Консултативна психология


Категория на документа: Психология


Предмет на консултативната психология, основни принципи

Консултативната психология е млада научна област от към методи и теоретични похвати. Знаем, че психологията съществува преди Христа, а консултативната психология се оформя между 80-90-те години на 20 век. На практика обаче психологичното консултиране като такова съществува доста по-отдавна, защото представлява една неделима част от работата на всеки един психолог, без значение в коя област от психологията работи. За да върши работата си като психолог(клиничен, училищен, трудов и др.), човек трябва да владее няколко неща: да може да води интервю, да може да диагностицира и да може да консултира и терапевтира. Основите на консултативната психология се поставят от онези психолози, работили в края на 20-ти век, които са умеели да виждат, да слушат и най-вече да чуват пацента или клиента си.
Консултативната психология застъпва разбирането, че всяко едно психично явление, колкото и да е сложно, винаги може да бъде разбрано, ако се изследва неговия произход, неговото развитие и промяната, която е настъпила.
Индивидът, който е носител на психичното явление, е другата страна на нещата. Той също не е някаква застинала даденост, а е всъщност един постоянен процес и промените в този процес. Този индивид винаги се намира в динамични отношения с общността, която функционира. По тази причина индивидуалното поведение може да бъде разбрано и обяснено, само ако се разглежда в рамките на конкретните интерактивни системи, в които индивида е включен или се включва. Когато човек има проблем, какъвто и да е той, за него е важно да разбере причините и факторите, лежащи в основата на този проблем и това е единствения начин, по който човекът може да реши или да отстрани проблема си. Ако човекът не разбира нещата, т.е. не разбира причините и факторите, породили проблема, той или приема, че те нямат значение, или надценява някои от тях, подценявайки другите и по тази причина факторите, предизвикали проблема, продължават да са неразбрани, а от там и самия проблем продължава да си стои като такъв.
На практика, целта на психологичното консултиране е да помогне на хората да разбират причините и факторите, лежащи в основата на проблемите им. Вярно е, че в рамките на този процес на разбиране личната практика и житейски опит са нещо много важно. На тяхна, база всеки от нас има изработени свои похвати и умения за справяне и разбиране, но не рядко се случва тези умения и похвати да не са достатъчни да разберем всички съставки на психологичния си проблем в тяхната комбинация. И тук именно е мястото на консултативната психология.
Когато проблема за решаване е по-лек, по-стандартен, дори и индивида да изпитва трудности в решаването му, на помощ идва психологичното консултиране, което се прави чрез разбиране от страна на познати, приятели, роднини, близки и това е нещо, което всеки от нас е ползвал и ползва. При по-сложните проблеми обаче, тези проблеми, които дори могат да инвалидизират личността, се изисква вече помощ и консултиране от хора с най-различни познания, но и там отново водещо е разбирането. На базата на всичко това може да бъде формулиран и предметът на консултативната психология. Предметът на консултативната психология е консултацията и намесата при проблеми в адаптацията на пациенти, на болни, на идвалиди, на лица с правно-поведенчески проблеми, на психически и физически здрави лица с емоционални проблеми, както и на близките на хората от горните категории, които търсят консултация и помощ.

При така формулираният предмет водещо значение имат две понятия: консултиране и намеса.
Консултация означава, че трябва да отговаряме на въпросите на хора с проблеми.
Намеса означава третиране и подпомагане, т.е. решаване на проблема.

Като всяка една наука, и консултативната психология борави със свои си основни принципи:

Принципи на психологичното консултиране

Първи важен момен е, че хората се травмират не от самите ситуации и събития, в които попадат или им се случва, а от значението, което им придават. Ако това значение е негативно, човекът преживява негативни емоции, т.е. емоционалния отговор винаги е резултат от интерпретацията на събитието. От тук първия принцип в консултативната психология гласи: Едно и също събитие може да има различен смисъл и значение.

Втори много важен момент: когато имат някакъв емоционален проблем, хората мислят само по един начин. Този начин може да бъде верен и точен, но може и да не е така. Важното в случая е, че човек мисли по един единствен начин. Консултативната психология предлага и алтернативни начини на мислене. Това е много важен момент, защото наличието на алтернативни начини на мислене означава възможност за избор. Колкото повече са алтернативите, толкова по-голяма е възможността за избор и от тук толкова по-голяма е вероятността проблема да се реши по най-добрия начин.
От тук втори основен принцип на консултативната психология гласи, че двамата (психолога и клиента) винаги работят в сътрудничество, в екип.

Трети момент: Особената ситуация, интерпретирана по особен начин, води до особена емоция, променяща поведението. Почти всеки един човек при напрежение променя поведението си, променя поведенческите си реакции на практика. За целта прилага свои си изработени в личния си опит "помагащи" поведения. Много често обаче тези помагащи поведения причиняват бъдещи проблеми. Емоционалния проблем при един човек се появява когато е налице негативна интерпретация на случки или събития и тези негативни интерпретации идват от личния ни опит от така наречените "приемания". Тези приемания водят до старта на така нареченото селективно, т.е. избирателно внимание, последвано от селективното, т.е. избирателното мислене. Под селективно внимание се разбира факта, че човек започва да вижда само маркерите, потвърждаващи неговите приемания. Те са в основата на помагащите ни поведения. Не винаги обаче тези помагащи поведения и наще приемания ни вършат лоша услуга. Когато ние сме ги изработили, те са ни свършили добра работа, помогнали са ни, но са ни помогнали в конкретната ситуация, в която сме били. Ако ние ги прилагаме всеки път в сходни ситуации по един и същи начин, т.е. ако тези наши приемания са ригидни, застойни, те почват да ни пречат. Ако обаче ние ги ползваме гъвкаво, само като обща посока на реакциите ни, тогава те могат да продължат да ни помагат. В основата си от казаното до тук третия принцип при психологичното консултиране включва разбирането, че нашите "приемания" сами по себе си са ни полезни и не трябва да се махат, само че трябва да бъдат гъвкави, адаптивни, а не ригидни.

