Лекции по криминална психология


Категория на документа: Психология


Потребност - мотив - цели - действия, планиране, реализация, инсценировка

Престъпната дейност и действия имат комплексна интегративна структура, която включва потребности, мотиви, цели , личностни особености, планиране, прогнозиране, подготовка, реализация и инсценировка. Всички тези структурни компоненти са присъщи за умишлените и непредпазливите деяния.
Всяко престъпление оказва определено психическо въздействие не само на потърпевшите или на очевидците, но и на самото лице, но и на самото лице което го извършва. Това въздействие е твърде различно в зависимост от степента на изменение на психичните качества на личността, осъществяваща престъплението. Престъпната дейност променя, модифицира самия деец неговите мотиви, нагласи и чувства. Дори и отношението му към извършеното и към самият себе си.

Удовлетворението от резултата закрепва образа на даденият акт на престъпно поведение и облекчава по-нататъшното му реализиране. Възможно е и отрицателно отношение към резултата, които е искал да постигне и е постегнал престъпника. Достигнатият резултат може да предизвика отрицателни чувства и във връзка с това разкаяние за извършеното. Резултатът от престъпната дейност може да бъде много по-различен от нейното планиране и подготовка. Той разбира се варира според конкретният случай от пълно удовлетворение, комфорт и повишаване на самоувъжението до задълбочаване на малоценностовите преживявания фрустрацията, неудовлетвореността, разочарованието, вината и отчаянието при дееца.
Една от специфичните особености на психиката на лицата след извършване на престъпление се явява и това, че психическото напрежение не спада, а като правило напротив се усилва. При реализирането за първи път на повлияни от ситуацията влияния последствията при всички случаи предизвикват стрес, объркване, фрустрация, дълбоко съжаление или виновностови преживявания за извършеното. В подобна обстановка се овиличават неадекватните дезадаптивните реакции и дори суицидният риск. Осъзнаването на конфликта с обществото, които настъпва в резултат на извършеното престъпление във всички случаи поражда у човека усъзнато, а понякога и не напълно осъзнато безспокойство и чувство за своята непълноценност в сравнение с останалите хора. Този тип преживявания се срещат при всички правонарушители, които са в конфликт със закона, но те имат различна интензивност, продължителност и се компенсират по специфични начини, пораждащи разнородни последствия. У човека, извършващ престъпление отношението му към извършеното обуславя и плановете му за в бъдеще. В частност те могат да бъдат насочени към скриване на следите от престъплението към изработване на такава линия на поведение, която на убеждава обкръжаващите в пълната му непричастност към криминалното деяние. Появата на виновностови преживявания води и до осъзнаване на необходимостта от носене на отговорност за извършените действия. Съзнанието за своята вина, разбирането за нанесените вреди на конкретната личност, на група лица или на обществото може да породи у лицето извършило престъплението активна дейност, насочена към ликвидация на вредните последствия. Преживяването на престъплението и свързаното с него психическо напрежение може да породи и активна дейност по оказването на помощ на следствието и правосъдието за компенсиране на нанесените вреди. Подобни случаи се срещат по-рядко и най-вече сред осъдените а пробация правонарушители, но наличните виновностови преживявания трябва да се използват целенасочено за извършване на профилактична и корекционна дейност.
Психическите изменения на алчността на престъпника след извършването на престъплението в значителна степен зависят от това до колко то съзнателно е планирано или е реализирано ситуативно. При професионалните престъпници осъществяващи планирани престъпления емоционалното въздействие на конкретните резултати върху тях като правило е значително по-ниско. Добре планираното и щателно подготвеното престъпление е свързано и с подготовка за отрицателните емоции, които се появяват след неговата реализация. Обае в случаите, когато при извършването на престъпление се появяват нови условия, които по-рано не са били предвидени силата на емоционалното въздействие на престъплението съществено се увеличава. Колкото в по-голяма степен имат място изменените условия и действията и последствията се различават от първоначално планираните, толкова в по-голяма степен се проявява силата на емоционалното въздействие на престъплението. В такава обстановка извършителят обикновено е изненадан, стреснат, фрустриран, объркан, неудовлетворен и разочарован от резултата. Съзнанието за противоправност и обществената опасност на извършените действия. Проявите на отрицателни емоции при извършването на престъплението и възприемане на неговите резултати усилва страхът ор разобличение и търсене на отговорност. В резултат на този страх на предстоящото наказание и на загубата на планове за в бъдещето се намалява самокритичността, самоконтрола, увеличава се внушаемостта и съществено се затруднява логическата мисловна дейност. Емоционалността при това често преобладава над логиката при вземането на решения. Преживяването на събитието на престъплението съзнанието за вина, страхът от отговорност всичко това са негативни фактори, усилващи дискомфортните емоционални преживявания.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по криминална психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.