук общуването се хваща като форма за нейната организация. Самата комуникативна дейност например, се осъществява чрез няколко основни компонента:
• Институционален: показва наличието на цели и мотиви
• Нормативен: отразява наличието на социален контрол за протичане на комуникативния акт.
• Резултатен: свидетелства за съвпадението между набелязаната цел и достигнатия ефект.
Тези компоненти на общуването като дейност са от особено значение за структурирането на взаимоотношенията между хората изобщо. Това са преди всичко междуличностни отношения.Обичайно интерактивният аспект се разглежда в психологията предимно като привличане между страните в комуникативния акт. Факт на живота обаче са и отношенията на отблъскване е нехаресване. В този план общуването фактически се поляризира и е по-логично да се анализира в два аспекта - веднъж като взаимодействие и втори път като противодействие. Ако взаимодействието се разкрива в механизмите на харесване, коопериране и съгласуване между хората, то противодействието се свързва с нехаресване, съперничество и конфликт между тях.

Взаимоотношенията с другите са съществена част от нашия живот. Оказва се, че социалните механизми на харесване или отхвърляне, на симпатия или антипатия, на привързаност или отчужденост, на познанство или непознатост и др. оказват безспорно влияние върху нашето поведение и върху себевъзприемането. От друга страна самооценката, която формираме в социалните интеракции от най-различен тип, рефлектира отново по специфичен начин върху взаимодействията с тези други. Известна е тезата, че ниската самооценка е свързана с недоверие в себе си, омаловажаване на собствените цели и стремежи и в карйна сметка до поставяне на самоограничения и по-ниски цели, за да се избегне вероятността от провал или неодобрение. Неуверените в себе си хора са по-неуспешни комуникатори заради защитните бариери, които създават и зависимостта им от мнението на другите. Неразбирането и неприемането на себе си стават причина за трудното възприемане на другите, както и за формиране на неадекватни и нереалистични очаквания към тях.
И обратно, колкото по-наясно е човек със самия себе си и познава своите силни и нечак толкова силни страни, т.е има адекватна самооценка, толкова по-лесно разбира другите и се ориентира в изграждането на ефективни отношения с тях. Прозорецът на личността като социално психологичен модел на личността ни дава възможност да разберем, как ние като личности възприемаме себе си и как другите хора ни възприемат. Прозорецът на личността/ Джоузеф Луфт и Харлингтън Ингъм/, всъщност моделира възможностите на личността в ситуация на директно общуване да се отваря към другите, разбирано като използване на адекватни механизми за себепредствяне и управление на впечатлението, както и да търси обратна възка от другите участници в общуването с цел по-добро опознаване на своите силни и слаби страни.

Общуването заема една голяма част от ежедневието на Аз-а. То е една от потребностите заложена в него. Никой човек не е сам за себе си, неговата личност и битие се проявяват посредством другите. Когато той сподели своя вътрешен свят и те направят същото с него, тогава настъпва истинско удовлетворение и пълноценност. Имайки взаимоотношение с другите, ние трябва да го изразяваме и поддържаме чрез общуване

Човек не е самотен остров. Неговия живот, мисли, преживявания са свързани с останалите. Той никога не живее сам за себе си. Той изпитва изначална потребност да общува. Така открива и самия себе си. Да общуваш означава да участваш в нечий друг живот, да споделиш неговия вътрешен свят, да съпреживееш неговите скърби и радости, така като че са твои, а и много често те стават твои. Въпреки това обаче в този процес другия си запазва своята другост. Само така общуването е пълноценно и изгражда личността. Общуването трябва да се стреми да изгради, да утвърди другия. То е една изначална заедност, то е необратимо, неизбежно и непрекъснато без ясно изразено начало и край.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Компонентите на общуването и значението им в нашия живот 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.