Консултиране на деца. Детска психотерапия.


Категория на документа: Психология


ПУ"Паисий Хилендарски"
Педагогически факултет
гр.Пловдив

Р е ф е р a т
по Теории и техники на социално-педагогическото консултиране

на тема :

Консултиране на деца.Детска психотерапия

Изготвил:Елена Минкова
Фак.номер: 1206538005
Специалност :Мениджмънт на социално -педагогическата работа

Проверил : проф.д-р Нели Бояджиева

гр.Пловдив 2013 г.

1.Що е консултиране ?

Консултирането е специфичен метод на помагане на хора в затруднено положение. То e комплекс от психологически, педагогически и психиатрични техники, насочени към промяна в съзнателната сфера на човешката личност. Консултирането е рационална методика, която се опира на идеята,че може да се помогне на хората да постигнат промяна в способностите им да възприемат, оценяват и реагират в различни житейски ситуации. За ефективна консултантска връзка говорим тогава, когато съществува доверие между консултант и клиент.Консултантът демонстрира добро отношение към клиента , а клиентът е склонен да отговаря на опитите на консултанта да помогне .Тези условия позволяват развитието на работеща връзка , която е важна , за да помогне на клиента да направи промените , които са цел на консултирането. Успехът на консултирането зависи от развитието на работеща връзка в атмосфера на доверие.Основите на тази връзка се полагат , когато клиентите вярват , че консултантът ги приема като пълноправни личности с достойнство и стойност , независимо от това , което те казват на консултанта за себе си.Характеристиките на консултанта или терапевта са сред най-важните фактори , допринасящи за позитивна промяна в клиента. Още повече , че тези качества са необходимо и достатъчно условие за консултантската ефективност.Личностните качества на консултантите допринасят за успеха на консултирането.

Приема се, че консултирането е :
- ориентирано преди всичко към настоящето и бъдещето на клиента;
- насочено е към промяна на поведението и развитието на клиента;
- свързано преимуществено с проблеми на взаимодействията на клиента с външната среда;с ограничен брой срещи с клиента(Карл Роджърс пръв заменя думата пациент с клиент като по този начин се избягват и медицинските стереотипи, но и се дават повече права и отговорностти на главния участник в него именно клиента - из "Психотерапията на Карл Роджърс" от Росица Георгиева).
Психологическото консултиране можем да го определим като вид психологическа помощ, оказвана при затруднения и проблеми, съпътстващи човека в неговия жизнен път.В обобщен вариант , въпреки многото определения за консултирането като процес, консултирането е процес на взаимодействие между консултанта и неговия клиент, при което се извършват определени процедури, с цел да окажат психологическа помощ върху клиента да преодолее определени психични травми относно професионалната му кариера, брака, семейството, себеуважението, междуличностното общуване и т.н., като той се определя за уникален и независим субект, имащ право и отговорност на самостоятелен избор по отношение на всички въпроси, които се отнасят до неговото житейско развитие.

