Курсова работа по трудова психология


Категория на документа: Психология


СУ "Св.Климент Охридски"
Философски факултет

Курсова работа
по
Трудова психология
на тема:
Изследване на мотивация и удовлетвореност от работата на учители

Увод

Мотивацията включва целева насоченост на поведението и потребност, защото тя е условие на индивида, а не на околната среда. Съществен аспект на мотивацията е получаването на пряка и интензивна връзка между целенасочените действия и крайните резултати. Освен това постигнатите резултати имат субективно значение и психологическа ценност за човека, защото в противен случай те губят силата си на активни мотиватори. Следователно мотивацията е функция от очакваните резултати и от психологическата ценност, която им се приписва.

Удовлетвореността от работата е важна, за да се установи доколко организацията и работата, свързана с нея, задоволяват човека. Удовлетвореността също като мотивацията за работа има своите детерминанти. В настоящото изследване ще се проследят именно мотивацията и удовлетвореността на работата на учителите.

Описание на организацията

Организацията, която ще бъде подложена на по-обстоен преглед и анализ, представлява държавно учреждение, свързано пряко със сферата на образованието, а именно - училище. Училището се намира в София, в сравнително населен квартал. Точното наименование и местоположение на училището няма да бъдат назовани. Трябва да се поясни обаче, че то включва начален, прогимназиален и гимназиален етап на обучение, а в последните години в него са открити както целодневни, така и полудневни занимални за деца на 5 и 6-годишна възраст. През годините е претърпяло различни промени - от едно от елитните столични образователни учреждения, чийто капацитет ученици е надминавал 3000, днес то едва стига приблизително 350. Съвсем ясно е, че в началото и броят на учителите и поддържащия персонал сравнително са намалили своята бройка. Съвсем прост пример в това отношение може да бъде цифрата на учителите по български език и литература - в близкото минало - 17, а днес едва 3.

В училището структурата е съвсем проста - педагогически и непедагогически персонал. Към непедагогическия спадат общият работник, охраната, чистачките, администратор, касиер-домакин, главен счетоводител, помощник възпитател. В числото на педагогическия персонал се включват всички начални учители, учителите на среден и горен курс, както и тези на най-малките ( от предучилищните групи). Често пъти обаче в рамките на това учителско общество се забелязват невербални и неформални вражди. Пример за това е съревнованието между учителите от начален и горен курс, които често пъти взаимно подценяват своята работа и намират работата на другите за много по-лесна. В същото време обаче сравнение между двете не може да се направи, защото едните поставят основите, а другите развиват и усъвършенстват постигнатото преди тях. В този смисъл работата и на двата вида учители не е за подценяване и няма такова нещо като по-лесна. Всички учители в конкретното училище са пряко подчинени на директор, който в случай на отсъствие, съвсем адекватно бива заместен от двама помощник-директори.

В тази добре структурирана организация контактите се осъществяват по всички линии - както по формалната, така и по неформалната структура. Главните учители може и да са с известен формален статус, но той съвсем не съвпада със статуса им в неформалната структура( т.е. в неформалната структура те са просто част от цялото, по нищо неизпъкващи от останалите учители). Информационните контакти се осъществяват на всички равнища -между учител и учител, но и между учител и ръководител. Това е така поради причината, че директорите (включае помощник-директорите) активно участват не само в ръководството на институцията, но и в обучението на децата, заемайки различни предметни области, изучавани както в среден, така и в горен курс.

Междуличностните отношения между педагогическия и непедагогическия персонал в училището не е трудно да се изградят - многото контакти по различни поводи - по отношение на деца, общи мероприятия, сходни интереси, родители и родителски срещи, мнения спрямо ръководството, стават причини за това.

Съвсем далеч стои обаче въпросът с месечното възнаграждение в организацията и това доколко то отразява усилията на трудещите се в организацията. Съвсем естествено е във време на икономическа криза и липса на средства всеки да се оплаква от недостатъчната оцененост на труда му и съответно да протестира срещу ниска заплата. В интерес на истината в училището мнението, че трудът не е заплатен ( без значение на педагогически или непедагогически персонал) се чува както от страна на работниците, т.е. учителите, така и от страна на ръководния персонал. Съвсем естествено и следователно тогава не материалният стимул да е водещ при тази работа, а индивидуалният, ценностният.

