Копинг-поведение в стресови ситуации


Категория на документа: Психология



Съществуват два вида когнитивна активност - първична и вторична оценка.

Първичната оценка позволява на човека да реши дали дадената ситуация е застрашаваща или може да се определи като ситуация на промяна, която не представлява заплаха за неговото благополучие. Тя позволява да се оцени силата на стресовото въздействие, да се съпостави възможността за нанасяне на щета с индивидуалните възможности.

Вторичната оценка допълва първичната. Тя определя по какви методи може да се повлияе на негативното събитие и неговия изход, т.е. процес на избор на механизми и ресурси за преодоляване на стреса. С нейна помощ човек решава какво може да направи в тази ситуация.

След когнитивната оценка на ситуацията идва ред на изработването на механизми за преодоляване на стреса. Ако у животните поведенческият отговор на неблагоприятните въздействия на средата се проявява предимно в бягство, изход от застрашаващата ситуация, агресия, то при човека за преодоляване на стреса се включват когнитивни мисловни процеси с цел взимане на адаптационно решение.

А. Незу, Т. Дзурила, М. Голдфрийд първи описват процеса на разрешаване на социални проблеми или копинг-процес. Това е теоретически важен момент в изучаване формирането на активно справящо поведение - стратегия за разрешаване на проблема. Активното разрешаване на проблема се явява когнитивно-поведенчески процес, в резултат на който се формира обща социална компетентност на личността.

Авторите посочват 5 компонента на копинг-процеса.
1. Ориентация в проблема, включване на когнитивни и мотивационни компоненти под общо ръководство.
2. Определяне и формулиране на проблема, описването му с конкретни термини и идентификация на специфични цели.
3. Генериране на алтернативи, разработка на многочислени варианти за решаване на проблема.
4. Избор на оптимален вариант за решаване на проблема.
5. Изпълнение на решението с последваща проверка, потвърждаваща неговата ефективност.

Друг изследовател на копинга - Мърфи, смята, че този процес включва определени усилия, затова не може да бъде сведен до автоматизирани адаптационни механизми като например рефлексите. Те на свой ред се явяват по-примитивни устройства в сравнение с копинг-механизмите. Авторът, позовавайки се на изследванията си върху поведението на животни и малки деца изказва предположение, че с развитието на човека когнитивните механизми стават все по-активно функциониращи, а ролята на примитивните механизми е все по-маловажна във връзка с копинга.
1.2 Стрес и стресови ситуации

Терминът "стрес", така широко разпространен в наши дни първоначално е въведен в употреба по отношение на технически обекти. През 17 в. английският учен Робърт Хук използва това понятие за характеристики на обекти (например мостове), издържащи на определено натоварване. Тази историческа аналогия е интересна, тъй като терминът "стрес" в съвременната физиология, психология, медицина (във връзка с клиничните изследвания на Х.Селие) е свързан с натоварването на сложни системи (биологични, психични, социално-психологични) и съпротивлението по отношение на това натоварване. В съответствие с тези представи стресът се разглежда като физиологичен синдром, изтъкан от съвкупност от неспецифично предизвикани изменения като неспецифична реакция на организма на предявените към него изисквания. Характерът на този синдром е относително независим от предизвикващите го фактори (стресори), което дава на Селие основание да говори за общ адаптационен синдром.

Представата за емоционалния (психически) стрес се формира благодарение на това, че в различни изследвания е установена ролята на психичните фактори в развитието на състоянието на стрес.

Дългогодишни изследвания на психичния стрес потвърждават общата база на физиологичните изменения, възникващи при физиологичен и психичен стрес, и в същото време позволяват да се говори за някои важни различия в механизма на неговото формиране. Ако физиологичният стрес възниква във връзка с непосредствено физическо въздействие, то при емоционалния стрес влиянието на психичните стресори (или комплексната стресогенна ситуация) се опосредства чрез сложни психични процеси. Тези процеси обезпечеват оценката на стимула и съпоставянето му с предишния опит. Стимулът придобива характер на стресор, ако в резултат на тази психологическа преработка възниква усещане за заплаха. Обикновено това се случва в случай, че психологическата оценка разкрие овечидно несъответствие между изискванията на средата и потребностите на субекта, неговите психични и физически ресурси, необходими за удовлетворяване на тези потребности. Субективното отношение към стимула, зависещо от неповторимия индивидуален опит (до голяма степен придобит в ранното детство), личностните характеристики на когнитивните процеси и психичното състояние, представлява важен психологичен механизъм и определя индивидуалната значимост на стресора.

