Лекции по диференциална психология


Категория на документа: Психология


Тема 1
Индивидуална специфика на психичните процеси
Диференциална когнитология

1. Индивидуалните параметри на възприятието. Перцептивен контрол и стил.

Според различните изследвания, хората се разделят на следните видове, в зависимост от своите възприятия. Биват най-напред аналитични и синтетични. Аналитичните проявяват тенденция да възприемат по-скоро отделните части на обекта, като изпитват трудност при отделяне на цялостната структура и са ориентирани към различията. Синтетичните възприемат явленията като интегрирано цяло като се ориентират към сходството между отделните части.

Второ хората се делят на обективни и субективни. Обективните са ориентирани към устойчиво и точно възприятие. Докато субективните се насочват към много по-широко поле на възприятието със субективно интерпретиране на възприетия обект.

Трето хората се разделят на концептуални (активни) или перцептивни (пасивни). Концептуалните работят рационално и формират хипотези за вярно решение при изпълнение на класификацията на обектите. Перцептивните използват метода на пробите и грешките като се ръководят от непосредственото възприятие на стимула. Установена е темпераментова и възрастова детерминация на тези типове възприятия.

Четвърто - уверени (оценяващи) и внимателни (неоценяващи). Уверените инфорират за своето възприятие с едно обобщение, в което включват най-съществените детайли. Неоценяващите дават подробни отчети за своето възприятие като включват и най-малките детайли в него.

Пето - дезинтегрирани или интегрирани. Възприятието при дезинтегрираните субекти е нестабилно и не е свързано пряко с възприеманата реалност. Възприятието към интегрираните субекти е систематично, логично и реалистично.

Шесто - цветоориентирани или формоориентирани или субекти ориентирани към цвета или към формата. Цветоориентираните предпочитат в основата на класификацията да дават цветови признаци, докато формоориентираните предпочитат признаците на формата. Например Айзенк изследва връзката на формоориентираните субекти с шизоидните черти на личността, а на цветоориентираните с циклоидните черти на личността.

Седмо - визуални и осезателни. Визуалните разчитат при своите възприятия главно на зрителните образци, докато осезателните предочитат осезателно-кинестетичния канал на информация.

2. Диференциална характеристика на вниманието и на паметта.

Индивидуалните особености на вниманието се свързват преди всичко с параметъра наречен проницаемост. Високото равнище на проницаемостта се свързва с широкия фокус на вниманието, който не позволява да се забележат някои точни различия, при което се достига до така нареченото размиване на стандарта. При ниско равнище на проницаемостта се проявява като тесен фокус на вниманието осигуряващ чувствителност към относително малки черти между обектите, както и точност при съблюдаване на стандартите. Особеностите на паметта са свързани преди всичко с преобладаване на една от двете стратегии при съхраняване на информация, а именно или кратковременно или дълговременно. Друга особеност на паметта се сввързва с характеристиката на представите. Например хора с високо развита образна памет обикновено по-трудно заучават невербален материал и особено трудно заучават абстрактна информация като демонстрират нейното трудно и бедно възпроизвеждане. Тези, които са склонни към възпроизвеждане на ярки образи показват много по-високи резултати при непроизволното запомняне.

3. Стилови характеристики на мисленето

Могат да се отбележат следните индивидуални различия свързани с формирането на понятия и оперирането със значимите признаци с помощта на класификации.
-Абстрактност/конкретност , която се появява при спецификата при формирането на понятията. Личности от абстрактен тип използват повече информация и по-голям брой стратегии при разрешаване на възникнали проблеми. Предполага се, че конкретната структура в най-голяма степен зависи от перцептивно отделяните признаци на смисъла активиращ личността.
-Коцептуална интегрираност, която се проявява като склонност за съотнасяне на частите или понятията едно с друго или с предшестващите ги концептуални стандарти. Емперически се отделят стратегии за продуциране или комбиниране на понятията.
-Величина на диапазона за когнитивна еквивалентност, която характеризира стратегиите на мислене на субекта, които той използва за решаване на задачи и формиране на категории в процеса на обобщение. Отделят се " аналитици", които притежават тесен диапазон на когнитивна еквивалентност. Те отделят голямо количество групи от обекти и се ориентират към по-голямо многообразие. Групата на "синтетиците", които отделят много по-малко количество на групи от обекти и се ориентират към тяхното сходство. "Аналитиците" акцентират върху реалните и емоционалните свойства на обекта докато "синтетиците" пренебрегват тези свойства и се стремят към систематизация и класификация на съществуващите данни.
-Ригидност и гъвкавост на познавателния контрол, който се оценява от гледна точка на ефективността при преодоляване на стереотипа и се определя от скоростта и точността при изпълнение на поставената задача. Индивидите се характериират с устойчивост към различни трудности и пречки в процеса на превключване върху различни дейности в съответствие с поставените обективни изисквания.
-Тесна и широка категоризация, която описва индивидуалните различия при класификационните стратегии. Предпочитането на голямо количество групи, които съдържат малък брой обекти във всяка от тях отразяват тясната категоризация и обратното предпочитането на малък брой групи с относително неголямо количество обекти във всяка от тях се смята за индикатор на широка категоризация.

