Лекции по психология


Категория на документа: Психология


Тема 10
Усещането като начална и синтетична проява на психиката

Общ въпрос на философията, психологията и някои отдели на естествознанието, медицината и др. Началото на изследването му се поставя във философията на познанието, при материалистите от Древна Елада. Демокрит съставя и първата класификация на вкусовите усещания. По-късно Аристотел обявява усещането за един от белезите на психичното. При различаване на усещащата функция на душата от нейната вегетативна функция, той взема под внимание преди всичко познавателните качества на усещанията. Допринасят и елинистичните школи и особено епикурейците, които чрез учението си за "четвъртото вещество", всъщност обръщат внимание на изучаването на вътрешните усещания. През XIX в., научните успехи на психологията са свързани главно с общата физиология и с физиологията на нервната система. През втората половина на века се появява и новото направление - психофизиката, чийто родоначалник е Густав Фехнер. Психофизиката започва да изучава и съпоставя психичните явления с външните им агенти. Именно в тази насока е и законът на Ернст Вебер, с който последният показва подредения характер на усещането от външните взаимодействия: D R/ R = const - относителният диференциален, разграничителен праг на усещането е константен. В псочената формула D R - диференциален праг, а R е онази дейност на дразнителя към която се е адаптирала нервната система.
Йохан Мюлер и Херман Хелмхолц работят върху физиологията на сетивата. Според тях, усещането не зависи от външните обстоятелства, а от нервното сетиво, от специфичността на енергията, която обработват различните сетива. С това не се съгласява Вилхелм Вундт. Неговата теория е своеобразна реакция срещу уеднаквяването на усещанията и образите. Прави впечатление, че в рамките на руската рефлексология, няма единно становище относно това с коя наука да се обвърже изучаването на усещането. За това говорят и изследванията на И. М. Сеченов и И. П. Павлов. "Въпросите за усещането не фигурират у Павлов, като частно физиологични, каквото е учението за безусловния рефлекс (Б.Р.). Има нещо подобно и у Сеченов, когато той изследва двата вида сетивност и говори за различията между възприятието и зрителното усещане при падане на светлината върху окото и при пространственото виждане. Анри Пиерон изследва генезиса на усещанията и тяхната реализация като проява на активността на организма в книгата си "Усещането създава живота". На изключителната роля на усещанията за функционирането на организма и на техния непознавателен характер обръща специално влияние и друг голям френски психолог Анри Валлон.
Обща психологична характеристика на усещанията
Що се отнася до психологичната характеристика на усещанията, много често научната литература, то се определя като последна градивна единица, от която се състои психиката, а също и като "най-простият психически процес, който се състои в отразяването на отделни свойства на предметите и явленията от материалния свят, както и в отразяване на вътрешното състояние на организма, когато материалните дразнители въздействат непосредствено върху съответните рецептори". Елементарността на усещането подлежи на интерпретиране. То не е последната градивна единица на психиката. Това, че е нейната първа проява, не значи, че е най-просто. Фактите говорят за голяма степен на сложност. Става дума за първата проява на психиката, изразена най-рано, като развила се от безгръбначните към гръбначните и човека. Дългото развитие говори за сложността на процеса. Усещането е характерно за всички животински организми. Ако няма усещане, няма живот.
Това е процес, възникващ при непосредствено контактно възбуждане. Не може да възникне усещане от разстояние. Усещането не може да се регулира, или предсказва. При контактните възбуждания не се възприема формата, цвета. Външната действителност не се възприема конкретно. Усещането затова не може да се разглежда като образ на обективно съществуващи неща. Познавателният процес предполага формиране на образа във времето или в пространството. При усещането има непосредствен контакт. Усещането не е съзнателно психично явление. При безсъзнателно състояние също се усеща, т. е. организмът живее. Животните нямат съзнание, но усещат. При човека, който по принцип е съзнателно същество, усещането не може да се игнорира по съзнателен път, нито да се регулира посредством съзнанието. Поради своя синтетичен характер, усещането не може да се включи в нито една от трите групи психични явления. В психологията, се допускат три момента на усещането. Тяхното допускане е абстрактно, защото на практика, те не могат да се изолират като самостоятелни, дори и по експериментален път. Тези три момента са: сензорен, афективен и моторен момент на усещането. За сензорен момент на усещането се говори, когато става дума за това, какъв е характерът на контактния дразнител и как той въздейства върху организма. За афективен момент на усещането се говори, когато се има предвид вътрешното състояние на организма, т. е. Какъв е характерът на преживяването по повод на контактния дразнител. За моторния момент на усещането се говори, когато се интересуваме каква е реакцията на организма по повод въздействието на контактния дразнител. Реагирането при усещането се осъществява чрез непроизволния движения, т. е. Организмът не може да избира начина на реагиране. Контактният дразнител предопределя и характера на реакцията.
Обща характеристика на чувствителността при усещанията
Чувствителността се определя от възможностите на организма да преживява усещане, от диапазона на функциониране на анализаторите. Чувствителността има своите граници, които в психологията се наричат "прагове на усещането".
Минималната сила на дразнителя, която предизвиква едва забележимо усещане, се нарича долен абсолютен праг на чувствителността. Дразнителите с по-малка сила или т.н. "подпрагови" дразнители, не пораждат усещания, а реакции на физиологично ниво. Долният праг на усещанията определя равнището на абсолютната чувствителност на даден анализатор. Между абсолютната чувствителност и величината на прага съществува обратна зависимост; колкото по-малка е величината на прага, толкова по-голяма е чувствителността на даден анализатор.
Това отношение, в психофизиката, се изразява чрез формулата:
E= 1

