Копинг-поведение в стресови ситуации


Категория на документа: Психология


"търсене на активна обществена поддръжка" - търсене на помощ, съвет от социалното обкръжение;
"положително търкуване и растеж" - оценка на ситуацията от гледна точка на положителните й страни и отношение към нея като епизот от жизнения опит;
"приемане" - признаване реалността на ситуацията.

Друг блок копинг-стратегии, според авторите, също така може да способства адаптацията на човека в стресови ситуации, но той не е свързан с активния копинг. Към тези стратегии за овладяване се отнасят:
"търсене на емоционална обществена поддръжка" - търсене на съчувствие и разбиране от страна на обкръжаващите;
"подтискане на конкурентната дейност" - понижаване активността по отношение на другите дейности и проблеми и пълно съсредоточаване върху източника на стрес;
"сдържане" - очакване на по-благоприятни условия за разрешаване на ситуацията.

Третата група копинг-стратегии са тези, които не са адаптивни, но в някои случаи помагат на индивида да се адаптира към стресовата ситуация и да се справи с нея. Това са такива прийоми на овладяване като:
"фокус върху емоциите и тяхното изразяване" - емоционално реагиране в проблемна ситуация;
"отрицание" - отричане на стресовото събитие;
"ментално отстраняване" - психологическо отвличане от източника на стреса чрез развлечения, мечти, сън и т.н.
"поведенческо отстраняване" - отказ от разрешаване на ситуацията.
Отделно Карвър разглежда такива копинг-стратегии като "обръщане към религията", "употреба на алкохол и наркотици", а също и "хумор".

Приведената по-горе класификация на копинг-стратегиите не означава, че човек използва една от тях. В една или друга ситуация личността прибягва към цял комплекс от копинг-стратегии в зависимост от своите индивидуални особености и характера на ситуацията, т.е. съществуват модели на копинга.

Един от централните въпроси в теорията на Фолкман и Лазарус за копинга е неговата динамика. По мнение на авторите, копингът е динамичен процес със съставни структурни елементи, т.е. копингът не се явява постоянен, а податлив на модифициране с промяната на социалния контекст.

Копингът представлява многоизмерен процес на когнитивни и бихевиорални стратегии, които хората използват за управление на изискванията в специфични стресови ситуации. Въпросът за динамиката на копинга е пряко свързан с проблема за прогнозирането на едно или друго поведение на индивида в стресова ситуация.

Социалният контекст на копинга, а именно спецификата и особеностите на събитията, с които взаимодейства човек в процеса на преодоляване, са способни да влияят на самия процес на овладяване. Значението на ситуационните детерминанти се подчертава в редица теории.

Така например А.О.Прохоров подчертава важността на стресовата ситуация за появата на личностни образувания, като поява на нови ценности или жизнен смисъл, промяна в отношението към хората и пр. Н.В.Волкова отбелязва значението на критичните ситуации в условията на реализация на "базови" ценности за личността.

Отчитането спецификата на ситуацията и основните й характеристики има важна роля в ситуационния подход към копинга.

Според Л.И. Дементий съществуват редица методологически важни положения в изследването на копинга. Едно от тях е свързано с това, че ефективността на преодоляването до голяма степен зависи от разликата между обективните параметри на стресора и тяхната субективна оценка.

Западните изследователи Сингър и Дейвидсън отбелязват, че хората по различен начин интерпретират стресовата ситуация. Те могат да я оценяват като заплаха или изискване. Стресовите последици, според учените, са възможни само в случай, че събитието се възприема от индивида като заплаха; а ако се възприема като изискване, това предизвиква друг вид отговор. По тяхно мнение, оценката на едно или друго стресово събитие зависи от това как личността оценява собствените ресурси за овладяване на стресорите, които могат да се основават на индивидуалния опит, знания или практика, възприятие за собствена компетентност и т.н. Според Сингър и Дейвидсън остава открит въпросът какви характеристики на средата или личността оказват най-силно влияние на процеса на справяне.

Когнитивната оценка на стресовата ситуация се явява ключов механизъм, обуславящ процеса на преодоляване, категорични са Фолкман и Лазарус.

