Личността в комуникационния процес и влиянието на масовите комуникации върху нея


Категория на документа: Психология



В глобален план, в началото на 20 век все пак е постигнат известен напредък по отношение на достъпа в комуникацията и той засяга международното разпространение на радио-телевизионните програми. Световната телевизия в наши дни например е неоспорим факт, тя наистина вече е общодостъпна, а и възприемането на визуалната и слуховата телевизионна информация се осъществява с голяма лекота от почти всички реални и потенциални реципиенти във всички страни.

Независимо от последния положителен факт, сегментирането или разделението на аудиторията на информационно-бедни и на информационно-богати граждани най-малко в нашата страна обаче продължава да бъде неоспорим факт.

Причините за реалното състояние по отношение на неравнопоставеността в комуникацията са всеобщо известни - те са част от икономическия характер и засягат преди всичко стандартите на човешкото съществуване и неговите основни показатели в различните страни.

Политическите фактори също участват в процеса и могат да повлияят в положителна или отрицателна посока. Доказателство в това отношение е разпространението на демократичните процеси и ценности - почти в целия свят, от древността до днес. Фактор в това отношение е технически опосредстваната комуникация и най-вече масовата комуникация. Тя допълнително откроява значението на свободното слово, на правото на отделния индивид да изразява и разпространява свободно мнението си сред другите хора по въпроси от всякакво естество.

Правото на свобода на словото безусловно е изключително важно човешко право, което е непосредствено свързано при това и с правото на комуникационен достъп. Всъщност благодарение точно на него, на комуникационният достъп информираният гражданин може да определи и да потърси или пък да защити и другите свои основни граждански и човешки права. Следователно правото на достъп в комуникацията на трябва да бъде свързано нито с богатството, нито с познаването на съответния език, нито с равнището на натрупаните от индивида знания и специфични умения.

Семантичен шум при масовата комуникация

Каналът представлява различните физически начини, които се използват за обмяната на съобщенията (включително и невербалните). Това могат да са акустичните или електромагнитните вълни, чрез които се пренася голям процент от потока информация в комуникациите. Има три основни начина за обмен на съобщения-символи:

Първият обхваща презентативните средства - гласът, лицето, тялото, т.е. говор, изражения, жестикулация. В този случай комуникацията изисква физическа и времева приближеност на източник и получател, ограничавайки възможностите за разпространение на съобщенията-символи.

Вторият начин обхваща репрезентативните средства - книги, текстове, картинки, снимки, реални обекти и т.н. Чрез тези средства могат да се запазят съобщенията-символи, включително тези от първата група, и да се разчитат независимо от ограниченията на време и пространство. Така се създават продуктите на комуникацията.

Третата група използва електронните средства за предаване на комуникацията - телефони, радио, телевизия и т.н. Чрез тях може да се препредава съдържанието на първите две групи. При МК каналите се разглеждат като институции, изпълняващи определена обществени функции.

Понятието "шум" включва всичко, което се наслагва към съобщенията-символи и няма нищо общо с източника. Има четири вида шум:
o Каналният представлява например лоша телефонна връзка, електростатични разряди в комуникацията и т.н.
o Семантичният шум означава, че съобщенията-символи не носят еднакво значение за източник и получател, което може да бъде грешка при кодирането или при декодирането, без значение.
o Психологическият шум е породен от вътрешноличностните характеристики, т.е. изборът и интерпретацията на съобщенията-символи се основава на личните ни очаквания и предпочитания, т.е. има селективно внимание, възприемане и запомняне.
o Физиологическият шум се поражда от физическото състояние на индивидуално-сетивните възприятия на участниците в комуникацията. Вмешателството може да попречи за осъществяването на целта на източника и за постигане на желания ефект върху получателя/ите.

Култивационен анализ.Теории относно политическата социализация

През 60-те години на 20-ти век в Америка започват да се тревожат какво прави телевизията с децата. В тази връзка се развива т.нар.култивационен анализ (с представител Джордж Гербнер), който започва да анализира съдържанието на телевизионните програми .Култивационният анализ допуска, че тв обработва зрителите, като създава представата за света, която се превръща в реалност (защото хората вярват, че тя е реалност). Гербнер твърди, че ние живеем в свят, който е изграден от историите, които разказваме. Направените изследвания предполагат, че телевизията е в състояние да култивира общите представи за света и че стереотипната продукция на масовата комуникация и непрекъснатото ѝ повтаряне създава образ за действителността, различен от реалния.Тъкмо повторението на тези образи може да допринесе за разпространението на специфични вярвания, представи или да подкрепи подобни, ако те вече съществуват. Например хората, които редовно гледат полицейски (криминални) филми с насилие са способни да го виждат дори и там, където го няма.

Теориите за социализацията и по-специално политическата социализация се интересуват и показват как хората стават функционални членове на обществото, как те възприемат ценностите, нормите на групите и институциите.

Политическата социализация е специфична категория в масово-комуникационната теория.Тя обяснява как се изгражда политическото съзнание, как се формират политическите ценности още у децата в процеса на възприемането на съобщенията на масовата комуникация.

В рамките на тази теория са проведени много изследвания от типа на контент-анализа. При тях се определя връзката между предложените от средствата за масова комуникация ценности и тези възприети от децата, като се оказва, че средствата за масова комуникация са важен фактор за формиране и влияние върху разбирането на детската аудитория за политическата реалност, а в последствие и фактор, който участва във формиране на поведението.

Личността в социалната комуникация е не само страна в нея, не само източник и получател на определена информация, но и главен неин носител (на комуникацията).Без личността комуникация не би могла да съществува или поне не в това многообразие и пъстрота на проявление.Човекът е този, който създава и предава знанието за света и за себе си и по този начин ги повлиява, развива и променя. Да кажеш личност е все едно да кажеш комуникация и обратното, защото те са толкова много свързани и зависещи една от друга, че е трудно да откриеш границата, която ги дели смислово.

Използвана литература:
Братанов, П. Функционалност на социалната комуникация,Университетско издателство "Стопанство",София, 2004г

Братанов, П. Лекционен материал

??

??

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Личността в комуникационния процес и влиянието на масовите комуникации върху нея 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.