Съществуват обаче и други начини за осигуряване на допълнителни финансови средства. Това става чрез работа над различни проекти, финансирани от ЕС, за които обаче е необходима допълнителна работа с учениците и сформиране на допълнителни групи по интереси.

Въпросът за заемането на лидерска позиция в една подобна обстановка е изключително сложен. За обособяването на лидер във формалната структура можем да говорим - той е съвсем ясен както от поста си, така и от документацията. Друг обаче остава въпросът за неформалния лидер - такъв проявен до този момент липсва. Това съвсем обаче не означава, че опити за заемане на лидерска позиция в неформалната структура са липсвали.

Анализ на резултатите

Изследването на мотивацията за работа обхваща началните учители, както и тесните специалисти в среден и горен курс. Общото число на изследваните лица е 30 учители. След като резултатите от двата въпросника - за мотивация за работата и удовлетвореността от нея, са попълнени и анализирани, се получават следните резултати:

Мотивация за работа

Съдържание на работата

Резултатите от 5-ти въпрос показват, че 57% от хората смятат, че работата им по-скоро не ги мотивира, 20% заемат средната позиция (нито ги мотивира, нито не ги), а едва 23% намират работата си за мотивираща (по-скоро ме мотивира). 100% от анкетираните смятат, че работата им не е разнообразна, което съответно напълно не ги мотивира. На въпрос 10 (Работата изисква да използвам уменията и способностите, които имам) 40% отговарят, че това напълно ги мотивира, 27% - с по-скоро ме мотивира, 30% с нито ме мотивира, нито не ме мотивира и едва 3% отговарят, че по-скоро не ги мотивира. Оказва се, че 40% по-скоро не са мотивирани от поемането на лична отговорност за извършеното, 30% нито са мотивирани от това, нито не са, а останалите 30% напълно не са мотивирани от това. Интересно се оказва, че на 15 въпрос (Мога самостоятелно да определям начина и последователността на изпълнение на задачите си) 53% отговарят, че напълно не са мотивирани от това, 27% , че нито са мотивирани от това, нито не са, а 20%, че по-скоро не са мотивирани от това.

Условия/ външни характеристики

От анализа става ясно, че 53% от анкетираните смятат, че сигурността на работното място напълно не ги мотивира, 27% мислят, че по-скоро не ги мотивира, а 20% не определят сигурността нито като мотиватор, нито като демотиватор. 60% намират работното си място като напълно немотивиращо за работа, 37% смятат, че по-скоро не ги мотивира, и останалите 3% мислят, че работното място е без значение (3). По отношение на работното време обаче нещата не стоят така - 67% от анкетираните заявяват, че това напълно ги мотивира, а останалите 33% гласуват с по-скоро ме мотивира. По отношение на организацията на труда 33% заявяват, че напълно ги мотивира, 30% заемат средната 3-та позиция , а 27%, че по-скоро ги мотивира. 3% заявяват, че напълно не ги мотивира.

Кариерно развитие

По отношение на кариерното си развитие - 100% от анкетираните заявяват, че нямат шанс да бъдат повишени, което не може да бъде мотив за работа. По отношение на мотивацията, породена от добрите перспективи за професионално развитие - 47% отговарят, че това напълно не ги мотивира, 33%, че по-скоро не ги мотивира и 20% , че нито ги мотивира, нито не ги. Оказва се обаче, че мотиватор се явява възможността на анкетираните да работят в избраната от тях професионална област - 50% отговарят, че това по-скоро ги мотивира, 40%, че напълно ги мотивира и 10%, че нито ги мотивира, нито не ги. На айтем 28 (Мога да планирам и предвиждам развитието си в професията и кариерата) отговорите са различни - 40% отговарят, че нито ги мотивира, нито не ги; 27%, че по-скоро не ги мотивира това, 23%, че по-скоро ги мотивира и 10%, че това напълно не ги мотивира.

Заплащане и придобивки




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по трудова психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.