Личността в комуникационния процес и влиянието на масовите комуникации върху нея


Категория на документа: Психология



Основните понятия в комуникационния процес са съобщенията-символи, които носят определено значение; каналите; източниците и разбира с еполучателя или получателите (реципиента, предполагаемата аудитория).

Когато участваме в междуличностна комуникация, но също и когато пишем и говорим и изпращаме своите съобщения-символи-осъществяваме само половината от комуникационния процес .Другата половина е възприемането от нас на изпратеното ни по аналогичен път комуникационно съдържание.

Основното звено в комуникационния процес все пак остават съобщенията-символи.Обикновено пак в междуличностната комуникация те са думи, фрази, изречения, но елементите на т.нар.невербална комуникация, също както и димните сигнали, флаговете, светлините също са съобщения-символи. Когато в съзнанието ни възникне идея и желаем да я споделим с някой друг използваме символи.В междуличностната словестна (вербална) комуникация-символи са единиците на звуковата реч. Когато използваме писмеността-символи стават написаните думи, таблици, графики, цифри и т.н.

Изводът, който можем да направим е, че: като първи етап в комуникационния процес стои формулирането на идеите в подходящ символен вид, следва стадият на насочване на символите към определен канал-писмо и като трета фаза се явява предполагаемата интерпретация на съответните символи, за да съответстват те на първоначалната идея на източника.

Пред комуникационният процес разбира се стоят и потенциални заплахи, които са от физическо, психологическо и вербално естество. Символите не винаги означават едно и също нещо за източника и за получателя на съобщението.В този ред на мисли има наука, която изучава смисловото значение на езиковите форми, наричани още комуникационни символи или вербален контекст в междуличностната речева комуникация .Тази наука се нарича семантика.

Предмет на комуникацията

Преди комуникацията да започне като процес се осъществяват няколко подготвителни, но задължителни операции, които обхващат:
1. Уточняване на целите и търсения ефект от комуникационното действие;
2. Избор на начина на създаване на съобщението-символ;
3. Вземане на решение за използване на съответната (условна)система от значения, която дава възможност идеите на източника да бъдат представени в друг вид, удобен за възприемане от страна на получателя.

Втората и третата подготвителни операции имат непосредствено отношение към физическите характеристики на създаваните-в процеса на кодирането или на шифрирането-поредици от различни условни значения.Тези характеристики поставят определени граници при тяхното формиране в съответствие със зададеното мисловно съдържание.Същите граници пораждат възможността за появата на "смущаващото" въздействие на различни (включително и на случайни) факторри при създаването, разпространението, възприемането, усвояването и използването на смисъла, фиксиран в предаваните и в получаваните в комуникацията съобщения-символи.

Понятието предмет ма комуникацията е свързано с подготвителните операции и по-конкретно с фазата на уточняване на целите и търсения ефект от комуникационното действие. Предметът на комуникацията се обяснява като понятие чрез разглеждането на съдържанието на понятията съобщение-символ, специфичен код на комуникационното средство и специфичен комуникационен код.

Понятието "предмет" в различните анализи е използвано от техните автори главно като синонимно понятие на обекти, явления или процеси от действителността, като наименование на област на теоритична рефлексия, но също и като обект на мисловната дейност, "на осъзнаването".Никъде обаче понятието предмет на комуникацията не е интерпретирано в контекста на нейното ценностно съдържание , а и на специфичните функции, които изпълняват основните ѝ компоненти в процеса на собствената ѝ реализация.

Разбирателството между хората в обществото е обусловено от смисъла, който се съдържа в съобщенията, които участниците в комуникацията обменят, споделят и съпреживяват. Тези лица проявяват определен интерес и отношение именно към мисловното съдържание на комуникацията и така фиксират нейните ценностни характеристики, на чиято основа впоследствие изграждат или не взаимното си съгласие или споразумение.Това мисловно съдържание означаваме с понятието предмет на комуникацията .

Предметът на комуникацията е това мисловно съдържание на комуникационния процес , което притежава определено значение за участниците в него и към което те проявяват определен интерес или отношение.

Предметът на комуникацията е предпоставка за осъществяването и на вътрешноличностната комуникация (автокомуникация), но той е базов елемент, който задължително присъства във всички форми и разнообразни проявления на социалната комуникация.

Предметът на комуникация на различните равнища на социално взаимодействие съдържа в различна степен усвоените от индивида (и от групата) системи от знания, норми и правила н морала, правото, реториката, икономиката, науката, изкуството, политиката, религията и, разбира се, и на традициите, свързани с предаването на културното наследство на следващите поколения.

Предметът на комуникацията може да притежава различно съдържание:
o Информационно съдържание-възниква въз основата на данните от науката и индивидуалния опит;
o Критично съдържание-обхваща взаимоотношенията и противоречията, които възникват при тълкуване съдържанието на предмета на комуникацията;
o Творческо съдържание-обхваща постиженията на различните области на науката и изкуството;
o Внушаващо съдържание-това е усвояването на съответния набор от знания и умения в процеса на обучението, възпитанието и натрупването на жизнен опит.
Мотивация

Мотивацията в нейния социологически смисъл следва да разбираме като осъзнат от страна на индивида стимул или подтик "да осъществи определена ситуация , която ще допринесе за запазването на неговия стабилитет или за реализацията на /желаната от самия него/ промяна".

Мотивацията като елемент от комуникацията в обществото следва да разбираме като осъзнато обяснение или основание за индивидуално и специфично , преднамерено или целево участие в нея.

В същия смисъл интерпретацията в мотивацията свързваме с произхода и с развитието на собственото АЗ в първичната група, с потребността от усвояването на един необходим комплекс от умения, навици и социални роли, осъществявани от самите нас в рамките на ежедневното ни съществуване.

Ефективността на действията на индивида на различните групи в обществото следователно оставяме в зависимост от мотивацията в комуникацията. Нейното значение очевидно нараства в условията на глобализацията , която поставя определени /по-високи/ изисквания към качествата на работната сила или към успешното решаване на проблемите на личното развитие. Изводът е, че оценката, която ще получат индивидите на собствения си труд , но също и на другите изпълнявани от тях дейности в социалната и културната среда, зависи от мотивацията им в осъществените от тях комуникационни действия.

Теоретично обяснение на посочената взаимовръзка може да се опитаме да намерим в учението на класическия бихейвиоризъм , който обаче изключва от анализа базистните или вторичните потребности и интереси.

Друго обяснение можем да потърсим във философията на съвременната организационна култура. В нея днес са известни два подхода в търсенето на обяснение на мотивираното поведение - съдържателен и процесуален.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Личността в комуникационния процес и влиянието на масовите комуникации върху нея 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.