Личността в комуникационния процес и влиянието на масовите комуникации върху нея


Категория на документа: Психология


При първия се изследват причините за мотивираното поведение, а при втория акцента е поставен върху изучаването на динамичните особености на поведението.

И двата подхода ни се струват перспективни от гледна точка на осъществяването на формите на професионалната комуникационна дейност. Още повече , че днес продължава да нараства значението на повишаването на ефективността на организацията / организациите/ с помощта на методите и на разнообразните техники, които прилагат специално връзките с обществеността .

Сред съдържателните теории на мотивацията се открояват теориите на Фредерик Херцберг , на Абрахам Маслоу и на Дейвид Маклилън.

Теорията на ранните възможности на Портър и Лаурел и теорията на очакванията характеризират процесуалното направление на изследванията на мотивацията.

От гледна точка на теорията на корпоративните връзки с обществеността от значение е анализът на мотивацията в условията на съществуващите културологични различие и на интензивното между културно взаимодействие. В последния смисъл цитираните автори препоръчват специално теорията на Маклилън , а също и тази на Адлер.

Получател (предназначение)

За да бъдат уточнени целта и търсеният ефект от комуникацията е наложително присъствието на човешко същество или на индивидуален получател на съобщенията-символи, създадени от източника и предадени по комуникационната верига. Без присъствието на този индивидуален получател инициативата на източника в комуникацията изобщо губи смисъла си.

Ефектът от нея или от същата тази инициатива се проявява в мисленето, в чувствата или в особеностите на поведението на получателя в комуникацията, или казано по друг начин - в неговите индивидуални ориентации, жизнени позиции, ново придобити ценности и идеи, настроения, бъдещи очаквания и емоции, консенсусно или конвенционално придържане към определена форма на поведение. Всичко това определя окончателния или крайния ефект от осъществената комуникация.

Получателят в комуникацията следователно е този нейн участник, който възприема и разбира, интерпретира и прилага в поведението си предметно съдържание на получените съобщения-символи.

В най-добрия случай е възможно съответните съобщения-символи безпрепятствено да достигнат до своето предназначение или до търсения получател.

Възможно е обаче и обратното- съобщението-символ изобщо да не достигне до този, към когото е насочено или адресирано. Причината може да бъде "загубване" на същото това съобщение или получаването му от друг получател.

Получателят, също както и източникът, е възможно да бъде отделен индивид, група от хора или организация, или множество хора, членовете на което да не се познават помежду си. В този случай - а това е и типичният на масовата комуникация - говорим за аудитория или за публика в качеството им на получатели на изпратените съобщения.

При масовата комуникация, осъществявана без технически посредник, за да достигне до своите получатели, източникът използва същите канали, които се използват и при междуличностната комуникация. Поведението на участниците в комуникацията в този случай обаче е различно, също както са различни и невербалните комуникационни съобщения-символи, които източникът отправя (и получава) към (и от) своите реципиенти - отделните членове на аудиторията. Поради това монологичният стил на комуникацията в подобни случаи може да бъде заменен и с диалогичната размяна на съобщения.

Личностните характеристики на реципиентите определят възприемането и реакцията им на отправените към самите тях съобщения-символи. Тези характеристики стоят в основата на разнообразието от мненията, които членовете на аудиторията притежават и изразяват по интересуващите ги въпроси.

При масовата комуникация, осъществявана с помощта на технически посредник, говорим за големи аудитории, които в случая с използването на средствата за масова комуникация и най-вече на печата, на киното, на радиото, телевизията и звукозаписа, а и на неговите комуникационни технологии, могат да достигнат до десетки, стотици хиляди и милиони реципиенти.

В модела за груповото влияние в комуникацията различните изследователи преди и след Шрам също проследяват повече или по-малко съдържанието на понятието аудитория. Това, което се приема безрезервно днес по отношение на него е, че аудиторията винаги е различна, винаги се променя, винаги в по-голямата си част е съставена от отделни индивиди, които реагират с очакване, с интерес, а и с активност на получаваните съобщения.

Основните характеристики на подобни аудитории предполагат отсъствие на непосредствен контакт или на физическа близост между нейните членове, също както и съществуването на определена степен на анонимност и хетерогенност.

Анонимността означава, че получателите на съобщенията-символи не се познават помежду си, а са неизвестни и на техния източник. Последният е силно затруднен при получаването на обратна информация от тях дали правилно са ги разбрали или не.

Хетерогенността на аудиторията означава, че реципиентите притежават различно социално-личностни характеристики, обусловени от демографски фактори като например пола, професията, образованието, местоживеенето, религията и т.н. Аудиторията може да бъде национална и групова, но при масовата комуникация говорим и за индивидуалните реципиенти.

Аудиторията се променя във времето по отношение на големината си, като при различните комуникационни средства часовете, когато тя притежава максимален обем, също са различни. Пример: телевизията прайм тайма е вечер между 19 и 21 часа вечерта, а радиото обратното - между 6 и 8 сутринта.

За масовата комуникация, разбирана в нейния най-традиционен смисъл, е в сила принципът за множественост на аудиторията. Според него отделните лица, която я съставляват, винаги преценяват индивидуално предадените им съобщения-символи от страна на източника. Поради това той става също множествен - с много и с различни лица, които са толкова на брой, колкото са и членовете на аудиторията. При това всеки получател възприема и интерпретира предаденото му съобщение-символ по различен начин, въпреки че от гледна точка на източника то може да бъде само едно. Както е невъзможно да бъдат оценени и изследвани множеството отделни възприемания на телевизионният водещ, невъзможно е да бъдат оценени и множеството индивидуални разбирания на предаденото съобщение.

В социологически смисъл въздействие върху получателя, при възприемането от него на предадените му съобщения-символи, оказват освен първичните и референтните групи, така също и по-общата социална структура. Последната разглеждаме като съвкупност от първичните групи или като организационна структура на формалните обществени институции, която ги обединява и в която включваме също и вторичните групи, като например, политическите партии.

В съвременните условия под въздействието на новите комуникационни технологии аудиторията на масовата комуникация променя своя характер. За Блек и Браян тя вече не е нито толкова анонимна, нито толкова хетерогенна. За Х. Бонев аудиторията се демасовизира и се намира в процес на по-голяма сегментация.

Сегментирането на аудиторията е последица и на неравнопоставеността в комуникацията или на различието по отношение на комуникационния достъп, което също характеризира отделните реципиенти. В този смисъл говорим за информационно-бедни или информационно-богати реципиенти или граждани.

В изследванията на двама финландски учени - Норденстренг и Варис, са проследени въздействието и ролята на различните социални фактори - във връзка с националния транснационалния комуникационен обмен, които допринасят за възникването на неравнопоставеност по отношение на комуникационния достъп. Приблизително десет години по-късно друг изследовател - Гарбо, също пише за непрекъснато нарастващата информационна зависимост на огромна част от съвременното човечество.

Днес, в информационно отношение пропастта между бедните и богатите страни се задълбочава. Тази тенденция има негативно развитие, което вече е хронично, нейните последици са значително по-остри и по-болезнени и засягат не само комуникационният достъп като цяло на гражданите в определени групи страни в някои региони на света, а и този достъп в комуникацията, който в практически смисъл конкретно характеризира индивидуалните членове на различните социални групи в поотделно разглежданите държави.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Личността в комуникационния процес и влиянието на масовите комуникации върху нея 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.