Лекции по девиантно поведение


Категория на документа: Психология


Лицата с ДП по-трудно провокират конфликт, отколкото КС. За тях тя се оценява както единствена за постигането на очаквания резултат. Именно в КС и чрез нея девиантната личност търси възможности не за разрешаване на конфликта, а за нанасяне на материални, физически или психически щети на другата страна.

Отношението конфликтно действие - резултат субективизира възможността точно определени действия да доведат до постигането на очаквания прогнозиран резултат. Тези действия имат преднамерен характер и се изразяват чрез открито нападане на противника и бързо напускане на полето на противодействието. Не е изключено и постепенно унищожаване на противника чрез индиректна агресия. И в двата случая конфликтните действия са съзнателно контролирани и л-та планира резултатите от тях в рамките на антисоциалното си поведение.

Очакванията от КС, конфликтните действия и резултати има по-скоро неосъзнат дифузен характер и много често са в рамките на емоционалните преживявания. Всяко лице с ДП субективизира представата си за КС, старае се да я прогнозира, както и действията , които ще прилага в нея. Очакванията за резултата са в сферата на личната изгода. Човек оценява, че когато всичко предварително е обмислено, основното действащо лице в КС е той. Чувствайки се силен , той се стреми да контролира ситуацията като за него е важен резултатът от нея, а КД могат да се ситуатират.

Резултатът и последствията в схемата на конфликтното поведение на лица с девиантност се свързват с това, че резултатът за разрешение на КС приема моментен характер. Девиантните действия са инструменти, чрез които този резултат се постига, по този начин КС се разрешава. Това обаче става възможно в определен времеви отрязък, т.е. в момента. Онова ,което е характерно за лицата с ДП ,е,че те трудно

осмислят последствията като резултат от тяхното поведение. Много често дори резултатът те свързват с последствията, което показва, че те трудно прогнозират развитието на поведението си в бъдеще. За това чрез противообществената си нагласа те прескачат от КС на друга КС. Тъй като резултатите са извън нормите на нравственото поведение, такива лица трудно приемат друга алтернатива за своето поведение. Оценили се и осъзнали се като лошите, те се държат точно като такива.

9.Стилове на поведение у лица с девиантни прояви

Всяка личност с ДП по време на конфликтно противопоставяне активизира своя енергиен потенциал и целия арсенал от емоции и чувства насочва към другата страна , която оценява като противник в конфликта. Това показва, че лицето с ДП търси открито конфронтиране, като израза на стремеж за доминиране, като желание за показване и физическо надмощие и желание за унищожаване на нещо или някого.

В много случаи КС за лицата с ДП може да се разглежда като предкриминална, т.е. тя може да бъде причина или фактор за проява на престъпни действия. За това в ПДП се обръща внимание върху личностните характеристики на лицата с ДП, които се оказват значими за поведението им в КС.

Установено е,че в структурите на Аз - образа на такива лица се откриват характеристики, които определят л-та като авторитарна, обичаща да контролира останалите като проявява спрямо себе си завиден контрол, изисква от останалите уважение, нетърпима е към критика, склонна е към пренебрегване на чуждото мнение, надценява своите възможности в ситуации на открито противоборство. Стремежът е към доминиране е два пъти по-голям, отколкото при лица без девиации, а проявите на враждебност във взаимоотношенията с околните - около седем пъти повече. Силно изразените негативни нагласи правят личността с ДП лесно податлива на външни стимули, на които отговаря поведение,демонстриращо ситуативно превъзходство. За лицата с ДП КС е повод за изразяване на негодувание, а конфликтът - средство за утвърждаване на конфронтацията като личностен модел на поведение. В КС основният стил на поведение е съперничеството.

Ситуацията конфликтно противопоставяне лицата с ДП негативното отношение към другия участник се съхранява независимо от това какво е неговото поведение,дали ще избяга от конфликта, дали ще се противопостави, или ще игнорира конфликтното противопоставяне, л-та с ДП съхранява негативното си отношение към другата страна на конфликта. Установено е, че тя проявява мнителност във взаимоотношенията и изчаква подходящ според нея момент, в който открито да влезе в противоборство със своя противник.

