Консултативна психология


Категория на документа: Психология


4. Стимулиране правото на информираност при човека срещу нас.
Изходен пункт тук е тезата, че наличието на информация винаги снижава нивото на напрежение. Всеки един човек, независимо от характера на ситуацията, в която е попаднал, има пълното право да знае всичко, свързано с тази ситуация, която го очаква лично него. Спазването на това правило дава възможност на индивида да се ориентира в екстемната си ситуация, да се подготви за последиците, които тя ще има за него и да направи личния си избор. Отново неща, които смъкват нивото на напрежение.
5. Стимулирането на афективната експресия (напр. плач или т. нар. хипервентилация)
6. Изчаквателната позиция на психолога, която се състои в това, той да не нарушава личния идентитет на човека. Това дава възможност на консултирания, от една страна сам да реши кога и какво да подаде на психолога си. От друга страна, да организира до колкото може мислите и емоциите си.в този момент, психологът не бива да допуска по никакъв начин клиентът му да усети принуда от страна на психолога.
7. Пренасочване на вниманието на клиента от екстремния проблем към някакъв друг по- маловажен и по- малко болезнен проблем или сфера на действие.
Това пренасочване или отвличане на вниманието има много временен характер, но то дава възможност за известна почивка на емоциите на психиката на консултиране.
8. Създаване на нови стимули и нова ценностна система при консултирания индивид. Всеки човек, попаднал в екстремна ситуация, малко или повече "зацикля" в собствената си емоция, защото приема, че едва ли не всичко е загубило смисъл и значение и животът за него е свършил. Това своеобразно блокиране на човека, му пречи да осъзнае простичкия факт, че независимо от всичко, което ни се е случило и се случва, животът продължава с доброто и с лошото в него и, че в този живот винаги има и други неща, които имат смисъл.
Основната цел на психологичното консултиране в екстремната ситуация, е психологът да помогне на индивида да направи за себе си това откритие и да преподреди отново сам за себе си, ценностите в своя живот, смисъла в своя живот след ситуацията, в която се намира.

Етика и деонтология. Модели на отношения

Консултативната психология е пряко свързана и с етиката като цяло и в частност с деонтологията (професионалната етика). Самият характер на психологичното консултиране налага потребността от тази тясна връзка. Човек по принцип търси помощта на консултиращия психолог, когато е изправен пред важни и решителни за себе си проблеми, чиято значимост за него и чиято сложност надхвърля не само личните му възможности за справяне, но и възможностите на неговите близки и приятели. В повечето случаи, тези проблеми са или дълбоко интимни или засягат личностната същност на индивида или са свързани с негови твърде съкровени мисли и желания, или пък са произтекли от няккаъв вид ситуация, която го застрашава и то сериозно. Такъв род проблеми, в повечето случаи поставят човека в определено неизгодна за него позиция и по тази причина, той се стреми да скрие от околните това, което мисли, преживява, изпитва. Търсейки услугите на психолог, индивидът отива при консултиращия, от една страна с надеждата, че ще получи помощ. От друга страна с повече или по- малко изразен страх, че няма да бъде разбран. Нерядко е налице притеснение, дори срам, че е такъв несправящ се, т.е. не може сам да се оправи, а трябва някой да му помогне. Всичко това, взето заедно води до пряката връзка между консултативната психология и етиката и деонтологията от друга страна.
Понятието "етика" всъщност значи нравственост. Това понятие се състои от многобройни, неписани, но общоприети и повече или по- малко спазвани от хората правила, които обществото е създало с цел регулиране на взаимоотношенията между своите членове. Тези правила не са задължителни, не са формулирани под формата на закони и тяхното неспазване не се наказва по законов ред от обществото.