Индивидуалната оценка и индивидуалната интерпретация на въздействието обуславят ролята на психичните фактори. Във формирането на стреса, предизвикан от физически стимул, това въздействие обикновено се съпровожда от психична преработка. По този начин числото на стресорите, детерминиращи развитието на психически (емоционален) стрес е доста обширно. В него влизат физически стресори (заради психичната преработка на въздействието им), психически стресори, имащи индивидуална значимост и ситуации, в които усещането за заплаха е свързано с прогнозиране на бъдещето, в т.ч. и малко вероятни стресогенни събития.

Самото обстоятелство, че стресът възниква при взаимодействието на субекта с широк кръг стресори с индивидуална значимост, които съществено варират и се развиват като отговор не само на реални, но и на хипотетични ситуации изключва възможността за устанявяване на непосредствена зависимост между психичния стрес и характеристиките на средата. Всеки стимул при определени условия придобива ролята на психически стресор и в същото време нито една ситуация не предизвиква стрес у всички индивиди без изключение.

Значението на индивидуалната предразположеност намалява при извънредни екстремални условия, природни или антропогенни катастрофи, войни, криминално насилие, но даже в тези случаи посттравматичният стрес далеч не възниква във всички, преживели травмиращото събитие. От друга страна ежедневните житейски събития (като семейни конфликти, здравословни проблеми на самия индивид или негов близък, финансови затруднения и т.н.) по силата на тяхната личностна значимост могат да се окажат съществени за развитието на емоционален стрес, водещ до разстройство на здравето. Сред такива жизнени събития се отличават ситуации, непосредствено възприемани като застрашаващи (болезнени конфликти); ситуации на загуба (раздяла с любимия/любимата); ситуации на напрежение и "изпитания", изискващи нови усилия или използване на нови ресурси (важни изпити) и т.н. В последния случай събитията могат дори да се разглеждат като желателни (постъпване във ВУЗ, нова работа, встъпване в брак), а заплахата да бъде свързана с разрушаването на стереотипите и възможната неувереност в новите условия.

Важна роля във формирането на стреса играят особеностите на социализацията в детска възраст, когато до голяма степен се определя индивидуалната значимост на жизнените събития и се формират стереотипи за реагиране. Вероятността за възникване на свързанни със стреса психични (особено невротични) разстройства зависи от съотношението на стресорите, които са въздействали на индивида в детството и зряла възраст. Различни данни сочат, че при лица, в чиято зряла възраст под влияние на определени житейски събития възникват такива разстройства, в детството са били характерни стресови ситуации, обусловени от неадекватното поведение на майката: упоритост, нетърпимост към чуждото мнение, завишени претенции, авторитарност, властност, прекалено високи изисквания към детето, или пък обидчивост, песимизъм, меланхолия и неувереност в себе си. По аналогия се разграничава комплекс от негативно въздействие от страна на бащата: поведение, намаляващо самооценката на детето, недостиг на внимание и разбиране, агресивност или отчужденост. При това особеностите на взаимодействието с майката не позволяват да се компенсират стресогенните ситуации, свързани с бащата. Към числото на други стресови ситуации от детството следва да се отнесат и конфликтност и/или нестабилност в семейството, както и положението на "отхвърлено" дете (предпочитание към братята или сестрите му). Описаните стресогенни въздействия могат да доведат до клинично изразени разстройства още в детството, но оказват влияние и за възникването на стрес в зряла възраст, пораждайки отсъствие на чувството за базисна безопасност (което разширява кръга от индивидуално значими стресори и понижава устойчивостта към тях) и формиране на неадекватни модели на поведение (което способства за създаване на стресогенни ситуации и препятства тяхното ефективно преодоляване).

Стойността на изучаването на индивидуално значими жизнени събития е обусловена от това, че те увеличават вероятността от стрес и неговите клинични прояви, тъй като променят взаимодействието на човека с обкръжението му, предявяват повишени изисквания към адаптационните ресурси. Но центърът на тежестта при оценката на психичния стрес не може да се пренесе върху характеристиките на средата. Стресът не представлява съвкупност от въздействия на средата, а вътрешно състояние на организма, при което се усложнява осъществянето на неговите интегративни функции.