За лицата с ДП е характерно, че те възприемат другия участник не като противостоящ им, а като враг. Не търсят причините за неговото поведение, а излагат единствено и само своите идеи. Поради тази причина КД имат целева насоченост,

която синхронизира с нагласите за КС. Интересно е да се види отношението на лицата с ДП към другите стилове на поведение в КС, каквито са : компромиса, приспособяването и сътрудничеството. Те се проявяват единствено тогава, когато е възникнал конфликт с членове на собствената група, оценена като референтна. Много бързо те се склонни да се приспособят към предложено противообществено поведение и в ситуации, в които трябва да се вземе решение за неговото реализиране, те проявяват сътрудничество с останалите членове на групата или компромис спрямо предложените от тях решения, като умаловажават своето собствено мнение.

Тези три основни стила на поведение в КС характеризират тяхното желание да бъдат част от някаква общност, с която в момента се идентифицират. Така например в ситуация на открито противопоставяне с хора по улиците или в квартала, малолетните и непълнолетните правонарушители много бързо се съгласяват и стигат до групово решение за нанасяне на материална или физическа вреда на хора, които са обекти на заплаха за някои от членовете на групата. Единодействието е фактор за възможността КС, която се провокира за защита като резултат от общите групови интереси. Много често в такива моменти действа ефектът на "снежната топка", т.е. един казва едно нещо ,друг го допълва с друго (взаимна подкрепа).

За лицата с ДП конфликтът и КС са начини за разрешаване на проблеми с членовете на социалните общности. Както КД, така и очакваните резултати от тях формират конфликтно поведение, което има за цел да наруши функциониращите системи на социални норми.

Провокираните КС имат социален резонанс, поради което в конфликтното противопоставяне се включват и хора, които нямат отклоняващо се поведение. Това е характерно за конфликтите при лицата с ДП, тъй като социалната оценка за тях има негативен характер. Като страни в конфликта се включват освен лица , и институции.

Стиловете на поведение в КС при лицата с ДП се изразяват в:

1. Провокиране на КС;

2. Проява на враждебност в конфликта - лицата с ДП не се стремят към взаимодействие с другата страна в конфликта и търсене на възможности за решение на конфликта, те трудно приемат и решението на третата страна. Най- често очакванията им са свързани с налагане на собствено решение, което ги прави неконструктивни в ситуацията на конфликта.

3. В КС приоритетно те прилагат съпернически стил на поведение, а компромисния, приспособяващия стил на поведение прилагат спрямо членовете на своята референтна група.

4. В КС лицата с ДП прилагат форми на предходен антисоциален опит.

5. Всяка КС съдържа в себе си прилагането на КД, от които се очаква субективен резултат, без обаче перспективно да се прогнозира поведението, т.е. за лица с ДП е важно решението на КС, а не какви ще са следствията от нея, както за него, така и за другата страна от конфликта.

Конфликтите като изява на ДП могат да се разглеждат в два основни аспекта:

1. Личностен аспект - тогава , когато лицето с ДП разглежда конфликта като единствена възможност за разрешаване на собствените си проблеми. Много често девиантната личност може да влезе в конфликт поради ниска самооценка, липса на удовлетвореност от себе си, дисфункционалност на собствените взаимоотношения. В такива случаи тя се явява интровертна личност,която дълбоко преживява собствената си непълноценност и използва КС, за да може да прояви КД, които да компенсира в стремежа й да се чувства важна и значима. По този начин чрез конфликта тя привлича вниманието към себе си и това й е достатъчно. Интровертната личност с ДП много често изживява своя физическа непълноценност. Така например това, че е ниска, че е дебела, че е много висока или слаба, че не е достатъчно силна или че има някакво заболяване.

Същото се отнася и тогава.когато тази непълноценност е в рамките на т.н.

социална непълноценност.

2. Социална непълноценност - този аспект е свързан с непълноценното функциониране или реализиране на социална роля. Бидейки член на една социална общност, лицето с ДП изпитва емоционален дискомфорт от присъствието си в нея. Така например децата от домовете-изпитват неудовлетворение от присъствието си в домовата среда. Нейните членове оценяват като относително свои и поради тази причина в реалната си група на присъствие (ученически клас) те открито се противопоставят срещу своите съученици, тъй като се възприемат като " ощетени от съдбата". Това не означава, че приемат позицията на жертва, а точно обратното - те се стремят да наложат своето присъствие чрез търсене на социална справедливост.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по девиантно поведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.