Логика


Категория на документа: Психология


Всяко понятие има два основни признака: обем и съдържа-ние.

Съдържание на понятието са съществените признаци на предметите, които принадлежат към определен клас. Съще-ствени са онези признаци, които съставят качествената специ-фика на даден предмет. Ако предметът загуби своите съществени признаци, той престава да бъде това, което е.

Обемът на понятието включва количеството на обозна-чаваните чрез него обекти. Да се определи дали един предмет влиза в обема на едно понятие, означава да се установи дали той притежава признаците, които мислим в съдържанието.

В логиката съществува закон за обратното отношение меж-ду обема и съдържанието на понятието. Той гласи: с увелича-ването на съдържанието обемът на понятието намалява, а с намаляване на съдържанието - обемът на понятието расте. Например обемът на понятието "човек" е по-малък в сравнение с обемът на понятието "бозайник", но пък съдържанието му е по-голямо, тъй като включва повече характеристики.

4.3. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПОНЯТИЯТА

Класификацията на понятията може да бъде извършена по обем и по съдържание.

По обем понятията на: 1) понятия с нулев обем, които не съдържат в себе си нито един обект, например "Дядо Коледа", "русалка", "Баба Яга" и т.н. обемът им е нулев, тъй като няма реално съществуващи предмети, които да притежават признаци-те, които са включени в съдържанието им; 2) единични понятия, обемът на които включва в себе си само един обект, например понятията "Черно море", "България", "София" и др.; 3) общи понятия в обема на които се включва повече от един предмет, например ученик, море, град, столица и т.н.

По съдържание понятията могат да се класифицират на: 1) конкретни, които включват в себе си цялостни предмети или групи от предмети с характерните за тях свойства и отношения и могат да съществуват самостоятелно, независимо дали са реални или въображаеми, например "ученик", "гр. София", "ру-салка" и т.н. 2) абстрактни, в съдържанието на които мислим отделен признак, част на предмета, които не могат да съще-ствува самостоятелно, например "бял", "справедлив", "умен".

Съществуват и пределно общи понятия, които се наричат "категории". Категориите се отнасят за всички явления в света и едновременно с това са абстрактни, защото отразяват само едно свойство. Затова законът за обратното отношение между обема и съдържанието на понятието не се отнася за категориите.

4.4. ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОБЕМА НА ПОНЯТИЕТО

В логиката е прието обемът н понятието да се представя нагледно чрез "кръговете на Ойлер". Например:

Обемът на това понятие може да бъде разделен на други, по-малко общи понятия, включени в него. Това са видови понятия на понятието "бозайник", които посочват различни признаци от съдържанието му. Например: тревопасни, хищници и т.н.

Самото понятие "бозайник" се нарича родово понятие за включените в него видове. То отразява общия родов признак за тези видове понятия. Но същото родово понятие би могло да бъде представено като видово понятие за друго, по-общо от него. В случая "бозайник" е видово понятие на родовото понятие "животно".

4.5. ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ОБЕМИТЕ НА ПОНЯТИЯТА

По отношение на своя обем понятията се делят на съвмес-тими и несъвместими.

Съвместими са понятията, обемите на които частично или изцало съвпадат. За да бъдат съвместими понятията трябва да имат поне един общ елемент, например понятията "учебно заведение" и "училище". Съвместимите понятия могат да влизат в три вида отношения помежду си:

1. Отношение на тъждественост (еквивалентност), в което влизат понятията, обемите на които напълно съвпадат, но имат различно съдържание, например "човек" и "разумно същество".

2. Отношение на частично съвпадение (кръстни понятия), в което влизат понятията, които само някои общи елементи, например "ученик" и "спортист".

3. Отношение на подчиненост (субординация), в което влизат понятията, когато едното влиза с целия си обем в другото, но не го изчерпва, например "ученик" и "учащ се". Понятието, което има по-голям обем се нарича подчиняващо, а това с по-малък обем - подчинено.

Несъвместими са понятията, обемите на които не съдър-жат общ елемент. Такива са например понятията "бор" и "дъб", тъй като няма бор, който да влиза в обема на понятието "дъб" и обратното. Отношенията между такива понятия се осъществяват чрез сравнение на поне три понятия. Несъвмести-мите понятия имат три вида отношения:

1. Отношение на съподчиненост (координация), при което две или повече несъвместими понятия едновременно са подчинени на трето понятие, включвайки се в неговия обем. Третото понятие се нарича подчиняващо и изразява рода, докато несъвместимите понятия изразяват видове и са подчинени, например понятията "гора" (подчиняващо, родово) и понятията "борова гора" и "дъбова гора" (подчинени, видови понятия).

2. Отношение на противоположност, в което влизат две съподчинени понятия, като едното от тях притежава в съдър-жанието си някакви видови признаци, които се отричат в съдържанието на другото съподчинено понятия, например понятията: "човек" (подчиняващо понятия) и съподчинените понятия "дете" и "старец".

3. Отношение на противоречие, в което се намират две съ-подчинени понятия, като в съдържанието на едното от тях има някакво видово отличие, а в съдържанието на второто съподчи-нено понятие тези видови отличителни признаци се отричат, но не са заместени с други, например "живо" и "неживо".

4.6. ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПОНЯТИЯТА

Спрямо съдържанието си понятията могат да се разделят на сравними и несравними.

Сравними са понятията, в чието съдържание откриваме общи признаци, например понятията "човек", "бозайник", "животно", "тревопасно", "хищник" и т.н. Те принадлежат към една и съща област от действителността и поради това най-малко един елемент от съдържанието им е общ за всички тях, поради което могат да се сравняват.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Логика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.