Личността в комуникационния процес и влиянието на масовите комуникации върху нея


Категория на документа: Психология


 Югозападен университет "Неофит Рилски"

Философски факултет-Катедра Психология

Магистърска програма:Юридическа психология

К У Р С О В А Р А Б О Т А

по Медийна психология

на тема:

Личността в комуникационния процес и влиянието на масовите комуникации върху нея

Изготвил:Теодора Л.Костова Проверил: ..............
Фак.№: 123503415 07 проф.д-р П. Братанов

Благоевград 2013
Съдържание:

Увод

Личност

Комуникационният процес и семантиката

Предмет на комуникацията

Мотивация

Получател (предназначение)

Семантичен шум

Култивационен анализ.Теории относно политическата социализация на личността

Човешката личност още от древността е била обект на множество научни търсения и размишления, много науки са се интересували и се интересуват още от факторите, които обуславят нейното развитие, от същността и предназначението ѝ. В днешния толкова малък и същевременно толкова голям свят, в условията на все по-глобализиращото се общество, където човекът е гражданин на света и може само с едно кликване на мишката да се озове където си поиска от голямо значение е човешката личност да намери своето обяснение , да бъдат потърсени отговори на въпросите как тя се влияе от социума, в който съществува и как връзките ѝ с другите индивиди определя нейната сърцевина, култура и битие.Това е важно, защото действителността, в която съществуваме непрекъснато изменя своите условия, а така неизбежно се изменя и човекът.

Личност

При изясняването на понятието личност е важно да се акцентира върху две неща-нейното самоосъзнаване като такава и нейната социализация, като под социализация се разбира процесът, при който човешкият организъм или индивид става една самоосъзната личност.

Човешкото същество като младо същество не е като нисшите животни. То не притежава отначало специфичен модел на поведение,то не може да извършва специфични защитни действия. Например,търсенето на храна,завоюването на територии или брачно поведение. Вместо това човешкото същество е снабдено с неоснователни мотиви за действие,а какви ще бъдат тези действия в последствие зависи от съдържанието на културата давана му от групата,в която расте. Тук трябва да отбележим отношенията му със семейството,връстниците,с учителите - значение има тяхното поведение и оценките им.

Процесът в продължението,на който човешкото същество се развива в самоосъзната личност се нарича социализация. Когато то се развива или социализира това става в съответствие с очакванията на неговите родители,при което вниманието им е концентрирано върху неговото поведение - добрите,положителните действия на младото същество се награждават,одобряват,а лошите постъпки - се отхвърлят и наказват. Постепенно човешкото същество се научава не само на игнориращ контрол, но и на оценка на извършваните неща. Имитирането също участва в процеса. Следват указания да се говори истината, да бъде честен, да се уважава чуждата собственост, посочват се модели за копиране и т.н. Детето вече научава цял един кодекс от правила, оценки, съвети, оказвани му от много хора, с които то взаимодейства, комуникира в първите седем години на живота си. Тук се залагат корените на т.нар. отклоняващо се поведение. През този период се откроява ролята на родителите и връстниците.Начинът на подобно обучение е изпълним,защото човешкото същество когато става личност - само то е способно на такова научаване - да направи първи стъпки на самоосъзнаването на собственото си Аз. Само човек е способен на това. Магаретата,котките те не се грижат много за себе си,кучетата не изглежда да знаят,че могат да умрат. Хората в процеса на придобиването си на членовете към съответната група знаят добре това нещо и се грижат за съществуването си и го ценят.

Природата,естеството на Аз-а като продукт на взаимодействието,на комуникацията и днес може да бъде представена в съответствие с Теорията на Чарлс Куули,а също така и с Теорията на Джордж Мийд. Към тези теории днес може да приобщим и изследванията на немския социолог Ернст Касирер (Касирер,Е. "Есе за човека" София,1997 г.). Целта на тази три теории е да покаже,че най-съществената човешка характеристика е,че е продукт на взаимодействието или комуникацията. Ако човешкото същество е лишено от комуникация или взаимодействие,от комуникация с възрастни в ранното детство - то не се развива в осъзната личност. Доказателство е фактът,че деца отглеждани от животни - има десетки случаи - никога не могат да се развият в самоосъзнати личности. В много отношения съдържанието на понятието личност е основно в социологията като фокус на взаимодействието или комуникацията и културата.

Комуникационният процес и семантиката

Комуникацията е неразривно свързана с човешкия живот. Всички форми на социално действие са възможни само благодарение на факта,че хората могат да се осведомяват едни други,т.е. благодарение на факта,че хората могат да обменят помежду си емоционално и интелектуално,рационално съдържание. Човешкият език е средството,чрез което хората организират контакта си с външната среда. Чрез езика индивидите научават за опита на другите индивиди. Този опит може да бъда запазен и предаден на следващите поколения,за едно бъдещо използване. Така миналото може да бъде реконструирано (пресъздадено),а бъдещето - прогнозирано. Цивилизацията изградена от хората зависи от системата от символи и тя зависи също от тяхната циркулация между отделните членове на обществото. Човешките дейности са неразривно свързани с функционирането и развитието на символите и на езика.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Личността в комуникационния процес и влиянието на масовите комуникации върху нея 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.