2.Консултиране на деца
Досега говорихме за консултирането като цяло , за клиенти имащи нужда от психологическа намеса в даден етап от живота си. Децата дали влизат в тази категория?Макар на една голяма част от обществото да смятат , че при децата всичко е "по мед и масло" това клише е невярно. Разпространено е мнението ,че децата не разбират и нямат причини да страдат, че те са щастливи само поради факта, че те са деца и изживяват детството си .Смята се че страданията, достъпни на възрастните- като загуба на обичания обект, ревност, проблрми във взаимоотношенията, чувство за вина - са недостъпни за децата.Дори се изказва мнение , че детето не може да страда, защото възрастните правят всичко, за да се чувства добре.На теория е така ,но практиката ни покава горчивата истина , а тя е , че все повече и повече деца имат нужда от помощ дори и в ранна детска възраст. Децата страдат много по-често, отколкото предполагаме,и те имат нужда да бъдат чути и изслушани , да изкажат мнение и своите желания, и те имат право на избор.За жалост това не винаги е така и възрастните често ги отхвърлят с определението"Все още си малък/а за да разбереш".Когато не среща достъпен "език" за това, което иска да изкаже било думи или чувства, детето го "казва" чрез актове и действия, които говорят вместо него -започва се обикновенно от проблеми с храненето и чести боледувания, през агресивни прояви и провали в училище, до употреба на дрога и опити за самоубийство.Основната цел на консултирането на деца е, да се подпомогне разбирането от детето неосъзнаващо конфликтното си, намерил израз в някакъв вид неприемливо поведение и ако е възможно, да се осъществи намеса в определени граници, по начин, който , би облекчил неговото страдание.От тук призлизат и основните цели на консултативната работа с деца:
1.Решаване на конкретния проблем, което е свързано със снемане на симптомите;
2. Превенция по отношение на възможността от възникване на определен проблем, провеждане съобразно закономерностите на възрастовото развити
Както и при другите видове консултативни процеси теоретичните предпоставки, така и практическите форми на приложение на консултирането в детска възраст имат своята специфичност. Те са обусловени от самото развитие, от психическите особености в този възрастов период и от социалния статус на детето.При започване на консултативния процес трябва да се вземат под внимание и редица обстоятелства свързани с подрастващия, които малко или много го различават от останалото човечество.Въпреки , че детето е индивид като всички останали той е все още с недостатъчно развита и устойчива психична система.То е доста по податливо на емоции и е уязвимо откъм психотравматичните въздействия на средата.Едновременно с това както и другите индивиди и детето има потенциал, който обаче не се знае в каква степен е развит и до какви възможностти ще доведе подрастващия за в бъдеще - във физически и в личностен смисъл. Крайна цел е изграждането на здрави личностни основи, което означава, че наред с терапевтичното въздействие се провежда и възпитателно въздействие.Тъй като казахме по-рано, че тук консултирането се разделя и по възрастта на децата голяма роля за тази група консултиращи се е свързана със средата в която то израства , а именно смейеството и зависимостта им от майка и баща. .Семейството често пъти е причина за преживяване на депресия, негативната семейна атмосфера е източник на конфликти и напрежение при детето.Детето се чувства отритнато и непълноценно в голям процент от ежедневието си , емоциаонално се чувства недооценявано от родителите си.Тези конфликти са предпоставка за възникване на емоционални и поведенчески проблеми в поведението на детето. В този смисъл консултативната работа трябва да е насочена, от една страна - към детето, за да се ликвидират невротичните симптоми и да се укрепи формиращата личност, а от друга - към семейната група, с която детето е по-силно свързано. Основна задача на консултанта е да установи на кого принадлежи проблемът , тъй като във връзка с по-горе изложеното, истинската причина за емоционалните и поведенческите проблеми на детето е отношението и поведението на хората от непосредствената му среда - а именно родителите, всички близки и учителите.Тогава е нужно консултантът да проведе известна консултативна дейност под формата на тренинг за учители и родители, именно с тях, но само ако е получил съгласие за тяхното съдействие
Основният въпрос при консултирането на деца е как от многото възможни терапевтични подходи и техники да се подбере най-подходящата за конкретното дете, коя ще бъде с най-висока ефективност? Тук консултантънт трябва да намери най-подходящите начини за постигане на тази ефективност като е необходимо да се опира, както на собствените си наблюдения и знания, така и на информацията, получена от родителите ,учителите и близките на детето. Разбира се за достоверност на получената информация и доколко може да се опр консултантът на нея е спорен. В този смисъл децата често не виждат смисъла от ползата от терапия, с което терапевта се натоварва с още една задача - да поддържа интереса на детето.Консултантът трябва на накара детето да повярва, че в тяхно лице е намрил доверен човек , който ще го изслуша и повярва.

3.Детска психотерапия

Според съвременните изследвания психологическите нарушения в детството са между 14 и 20 %, т.е. всяко пето дете среща затруднения. Най-широко разпространените нарушения в детска възраст са:
- агресия
- хиперактивност с дефицит на вниманието
- детски страхове /нощни страхове, страх от раздяла, училищна фобия, предметни страхове, и т.н./
-опозиционни разстройства /неподчинение, негативизъм, предизвикателно поведение/
-трудности в ученето и усвояването на умения
депресия
Работата на терапевта с детето е под формата на игра и разговор. По този начин се изграждат отношения на доверие с детето, поощряват се неговите способности, изясняват се механизмите на нарушението и се постига тяхната корекция. В психотерапията е желателно участието на родителите на детето, като се акцентира върху постиженията и успехите на детето. Игровата терапия са провежда с деца от предучилищна и начална училищна възраст, които с удоволствие общуват чрез игр, защото тя е най-популярната и ефективна форма на терапевтично взаимодействие с деца е .За разлика от тех при тинейджърите основната форма на терапевтичен контакт е разтоворът.
Игровата психотерапия се основава на убедеността във възможностите и способностите на детето. Ако искаме да разберем детето, трябва да си изясним неговото разбиране за реалност. Ключова тук е, че детето се приема такова, каквото е, а терапевтът е медиатор в процеса на разиграването на чувства, отношения и преживявания. На него не се гледа като на проблем, а като на личност със свои отношения и преживявания. Играта предоставя средство за децата да изразят своите емоции, страхове и надежди.Както е написано във "Психотерапията на Карл Роджърс " обществената представа за психотерапоята е за една интересна , загадъчна и респектираща професия, а психотерапевтите като наследници на Фройдовото умение за проникване в странната човешка природа.И тук , когато говорим за детска психологическа пшомощ респекта в консултирането като професия изпъква двойно повече.Ако разгледаме различните детски проблеми, детската психотерапия обхваща доста голям кръг от проблемни детски отношения и състояния:
- деца с агресивно поведение
- деца с ниско самочувствие и самооценка за себе си
- деца преживели някакъв жид насилие( физическо , психическо или сексуално)
- деца с проблеми в семейството, преживели развод



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Консултиране на деца. Детска психотерапия. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.