P
С E се означава чувствителността, а с P - праговата величина на дразнителя.
Абсолютната чувствителност на анализатора се ограничава не само от долния, но и от горния праг на усещането.
"Горен абсолютен праг на чувствителността" се нарича максималната сила на дразнителя, при която възниква усещане, адекватно на действащия дразнител. След като силата на дразнителя надмине горния праг, чувствителността може да се загуби, а организмът да изпадне в състояние на колапс.
Счита се, че величината на абсолютните прагове се изменя в зависимост от различни условия: от характера на дейността и възрастта на човека, от функционалното състояние на рецептора, от силата и продължителността на дразненето и т.н.
Минималната разлика между двата дразнителя, която поражда едва забележимо различие в усещанията, се нарича праг на различаване. Проверявайки способността на човека да определи по-тежкия от двата предмета в дясната и в лявата ръка, Вебер установява, че чувствителността за различаване е относителна, а не абсолютна.
Прагът на различаване се характеризира като относителна величина, която е постоянна за даден анализатор. Това е вярно само за дразнители със средна сила. Въз основа на данните на Вебер, Фехнер е изразил зависимостта на интензивността на усещането от силата на дразнителя чрез следната формула, наречена впоследствие Закон на Вебер - Фехнер:
S= KlgU+C
S е интензивността на усещането; U е силата на дразнителя, а K и C са константи.
Той гласи, че "интензивността на усещането е пропорцонална на логъритъма на силата на дразнителя. Ако силата на дразнителя нараства в геометрична прогресия, интензивността на усещането нараства в аритметична прогресия"
Под влияние на продължителното въздействие на дразнителите, чувствителността при усещанията, може да се измени съществено, в три възможни направления.
Едно от тях е адаптацията (приспособяването) на сетивните органи. Чувсвителността се изменя, под продължителното въздействие на дразнителя. Възможна е пълна адаптация към дразнителя, когато усещането изчезва. Възможна е и частична адаптация, когато усещането се притъпява. Друго явление от сферата на реализация на чувствителността е сенсибилизацията. Това е изостряне на чувствителността към определени дразнители. Проявява се в случаите на алергични реакции, а в сферата на вкусовите усещания, сенсибилизацията е условие за практикуване на професията на дегустатора на храни.
Синестезията пък е явление, свързано изцяло с функционирането на анализаторите на усещанията. Характеризира се с предаването на възбудата от един анализатор на друг, тъй като в подкорието анализаторите на различните усещания са разположени в съседство.
Класификация на усещанията
Известни са много класификации на усещанията, като критериите за класифициране са различни. Съществуват класификации, които претендират да отчитат "формите на съществуване на материята". Като пример за такъв тип класификация се дава тази на Аристотел, който говори за "пет вида сетива: зрение, слух, обоняние, осезание, вкус" или т. н. "ейстезис". Аристотел прави класификацията в три направления. Той казва, че не е едно също да се реагира на непосредствен допир и чрез посредник. Според него, някои усещания са абсолютно необходими за живота, а други са за лукс.
В основата на друг вид класификации лежи "усещащата способност на един орган". Като принцип за трети вид класификации, се посочва локализацията на рецепторите в съответните части на тялото . Съвременната психология работи с класификацията, предложена от английския учен Чарлз Шерингтон, в самото начало на ХХ век. Според нея, основните видове усещания се делят на четири основни групи:
Вътрешни (интероцептивни), Външни (екстероцептивни); Статико-динамични и вестибуларни; Мускулни (проприоцептивни).
Вътрешни (интероцептивни) усещания