Като първично звено в развитието на психичния стрес се определя фрустрацията - психично състояние, което възниква при блокада на удовлетворяването на значими потребности и се появява усещане за неудовлетвореност и психично напрежение заради невъзможността да се реализират едни или други цели. Клиничната оценка на това състояние нерядко е съпроводена със значителни трудности, което е свързано с редица обстоятелства. Първо, диапазонът на потребностите, чийто блокаж предизвиква състояние на фрустрация е доста широк и никога не се осъзнава в своята пълнота. Това може да бъде обусловено от недостатъчна инстроспекция или съпротива на съзнанието към потребности, които противоречат на представата на човека за самия себе си. Второ, блокадата на удовлетворяването на потребности по-често се предизвиква не от външни препятствия, а от съществуването на конкуриращи и разнопосочни потребности. Такива състояния представляват инстрапсихичен конфликт, който също не се осъзнава в повечето случаи. Прост пример за интрапсихичен конфликт могат да бъдат поддържането на интимна връзка или продължаващото упражняване на професия, които не удовлетворяват човека, с което предизвикват прекомерно напрежение или нарушават изградената самооценка, но се осъществяват, защото удовлетворяват тенденцията за обвързване или потребността от повишаване на социалния статус. Трето, в реалната ситуация ние обикновено визираме взаимодействието на комплекса потребности и съвкупността от фрустриращи ситуации. При това е сложно да се определели значението на конкретната потребност, а развитието на психичния стрес се свързва с едновременното или последователно възникване на няколко фрустрации с нарастване на сумарното фрустрационно напрежение.

Вероятността от развитие на психичен стрес при повишено фрустрационно напрежение зависи от особеностите на личността, обуславящи степента на устойчивост към психичния стрес. Подобни черти се обозначават като "чувство на съгласуваност", повишаващо ресурсите за противопоставяне на стресогенните ситуации на "личностната издръжливост", разглеждана като потенциална способност за активно преодоляване на трудностите. Личностните ресурси до голяма степен се определят от способността за построяване на интегрирано поведение, което позволява даже в условия на фрустрационно напрежение да се съхрани устойчивостта на избраната линия на поведение, да се отчитат собствените потребности и изискванията на обкръжението, да се съпоставят незабавните резултати и непосредствените последици от едни или други постъпки. При добра интеграция на поведението психическата енергия се разпределя в различни направления в съответствие с важността на реализируемите потребности. Колкото по-висока е способността към интеграция на поведението, толкова по-успешно е преодоляването на стресогенните ситуации.

Клиничните явления, обусловени от психически стрес могат да се разделят на остри стресови реакции, които възникват след силно травматично преживяване с изключително застрашаващ характер и протичат в течение на дни, а понякога часове; посттравматични стресови разстройства, които представляват продължителна непосредствена или закъсняла реакция на пособен род преживявания; реакции на адаптация, при които се проследява ясна връзка (в това число и временна) със стресови събития, водещи до повече или по-малко изразена жизнена промяна; невротични състояния и личностни декомпенсации, при които се наблюдава зависимост от повторно или хронично въздействие на стресорите ("житейски събития"), трудно разрешими емоционални проблеми, интрапсихични конфликти, продължително нарастване на фрустрацията и психичното напрежение. При невротичните състояния и личностни декомпенсации ролята на миналия опит и личностните особености, които определят инвидиуалната уязвимост са най-силно изразени. Значението на емоционалния стрес при тези състояние е очевидно, доколкото не е свързан с една конкретна и явна ситуация, а се реализира в по-широк жизнен контекст.
Глава 2. Копинг-поведение в стресови ситуации

Проблемно-ориентираният копинг, твърдят Фолкман и Лазарус, е свързан с опитите на индивида да подобри отношенията "човек-среда" чрез изменение на когнитивната оценка на случващата се ситуация, например търсене на информация какво да направи или как да постъпи, или въздържане от импулсивни и прибързани действия. Емоционално-ориентираният копинг (или временно спомагащият) включва мисли и действия, които имат за цел намаляване на физическото или психично влияние на стреса. Тези мисли или действия създават чувство на облекчение, но не са насочени към отстраняване на заплашващата ситуация, а просто карат личността да се почувства по-добре. Примери за емоционално-ориентиран копинг са: избягване на проблемната ситуация, отричане на ситуацията, мислено или поведенческо дистанциране, хумор, използване на успокоителни средства.

Тази класификация не означава, че човек прибягва изключително към един вид копинг. Всеки индивид използва комплекс от прийоми и методи както на проблемно-ориентирания, така и на емоционално-ориентирания копинг, за да се справи със стреса. Т.е. процесът копинг представлява своеобразен комплексен отговор на стреса.

Интерес предизвиква и разширената класификация на копинга, която предлагат американският изследовател Карвър и неговите сътрудници. Според тях най-адаптивните копинг-стратегии са тези, насочени директно към разрешаване на проблемната ситуация. Към копинг-стратегиите авторите причисляват:
"активен копинг" - активни действия за отстраняване източника на стрес;
"планиране" - планиране на действия по отношение на настъпилата проблемна ситуация;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Копинг-поведение в стресови ситуации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.