Ричард Лазарус предлага две форми на оценка - първична и вторична. При първичната оценка човек оценява своите ресурси, с други думи отговаря на въпроса "С какво разполагам за преодоляване на тази ситуация?". Отговорът на този въпрос допринася за качеството на неговите емоционални реакции и тяхната интензивност. При вторичната оценка индивидът оценява своите възможни действия и прогнозира ответните действия на средата. Иначе казано, си задава следните въпроси: "Какво мога да направя? Какви са моите стратегии за справяне? И как средата ще отговори на моите действия?". Отговорът влияе върху типа копинг-стратегии, които ще бъдат избрани за управление на стресовата ситуация.

Л.И. Анциферова посочва важната роля на способностите за оценка на ситуацията, от която зависи адекватният избор на стратегии за преодоляване. Характерът на оценката до голяма степен се определя от увереността на човека в собствения контрол върху ситуацията и възможностите за нейната промяна. Авторът въвежда термина "когнитивно оценяване", определяйки го като вид активност на личността, а именно "процес на разпознаване особеностите на ситуацията, определяне на позитивните и негативните й страни, откриване на смисъла и значението на случващото се". От това как работи механизма на когнитивното оценяване у дадения индивид зависят стратегиите, които той ще използва за разрешаване на трудната ситуация. Резултатът от когнитивното оценяване е извод за това може ли човекът да преодолее дадената ситуация или е извън неговия контрол. По думите на Анциферова, ако субектът оценява ситуацията като подвластна на контролиране, той е склонен да използва за разрешаването й конструктивни копинг-стратегии.

Според Фолкман и Лазарус когнитивната оценка е интегрална част от емоционалното състояние. Така например гневът обикновено включва оценка на параметрите на щетата или заплахата, щастието включва оценката на условията "човек-среда" от гледна точка на тяхната изгодност или полезност.

Авторите посочват, че всяко преодоляващо поведение започва с оценка на средата, която се оценява като значима за живота и самочувствието, като вредна, изгодна, заплашваща или променлива. Характерът на тази оценка влияе на копинга, който на свой ред изменя отношенията "човек-среда", тоест встъпва в ролята на "медиатор на емоционалния отговор".

По мнение на учените, отношенията между емоциите и копинга не носят статичен характер. Определени емоции облекчават процеса на преодоляване, но в същото време и копингът може да детерминира някои емоционални състояния. Фолкман и Лазарус отбелязват, че както копингът, така и емоциите трябва да се разглеждат от гледна точка на процеса. Процесуалният подход към спецификата на взаимовръзката между копинга и емоциите се заключава в анализа на динамиката на мисленето и поведението на човека в процеса на взаимодействие "индивид-среда". Клинични изследвания и емпирични факти показват, че копингът и емоциите в норма се характеризират с висока степен на изменчивост сред хората. Освен това копингът е многомерен процес от когнитивни и бихевиорални стратегии, които индивидите използват за управление на изискванията в специфични стресови ситуации. В този смисъл е важно да се отбележи, че копингът не следва да се свежда само до емоционалния аспект, т.е. копингът не е прост отговор на напрегната (емоционална) ситуация, той зависи от когнитивната оценка на своето състояние или случилото се събитие, която се включва в емоционалната оценка и предопределя качеството на емоциите.

Особен интерес представлява оценката на стресовото събитие в условия на неопределеност.

Неопределеността на ситуацията се явява една от най-важните ситуационни детерминанти, влияещи върху спецификата на процеса за справяне. Според В.А.Бодров неопределеността на ситуацията води до усещане за безпомощност и нарастване на стресовите реакции. В условията на повишена неопределеност като цяло е затруднена оценката на ситуацията.

Съществува цял комплекс ситуационни променливи, които могат да предопределят копинг-отговора. Към тях се отнасят - значимост на събитието в живота на човека, сила на стресовото въздействие, продължителност на действието, трудности в преодоляването, възможност за прогнозиране и степен на субективен контрол върху ситуацията от страна на личността.

Неопределеността на ситуацията е пряко свързана с такива параметри на оценка на ситуацията като възможността за прогнозиране. Прогнозируемостта на събитията означава доколко човек е способен да предскаже динамиката, развитието на ситуацията. С нарастването на неопроделеността на ситуацията намалява степента на прогнозиране на събитията, и като следствие става невъзможно използването на копинг-стратегия, свързана с планиране на действията за справяне.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Копинг-поведение в стресови ситуации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.