Наричани още и "органични", защото са свързани с потребностите и състоянията на организма. Възникват при нарушение на неговото нормално функциониране. Фрадинес предлага да ги наричаме "усещания на потребностите". Това са усещанията за глад, жажда, свързани с кръвоносната и отделителната система.
Органичните усещания започват с възбуда на интероцепторите. Има ги във всички вътрешни органи. Чрез микроскопски изследвания е установено, че те не са еднородна маса. Физиологическите изследвания говорят за различие. Например, в стомаха има три вида болеви интероцептори.
Като се изхожда от качествените особености на дразнителя се различават следните видове вътрешни усещания:
хеморецептори - за реагиране на химични дразнители,
терморецептори - за температурата на тялото, която при отделните животински организми, както и при човека е относително постоянна,
механорецептори - за механични дразнения,
такторецетпори - за допир,
болеви рецептори - за болка.
Външните дразнители съответстват на вътрешните интероцептори.
Вътрешните усещания играят важна роля за поддържане на ежедевното самочувствие на човека. Имат дифузен, разлят, неопределен характер, обуславящ общия тон на самочувствието. Те са променливи, динамични и непостоянни. Затова, човек не винаги си дава сметка за причините, поради които самочувствието му се влошава. Вътрешните усещания имат индивидуален характер. Свързани са със стремежите.
Външни (екстероцептивни) усещания
Рецепторите на външните усещания са разположени по външните органи на тялото. Те са три големи групи: кожни, обонятелни и вкусови.
Кожните възникват при дразнене с механичен, химичен и друг дразнител. Те са непосредствени. Рецепторите на кожните усещания са разположени по цялата кожа. Концентрацията на рецептори на определени места, осигурява по-голямата им чувствителност.
Кожните усещания включват следните подгрупи:
· тактилни, при които се реагира чрез такторецептори. Към тях се отнасят усещанията за допир, за налягане, за сърбеж и вибрационните усещания. Смята се, че усещанията за допир са разпространени по различен начин, в различни пропорции. Наличието им се определя чрез епидиометър. Рецепторът играе ролята на трансформатор на външните дразнения, а оранизмът реагира като цяло. Вибрационните усещания възникват в отговор на движенията на въздуха. Придобиват огромно значение при липсата на слух.
· температурни, при които се реагира чрез терморецептори. Биват два вида: усещания за топло и за студено. Свързани са с реагирането на промените на атмосферната температура. Регулират температурното състояние на организма. То е практически постоянно. Наричат го "физиологична нула". Отклонението от физиологичната нула предизвиква усещане за топло или за студено. Едни и същи органи осигуряват и усещането за топло, и усещането за студено.
· болеви - за преживяване на болка.
Вкусовите усещания възникват в резултат на действието на химичните свойства на веществата, разтворени в слюнка и във вода. Свързани са с обонянието. Вкусовите рецептори са разположени по езика, по глътката и небцето. При различаването на вкуса, голяма роля играе движението на езика. Вкусовите усещания са за сладко, горчиво, люто, кисело и солено. Обонятелните усещания възникват под влияние на въздействието на вещества в газообразно състояние върху рецепторите. Мирисът се осигурява от специфични летливи газове, които влизат в контакт с рецепторите. Последните са разположени в носа. Рецептори на обонятелните усещания са разположени и по глътката, и по небцето в устната кухина, където са в непосредствено съседство с рецепторите на вкусовите усещания.
Статико - динамични и вестибуларни усещания



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по психология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.