Всяко едно общество създава свои нравствени правила и следи до колко индивидът ги спазва.
Деонтологията на свой ред е клон от етиката, който засяга нравствеността в професионален план и това е всъщност наука за професионалния дълг. Деонтологията е преди всичко правно понятие. Макар правилата на деонтологията също да не са строго регламентирани като закони, неспазването им от професионалиста може да понесе някакъв вид санкции.
Основните деонтологични принципи в консултативната психология са два:
1. Принципът на необлагодетелстване
Този принцип не означава безплатност на услугата. Психологът няма право да използва по своя изгода чуждата компетентност, т.е това което научава от индивида, по време на индивида по време на консултирането.
2. Принципът на професионализма
Понятието "професионализъм" включва в себе си не само наличието на достатъчно компетентност и познания в определена област, но и наличието на достатъчни възможности на базата на тези познания да взема правилни решения, както и да може практически да реализира тези решения, с цел, с оглед достигането на определени професионални цели.
Областта на решенията има своята дълга история и приложение в консултативната психология, защото става въпрос за отношенията между консултиращия психолог и неговия клиент или пациент.
Консултативната психология има три варианта на отношения:
1. Патерналистичен модел (от "патер"- баща)
Този модел е класическия вариант на патриархалния тип отношение. Ролите на участниците в отношението са строго определени. Единия индивид има водещата роля, той взема решенията, а другия индивид има изпълнителската роля, той изпълнява тези решения. Единият индивид поема изцяло водещата и активна роля, съответно поема изцяло отговорността за справянето за ситуацията; другия индивид има изцяло пасивна и изпълнителска роля, но съответно на това не носи отговорност за справянето или не със ситуацията.
Приложен към консултативната психология, патерналистичния вариант предоставя водещата роля на психолога/ професионалиста, докато клиента/ пациента е пасивен изпълнител на решението на психолога. По тази причина, цялата отговорност за решаването на конкретния проблем се поема от консултанта, който поема и отговорността на клиента си. Този модел и до сега за съжаление е основния, който се ползва в медицината. Патерналистичния модел на отношение се характеризира с две особено важни за психологичното консултиране особености, а именно:
1. Създава социално некомпетентни лица, т.е. хора, свикнали да получават готови поведенчески рецепти, които те само да изпълняват. По тази причина, тъй като не се повишава социалната компетентност на клиента, той отново и отново търси помощта на психолога, при всеки един нововъзникнал, дори минимален проблем. Такъв клиент не притежава годността и умението на базата на вече придобит опит, сам да се справя с нововъзникнали ситуации или проблеми или поне по- рядко да търси услугите на консултант. Патерналистичния модел е финансово изгоден за консултиращия.
2. Лишава индивида от правото му на избор, което рязко ограничава възможността на този индивид да се справи с проблема си по няй- добрия лично за него начин.
Патерналистичният модел има приложение при много ограничен кръг от клиенти, както и при строго определен тип ситуации, т.е. при кризисна интервенция.

2. Инженерен модел
Най- често използван в САЩ и Канада. По своята същност, инженерния модел е полярен на патерналистичния. При него консултантът не поема ангажимент във времето за клиента си. Работата на консултанта е да изброи на клиента всички възможни начини за справяне с проблема, т.е. дава му алтернативите. От там нататък, клиентът сам трябва да вземе решение, коя алтернатива да избере и сам трябва да реализира решението си. В известен смисъл, инженерния модел има добри страни, най- вече това, че създава социално- компетентни хора, научава хората да вземат решение. За нашата народопсихология, този модел е по- трудно приложим, защото напомня с нещо на компютърна програма. Ролята на психолога, като че ли в известна степен се губи и за това хората са по- негативно настроени.

3. Договорен модел (модел на добронамерения съветник)
Най- често използвания модел у нас. При този вариант, консултантът влиза в негласен договор с клиента си. В рамките на този договор, психологът от една страна дава на клиента си вариантите, алтернативите за решаване на проблема, но от друга страна, деликатно подсказва и подтиква клиента към най- подходящото за него решение. Този договорен модел предполага наличието на общ ангажимент за психолога и клиента. Това е ангажиментът проблема да се реши, но от друга страна, отговорността за справяне с проблема се разделя между двамата. При този вариант клиентът има пълното право на избор и прави избор, но някой му помага да избере. Клиентът поема своята отговорност за справяне с проблема си, но в същото време някой споделя с него тази отговорност. Инженерният и договорния модел на отношение възпитават у клиента социална компетентност и създават у него чувството на отговорност и спрямо самия себе си и спрямо собствените проблеми и спрямо решаването на тези проблеми. Освен това, възпитавайки определени социални умения за справяне у клиента, инженерния и договорния модел отношения дават възможност на индивида, на базата на тези умения и натрупания опит, който е придобил, при бъдещи проблеми по- лесно да се справя с тях и съответно много по- рядко да търси или въобще да не търси помощта на консултиращия психолог.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Консултативна психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.