Четвърти основен принцип в психологичното консултиране включва разбирането, че всеки един от нас се ражда с определен ранг на поносимост и с определена степен(ниво) на възможностите си на справяне. Това е така наречената биологична даденост, с която идваме на този свят. Върху тази биологична база, с която се раждаме, в индивидуалния ни живот започват да действат няколко групи фактори. Първото, което се надстройва над биологичната ни база, е усвоения поведенчески стил. В неговата основа стои това, което индивидът наблюдава и усвоява още в първите години на живота си. Над този поведенчески стил се надстройва(награжда) така нареченото впечатване на поведенческите реакции. Над това впечатване се надстройва така наречената когнитивна фаза, в която човек започва да анализира събитията и да изработва реакциите си спрямо тях. В тази когнитивна фаза се включват вече и социалните фактори, които ни въздействат и така човек постепенно става едно био-психо-социално същество. И от тук четвърти основен принцип гласи, че човекът винаги трябва да бъде разглеждат в неговото био-психо-социално единство(т.е. като единен индивид), при който всяка една от тези три основни компоненти влияе върху другите две и това за това можем да говорим за тази зависимост между биологичното и психологичното у нас, без обаче да изключваме и факта, че сме социални същества.

Последният пети основен принцип в консултативната прихология е принципът за отношението на професионалистта, който гласи, че трябва да се мисли глобално, а да се действа локално. Това означава, че консултиращия психолог първо трябва да направи всестранен анализ на това, което се случва при един конкретен човек, всестранен анализ и на конкретния човек, за да може да стигне до конкретния начин за помощ при конкретния проблем на този конкретен човек.

Пациент и болен. Болестно поведение, търсещо помощ поведение, екстремни ситуации

Тези четири понятия са основни понятия в консултативната психология и затова техния смисъл и значение за психолозите трябва да е много точен и ясен. Понятието пациент е тясно свързано с болестта, т.е. с нарушеното физическо или психическо или и двете функциониране на индивида. Пациентът винаги е човек, който изтърпява някакъв вид боледуване било соматично, било психично, било психосоматично. В този смисъл болния човек е подвид на пациента и когато консултираме такъв човек, ние употребяваме термина пациент, защото става въпрос за болен човек от някакъв вид заболяване. Понятието клиент се отнася до здравия човек( и като психика, и като сома) и когато ние консултираме такъв човек, при който няма заболяване, ние употребяваме термина клиент. И двата термина се употребяват в консултативната психология. Поведението на един болен човек в никакъв случай не е болестно поведение. Поведението на болния човек си е едно нормалпсихологично поведение, което е реакция на конкретните прояви на болестта.
Болестното поведение е дезадаптивното поведение на човека. Болестното поведение е налице тогава, когато индивидът преживява някакво нежелано явление, каращо го да страда. Той иска да се освободи от него, но не притежава в достатъчна степен необходимите за целта умения и способности и именно това прави поведението му дезадаптивно.
Съществуват две основни групи модели на болестно поведение. Едната група модели са активните модели. Те всъщност разрешават намеса и водят до активното търсене на помощ. При този тип поведенчески модел, хората търсят психологична консултация. Другата група модели на болестно поведение са пасивните модели. Хората, които ползват тези модели, не само че не стигат до психологично консултиране, те въобще не търсят помощ за решаването на проблема си. Единият вариант е те да отричат наличието на проблем, а другият вариант (много разпространен при нас българите) е изчакване за решаване на проблема от самосебе си. Много често тези модели са увреждащи.
Екстремна ситуация:
Психологичното консултиране при екстремна ситуация е важен момент в консултативната психология. Този важен момент е с висока степен на сложност и трудност. Екстремната ситуация винаги възниква остро, изведнъж. По тази причина, човек обикновено няма готовност, а много често и годност за справяне с нея. В зависимост от своите индивидуални особености, всеки един от нас при екстремна ситуация реагира по различен начин, но нейната внезапност и особено нейната значимост прави всеки един от нас повече или по- малко неподготвен за пълноценно справяне с проблема с екстремната ситуация. Екстремната ситуация има няколко разновидности:
- загуба
- обезобразяваща повреда
- ампутация
- умиращ индивид

Всяка екстремна ситуация винаги се преживява като шок. Този шок преминава през няколко последователни фази:
1. Депресивност
2. Отричане на реалността
3. Стремежът ако може времето да се върне назад допреди възникване на екстремната ситуация
4. Враждебност (защо на мен се случи това)

Изправянето пред екстремната ситуация, от страна на консултиращия се подчинява на строго определени правила и протича по строго определен начин:
1. Интервю(представяне)
2. Водене на диалог.
Целта на този диалог е да се установи контакт между двамата консултиращ/ консултиран и да се снеме часр от напрежението у консултирания. Употребата на жаргонни изрази е недопустимо.
3. Показване на психологичен резонанс
Психологър трябва да убеди човекът пред себе си, че разбира неговия проблем, че се отнася със съчувствие към човека с проблем и след това, че не само може да бъде полезен, но и искрено желае да окаже помощ.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Консултативна психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.