Логика


Категория на документа: Психология



4. От казаното може да се направи извода, че рационалната комуникация поставя определени изисквания и норми пред участващите в нея: а) насоченост към взаимно разбиране; б) честност и откритост, които улесняват процеса на разбиране; в) отговорност към истината, която се стремим да постигнем съвместно в процеса на комуникацията.

ТЕМА 2: ЛОГИКА И МИСЛЕНЕ

2. ОСОБЕНОСТИ НА ЛОГИКАТА КАТО НАУКА

Науката логика има дълга история и днес представлява сложна система от отделни клонове. Тя е възникнала през V в.пр.н.е. в древна Гърция като ръководство за водене на спорове. Първите философи, които започват нейната разработка са Зенон от Елея, Демокрит, Сократ и Платон. Тя обаче се превръща в стройна система от знания едва при Аристотел през ІV в.пр.н.е. Съчиненията му са обединени под името "Органон" (оръдие за мислене). Създадената от него логика се нарича традиционна формална логика. Освен нея днес съществуват още символна, математическа, диалектическа и т.н. логика.

Както и всяка друга наука, така и логиката изучава някакви зависимости в действителността. Тези зависимости се отнасят до субективната реалност, т.е. до човешките мисли. Когато ние мислим нещо, за нас е от особена важност да знаем, доколко тези мисли са правилни и истинни. Логиката има за задача да ни отговори на този въпрос. В другите науки съществува възмож-ността да се сравняват нашите мисли с обектите, които се ми-слят. В логиката сравнението се извършва между самите мисли. Затова първата особеност на логиката е съотнасянето на мисли-те една спрямо друга и откриването на зависимостите между тях. Ето защо истината се трансформира в правилност на ми-слите. Във формалната логика се изследва правилното съотно-шение между мислите - и това е втората и особеност. За да може да бъде извършена тази процедура обаче, преди това е необходимо да се познава структурата на мислите изобщо и закономерностите на техните отношения, което представлява третата особеност на логиката като наука. В крайна сметка, ако логиката изследва всички тези неща, то за нея няма значение съ-държанието на мислите, а само тяхната форма, т.е. как те са изказани и в какви отношения влизат помежду си, което пред-ставлява нейната четвърта особеност като наука.

Имайки предвид тези особености, можем да определим предмета на тази наука по следния начин: логиката е наука за всеобщата структура и закономерности на правилните мисли.

3. ФОРМИ НА МИСЛЕНЕТО

3.1. СТЕПЕНИ НА ЧОВЕШКОТО ПОЗНАНИЕ

Познанието има две основни степени: сетивно и абстрактно-логично.

Сетивното познание е общо за човека и висшите живот-ни. То има три форми: 1) усещане, при което чрез сетивни-те органи се възприемат отделни свойства на нещата от външния свят; 2) възприятие, при което се получава цяло-стен сетивен образ за обекта на познанието; 3) представа, която е сетивно-нагледен обобщен образ на обектите от действителността без непосредственото им въздействие върху нашите сетива.

Абстрактно-логичната степен на познанието е характерна са-мо за човека. Чрез нея се осъществява мисловният процес. Тази степен на познанието също има три основни форми: понятие, съждение и умозаключение.

Мисленето се осъществява чрез езика. Езикът и мисленето обаче не съвпадат изцяло. Не може да бъде демонстрирано мислене без езика, но словото може да бъде напълно без-смислено.

3.2. СЪЩНОСТ НА МИСЛЕНЕТО

Мисленето е такъв познавателен процес, който е свързан с обработването на информация и се състои в отразяване на общите, съществените свойства, причинните връзки и законо-мерности на нещата в действителността.

Информацията, която се обработва от мисленето има за първичен източник сетивното познание или предшестващи мис-ловни резултати.

Мисленето дава опосредствено познание за действително-стта. С негова помощ човек от едни факти и явления, които са му известни, прави заключение за други - които не са му известни. Освен това то дава обобщено познание. С негова помощ човек се абстрахира (мислено отделя някакъв признак от предмета или явлението) от случайното, повърхностното, несъ-щественото за да обедини и опознае същественото, законо-мерното в нещата и явленията. Това дава възможност на човека не само да познае изцяло обектите, но и да предвижда бъдещи събития и тяхното поведение.

Мисленето има целенасочен характер. Необходимостта от мислене възниква само тогава, когато пред човека се появят нови цели и обстоятелства, които не могат да бъдат постигнати или преодолени чрез познатите му средства. Такава ситуация се нарича проблемна. В хода на анализа на проблемната ситуация се формулира задачата, която представлява цел, дадена в определени условия и изискваща за своето постигане използва-нето на адекватни средства.

ІІ РАЗДЕЛ: ФОРМИ НА МИСЛЕНЕ

4.ДУМИТЕ И ПОНЯТИЯТА

4.1. МИСЛЕНЕ И ЕЗИК

Мисленето при човека се осъществява само в езика (словото), но двете неща не са покриват изцяло.

Езикът е знакова система, състояща се от структури (цялости), които са независими от думите. Мисълта изпълва езиковите структури със съдържание. При изследването на отношенията между мисълта, думите и нещата трябва да се има предвид, че: 1) името (думата) се раграничава от самия предмет, явление; 2) понятието и думата са две различни неща; 3) дълбинната структура на логическото мислене съвпада до известна степен с граматиката.

Думите, като знаци от знаковата система на езика, обозначават някакви предмети, явления. Тази тяхна обектна отнесеност се нарича значение на думата или деонтат (термин от науката за езика - семиотика). Затова думите са своеборзен заместител на нещата или отделни техни свойства и посредник в комуникирането между индивидите. Думите имат и смисъл, който е разултат от упротребата им в историческото развитие на човека, свързан с конкретната културна среда, в която думата се използва. смисълът на думата се нарича коонтат.

4.2. СЪДЪРЖАНИЕ И ОБЕМ НА ПОНЯТИЕТО

Понятието е мисъл, която отразява общите, съществени признаци на цел клас предмети и явления от действително-стта. Езиково то се изразява чрез дума или израз. Класът представлява съвкупност от индивиди, които имат общи признаци. Под индивид се разбира всичко, което има отно-сително самостоятелно съществуване. Доколкото индивидите имат различни общи признаци, дотолкова те принадлежат към различни класове. Индивидите, които образуват един клас, се наричат негови елементи.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Логика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.