Тема 2
Индивидуални различия в емоционалната сфера

Индивидуалните различия в емоционалнстта се проявяват при децата още от първите месеци на техния живот. В диференциалната психология се изследват измененията при негативни и позитивни емоции при деца на възраст от 3 до 9 месеца във връзка с характеристиките на семейната среда. Зависимостта на измененията на емоционолността на децата в параметрите на вътрешно семейната среда могат да се представят по следния начин: стабилността и изменчивостта на детската емоционалност зависи от емоционалната атмосфера на семейната среда. При дец с ниско равнище на негативните емоции, майките се отличават с висока самооценка и взаимодействието с детето се характеризира с по-голяма хармоничност и отзивчивост. При деца с висока активност на негативни емоции се наблюдават противоречия в семейството във връзка с отглеждането и възпитаването на детето и освен това родителите негативно оценяват своя жизнен опит свързан с брака и раждането на детето. Процесът на социализация оказва много силно влияние върху моционалното регулиране на комуникациятта, което се изразява в емоционалните компоненти при стила на социално взаимодействие. Нпример склонността на родителите да обсъждат различни емоционални проблеми със своето дете, то това довежда до по-добро разбиране от детето на собствените си емоции и развива у него способност към саморегулация. Установява се, че колкото повече майките обсъждат със своите тригодишни деца различни емоционални състояния, толкова по-успешно тези деца се адаптират към емоционалните прояви на непознати възрастни. В последно време в диференциалната психология особено активно се разработва проблемът за емоционалните стилове като индивидуални детерминанти характеризиращи различията както в предпочитанията на определени преживявания, така и в начините на тяхното изразяване. Най-общо хората могат да бъдат разделяни на емоционални и неемоционални субекти. Емоционалното както и много други характеристики на индивидуалността се различават преди всичко по своята насоченост. Например субектите с изразена емоционална ориентация към себе си се характеризират с висока тревожност, склонност към депресивни състояния и склонност към хипохондрични разстройства. Другите два типа ориентация предметна или към другите хора са свързани с интензивност на преживяванията по отношение на различни обекти или комуникативна ативност, отнася се за ориентацията към другите хора. Тези два типа ориентация се състоят преди всичко от параметрите на темперамента. Установена е и негативна корелация между интензивността на социалното ввзаимодействие при импулсивни мъже и негативна връзка между предметната емоционалност и интензивността на социалното взаимодействие при импулсивни жени. В този смисъл може да се направи извода, че вероятно склонността към импулсивен стил на поведение се съпровожда от високи показатели на емоционалността и се съчетава с своеобразни компесаторни механизи при случаи на оттрицателно външно моделиране.

Тема 3
Способности на интелекта

Изследванията върху способностите и интелекта представляват един от най-важните проблеми в диференциалната психология. Концепцията за IQ най-общо отразява равнището в развитието на общите способности на човека. Съдържанието на използваните показатели на коефициента за интелигентност в съвременната диференциална психология съществено се отличава от техните първоначални интерпретации. Например възрастта престава да бъде основа за изчисляване на този сумарен коефициент. Броят на годините се сменя с изчисляване на пропорциите на получените тестови резултати на изследваното лице сравнение с общите резултати на дадената група. Например структурата на теста за интелигентност Станфорд-Бине включва следние осовни групи фактори:
1. Съвкупност от знания и интелектуални навици на човека, които Кетел определя кто "изкристализирани" способности. Например тук се отнася способността към вербална логика, речниковия запас, развитието на съотношенията и значението, както и количествената невербална логика.
2.Включват се подвижно-аналитични статистики, които се определят от тази страна на онтогенетичното развитие, която най-малко се поддава на културно влияние.
3. Характеристиките на кратковременната пает, запомняне на изречения, картина или название на обекти.

Робърт Стернбер предлага теория, според която върху интелекта влияят три типа психични процеси или компоненти:
1. Мегакомпоненти - които регулират процесите за решаване на проблеми, отделяне на етапи в процеса на решение и взимане на окончателно решение.
2.Изпълнителни компоненти, които са процеси отговарящи за актуалното решение на конкретния проблем в това число и по пътя на неговата трансформация.
3. Компоненти за придобиване на знания, които са свързани със спецификата на обучението и съхраняването на полезна информация за бъдещето.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по диференциална психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.